site.btaЗемеделски производители у нас поискаха гаранции продуктите им да бъдат предлагани от големите вериги и се съгласиха, че е необходим таван на надценките

Земеделски производители поискаха законови гаранции произвежданите от тях продукти да бъдат предлагани от големите търговски вериги и се съгласиха с необходимостта от таван на надценките по време на кръгла маса "Цените и храните - проблеми и законодателни решения", организирана от "БСП - Обединена левица".

Председателят на Народното събрание Наталия Киселова откри кръглата маса, като постави въпроса за хранителната сигурност. 

Представители на браншови организации и асоциации в сектора на земеделието, свързани с овощарство, млекопроизводство и животновъдство, настояха за мерки, с които да се гарантира премахването на дъмпинга и достъпът им до веригите.  От "БСП-Обединена левица" внесоха законопроект за таван на надценките, с който предлагат 70 основни продукта да имат такъв. В хода на дискусията бяха изказани различни становища за предлаганата от левицата идея.

Владислав Михайлов, председател на Националната асоциация на млекопреработвателите, заяви, че веригите работят с надценка между 80 и 110 процента при продажбата на млечни продукти. Изцяло подкрепяме да бъде ограничена надценката в последния етап на продажба, каза Михайлов. 

Мариана Милтенова, председател на Националния съюз на градинарите в България (НСГБ), смята, че задължително трябва да се обследват и премахнат лошите търговски практики. Като проблем тя отбеляза високите нива на ДДС върху храните у нас от 20 процента, докато в съседни на България държави е по-ниско. Тя настоя да се ограничи влизането на нерегламентирани стоки, без да се плаща ДДС. С този 20 процента ДДС пълним бюджета. Ние сме за таван на надценките, отбеляза Милтенова. 

Бойко Синапов, председател на Обединени български животновъди, каза, че най-потърпевши се оказват производителите и потребителите. Подкрепяме ви изцяло за таван на надценките и контрол, защото контрол се оказва, че има само при нас, добави Синапов. Той посочи, че производителите на сурово мляко го търгуват на цена 0,80 лв. - 1,00 лв. за литър и единствената печалба е във веригите. 

Димитър Зоров от Асоциацията на млекопреработвателите в България също каза, че трябва да има таван на надценките. По думите му, ако се въведе 30 процента надценка, тогава потребителят ще почувства около 20 процента понижаване на цените. Зоров призова да се предприемат мерки, с които да се сложи край на дъмпинга. 

Атанас Василев, председател на Националното сдружение на българските лозари, предложи да бъде направена българска верига, която да гарантира достъпа на българските производители и с която реално да се създаде конкуренция на големите търговски вериги. По думите му това трябва да е българска верига магазини, която да не работи за надценка и с която да се конкурират. Втори вариант, по думите, е да има възможност за кооперативно договаряне, "а не да се съберат пет-шест човека и да направят картел". Той каза още, че големите вериги спират да зареждат и промотират продукти, и дори изхвърлят български производители от веригите, защото разполагат с финансова сила. 

Цветан Цеков, председател на Браншова камара "Плодове и зеленчуци", заяви, че над 80 процената от това, което се купува като българска продукция, се произвежда от производителите в тяхната камара. Той обясни, че когато веригите обявят промоция от 50 процента, тя също е за сметка на производителя, тъй като с производителите се договарят по-големи количества, с продажбата на които би следвало да имат и по-голяма печалба. По думите му проблем е "извиването на ръцете" с цените на продуктите от Полша и Нидерландия. Ние подкрепяме задължително ценообразуване с гарантирана печалба за производителя с определен таван на надценката, заяви Цеков, който настоя да бъде гарантирано пазарното им присъствие в търговските вериги. 

Мария Степанчева от Асоциацията на българските биволовъди коментира, че с тези високи цени и надценки веригите са убили българския производител. 

Кирил Вътев, бивш министър на земеделието заяви, че темата, която се обсъжда, е от такъв характер, че не предполага да има опозиция. "Всички партии трябва този път да се мобилизират и да работят като един. Тази ситуация, в която сме в момента, не е нова. 2012 г. бяхме в абсолютно същата ситуация. Само че тогава я нямаше реакцията на Хърватия и другите държави", добави Вътев. По думите му този път не трябва да се изпуска тази вълна, за да се подреди правилно агрохранителната верига.

"Ако земеделието и агрохранителната верига на България не станат национален приоритет, никога няма да постигнем всичко това, от което се оплакват колегите", заяви той. Няма монополи в България, има олигополи, каза още Вътев и допълни, че ценообразуването в момента е обърнато - вместо от полето към рафта, то върви обратно. С контрол на надценки и контрол на цени няма как да стане. Единственият начин е да се наложат ясни и категорични правила за доставки в агрохранителната верига, заяви Вътев.