Сдружение "Агролинк" алармира, че Министерството на земеделието и храните е дало противоположни позиции по отношение на старите сортове семена и тяхното използване.
Неправителствената организация пише в свое съобщение, че на 10 декември 2024 в Брюксел служебният заместник-министър на земеделието д-р Лозана Василева по време на обсъждането в Съвета на Европейския съюз не е подкрепила текстовете от регламента за продажбите на семена по отношение на правото на земеделските стопани да събират, използват, обменят и продават собствените си семена, както е записано в международното право. Нещо повече, единственото критично изказване измежду всички земеделски министерства на страните членки по отношение на опазването на старите сортове семена беше на България, подчертават от Сдружение "Агролинк".
Организацията посочва, че на същата дата на среща в Министерството на земеделието и храните в София представителите на Сдружение "Агролинк" са получили уверението, че правителството подкрепя опазването на старите сортове.
Неправителствената организация цитира думите на заместник-министър Василева, които гласят, че дерогация от установените изисквания за продажбата на растителен репродуктивен материал от сортоподдържащия или селекционера на производителя, както и продажбата до крайни потребители, организации и мрежи, (също) ще утежни контрола. Това ще доведе до по-голяма административна тежест, тъй като се предвижда официалните органи да извършват анализ на риска, заявява Василева.
Това изказване е свързано с чл. 29 от проекта за регламент и възможността за дерогация/изключване на производителите на стари сортове от изискванията към хибридните сортове.
Сдружение "Агролинк" обяснява, че това значи несъгласие от страна на земеделското министерство производителите на стари сортове да бъдат освободени от плащането на такси и да не се подлагат на изследвания, които са предназначени за хибридните семена, както е предложено в чл. 29 от проекта за регламент.
Организацията потвърждава, че предложенията правят законодателството малко по-сложно за властите, тъй като има много нови категории/начини на предлагане на пазара, но е важно правилата да бъдат адаптирани към нуждите на малките производители и генетичното разнообразие. Българските власти могат да използват опита от други страни, като просто изключат изцяло от обхвата на регламента опазването на растителните генетични ресурси, извършвано от организации с нестопанска цел, генните банки и малки семепроизводители, както например вече е в Австрия и Германия, и да изключат продажбите на семена на малки градинари, както вече е в Дания и Франция. Тогава за властите ще бъде много по-лесно в сравнение с предлаганите текстове на регламента, предлагат от сдружението.
В съобщението се отбелязва, че противоположните становища, изказани от Министерството на земеделието и храните, са ясен сигнал, че е необходимо да се продължи работата по проекта за регламент както в България, така в рамките на работната група на Съвета на ЕС.
БТА припомня, че по-рано този месец Браншова камара "Плодове и Зеленчуци" изрази притеснения относно проекта за нов регламент на Съвета на Европейския съюз, който има за цел да забрани производството и разпространението на репродуктивни материали от стари традиционни сортове семена. Това ще нанесе сериозен удар не само върху българското земеделие, но и върху цялостния аграрен сектор в Европейския съюз, посочиха от организацията.
Те изтъкнаха, че подобна забрана ще ограничи достъпа до изключително ценни генетични ресурси, които са част от културното наследство на нашите земеделци и природата. Генетичните банки, които съхраняват тези сортове, ще бъдат принудени да приемат монополни позиции, което ще доведе до значителни икономически и екологични рискове. Освен това тази забрана ще застраши хранителния суверенитет на България, като постави под въпрос бъдещето на нашето земеделие и способността ни да отглеждаме безопасни и устойчиви на климатични промени култури, подчертаха от камарата.
/ЕС/
news.modal.text
