Европейската централна банка очаква инфлацията да се задържи около сегашното равнище и по-късно през годината да отстъпи още, каза председателят на банката Кристин Лагард на пресконференцията след днешното заседание по паричната политика на институцията.
Очакваме инфлацията да се колебае около сегашното ниво в краткосрочен план. След това би трябвало устойчиво да се установи на средносрочната цел от 2 процента. Намаляването на натиска от страна на разходите за труд и продължаващите ефекти от предишната ни парична политика, затягането на потребителските цени би трябвало да подпомогнат този процес, посочи Лагард.
Основавайки се на инфлационните тенденции ЕЦБ днес понижи трите си основни лихви с 25 базисни пункта. Така депозитната лихва става 2,75 процента. Очаква се този процес да продължи, за да направи по-достъпно кредитирането на потребителите и бизнеса и по този начин - да стимулира икономическия растеж.
По думите на Лагард процесът по дезинфлация е в ход.
Повечето измерители на базисната инфлация показват, че инфлацията ще се установи трайно около целевата стойност. Вътрешната инфлация остава висока главно поради това, че заплатите и цените в някои сектори все още се приспособяват към отчетения по-рано инфлационен скок със значително закъснение. Но растежът на заплатите се забавя, както се очакваше, а печалбите отчасти смекчават въздействието върху инфлацията, според анализа на ЕЦБ.
Същевременно икономиката е в стагнация през четвъртото тримесечие, според предварителната оценка на Евростат, отбеляза Лагард.
Очаква се икономиката да остане слаба в краткосрочен план, като проучванията показват, че производството продължава се свива, докато активността в сферата на услугите се разширява. Потребителското доверие е крехко, а домакинствата все още не са получили достатъчен стимул от нарастващите реални доходи, за да да увеличат значително разходите си.
Въпреки това условията за възстановяване остават налице, подчерта ръководителката на ЕЦБ.
Рисковете за икономическия растеж продължават да са низходящи, предупреди тя.
Засилените противоречия в световната търговия могат да окажат влияние върху растежа в еврозоната чрез намаляване на износа и отслабване на световната икономика. Отслабване на доверието може да попречи потреблението и инвестициите да да се възстановят толкова бързо, колкото се очаква. Това развитие може да се засили от геополитическите рискове, като войната в Украйна и конфликта в Близкия изток, които биха могли да нарушат енергийните доставки и допълнително да поставят под натиск световната търговия, подчерта Лагард.
Растежът също така би могъл да бъде по-нисък и ако забавените ефекти от затягането на паричната политика продължат по-дълго от очакваното. Той обаче би могъл да бъде по-висок ако по-лесните условия за финансиране и забавящата се инфлация позволят вътрешното потребление и инвестициите да се възстановят по-бързо.
Следващото заседание на ЕЦБ за паричната политика ще бъде през март. По думите на Лагард решенията ще се вземат за всяко последващо заседание, на основата на наличните данни.
Пазарите очакват намаляването на ставките да продължи с още три стъпки през 2025 година.
/СЛС/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.text
