Ако администрацията на президента Доналд Тръмп въведе търговски мита върху вноса от Европейския съюз (ЕС), то Европа ще предприеме ответни мерки, за да защити своя интерес. Това прогнозира Джоан Хои, редактор на "Димокраси Индекс" (Democracy Index) и част от "Економист Интелиджънс Юнит" (The Economist Intelligence Unit), на провеждащия се днес в "София Хотел Балкан" форум на сп. "Економист" (The Economist) и "Хазлис енд Ривас" (Hazlis & Rivas), посветен на българската икономика.
Поставените за обсъждане теми на събитието са свързани с въздействието на президентството на Доналд Тръмп върху политическия и геополитически пейзаж в Европа, дали Европа ще успее да спре "пътуването си надолу" в глобалната конкурентоспособност, както се изрази Джоан Хои. Третият поставен за обсъждане въпрос е как България се позиционира на фона на тези предизвикателство и как новото правителство ще се справи с тях. Официални гости на форума са президентът на България Румен Радев и членове на кабинета - Гроздан Караджов, вицепремиер и министър на транспорта и съобщенията и Жечо Станков, министър на енергетиката.
"Европа навлезе в 2025 година с отслабена икономика, повлияна от перспективата за тарифи от страна на САЩ и покачващ се риск от поредно икономическо забавяне", посочи Джоан Хои. Влошената перспектива според нея се дължи на факта, че Европа е ориентирана към износа и като основен търговски партньор на САЩ е силно уязвима на риска от въвеждане на ограничения върху вноса.
"Очакваме да се наложат мита в обхвата от 5 до 10 процента. Въпросът е отворен дали ще има отстъпление от първоначалните 20-процентови мита, за които вече се повдигна темата", добави Хои. От страна на ЕС можем да очакваме ответни мерки и съюзът ще реагира, за да защити своя интерес, смята тя.
Подобен сценарий, по думите ѝ, ще се отрази отрицателно върху доверието както на инвеститорите, така и на потребителите.
Джоан Хои припомни, че САЩ имат излишък по линия на услугите и добави, че вече се коментира като ответна мярка реакция спрямо големите технологични компании.
В този процес, според нея, едни държави са по-силно изложени на риск от други. Сред силно уязвимите тя изтъкна Германия, Ирландия и Италия.
Повдигайки темата за България в изложението си, тя наблегна върху намиращите се на нейно разположение европейски фондове и на ползите от пълноправното ѝ членство в Шенген, като инструменти за подобряване на икономическата ситуация в страната и стандарта на живот на гражданите.
"Въпреки насрещните ветрове срещу България, влизането в Шенген и въвеждането на еврото през 2026 година са добри перспективи - с подобряване на търговския обмен с ЕС има възможности за развитие, наред и с предизвикателствата", заключи тя.
/ВЙ/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.text
