site.btaПроектобюджетът за 2025 г. създава опасност за финансовата стабилност на страната, предупреди председателят на БСК

Председателят на Управителния съвет на Българската стопанска камара (БСК) Добри Митрев предупреди, че предложеният от служебното правителство проектозакон за държавния бюджет за 2025 г. създава опасност за финансовата стабилност на страната и може да доведе до инфлационен натиск.

С проекта за държавен бюджет за следващата година ние съзираме сериозна опасност за финансовата стабилност на нашата държава, ако се случи тези драстични разходи да бъдат извършени на фона на липсващите приходи, които няма да бъдат осъществени, особено в тези мащаби, в които са планирани, каза Добри Митрев при представянето на пресконференция на годишното проучване сред членовете на Камарата за бизнес климата през тази и очакванията за 2025 г.

Ако бюджетните приходи, както са заложени в проекта за бюджет, бъдат одобрени от парламента, това ще значи нова инфлация, предупреди Митрев.

Бюджетът, който е предоставен, е всъщност малко като надписана сметка в ресторант, която обаче трябва да бъде платена, коментира Митрев. По думите му това е ужасяващо, защото и българските граждани, и българският бизнес са се разплатили достатъчно добре към хазната. Той отбеляза, че приходите и от данъци, и от осигуровки растат чувствително - с десетина-петнадесет процента. Тоест, нито българските граждани, нито българските компании са длъжници и трябва да поемат тежестта на неадекватните и вредни политически решения, които бяха взети в последните няколко български народни събрания, заяви Митрев.

Към днешна дата българският бизнес няма представа дали през 2025 г. ще продължи да действа компенсаторният механизъм за високите цени на електрическата енергия за небитовите потребители, изтъкна председателят на БСК и посочи като изключително важно такъв да бъде заложен в проекта за бюджет за догодина или в удължителния закон. Според Митрев това ще позволи на икономическите оператори да не увеличават цените, защото няма да са заплашени от увеличение на разходите им. "Инфлацията е изключително важно да я запазим в максимално ниски стойности. И това е не просто, за да станем пълноправен член на еврозоната, това е важно за самите нас, да не продължим да обедняваме. Това е важно, за да знаем, че държавата ни е финансово стабилна", посочи председателят на Камарата.

По повод проучването на Камарата той отбеляза, че българските компании очакват забавяне в глобалния растеж, очакват новите регулации в сферата на екологията да се отразят неблагоприятно, продължават очакванията за високи енергийни цени и увеличаване на инфлационния натиск. Проучването е проведено в периода 5 ноември - 6 декември 2024 г. сред 738 микро-, малки, средни и големи предприятия от цялата страна и от всички сектори на икономиката, като то се прави за двадесета поредна година. Според него 41 на сто от анкетираните очакват икономически спад през 2025 г., а други 21 на сто не очакват промяна. Има много малко оптимизъм спрямо миналата година, обобщи Митрев.

Периодът, в който анкетирахме колегите, беше преди внасянето на проекта на бюджет за 2025 г. и ако в тези резултати забелязваме макар и минимален оптимизъм за тази година, ако те се бяха запознали с проектбюджета, резултатите нямаше да са толкова оптимистични, предположи Митрев. Според проучването подобряване на бизнес климата виждат едва 15 на сто от анкетираните, а подобряване на състоянието на компаниите отчитат 24 на сто от участниците.

Оценката на институциите показва, че лидери по одобрение са президентската институция (40 на сто), общинските администрации (37 на сто) и данъчната администрация (36 на сто), посочи председателят на БСК. Проучването сочи, че служебният кабинет на Димитър Главчев се ползва с одобрението на 21 на сто от анкетираните, съдебната власт събира едва 1 на сто одобрение, а Народното събрание се ползва с нула процента доверие.

Мария Минчева - зам.-председател и член на Управителния съвет на БСК, посочи, че за бизнеса основна пречка е политическата нестабилност и изтъкна като силно притеснително нулевото доверие към НС, отчетено в анкетата. Сериозна пречка е и лошата инфраструктура. Липсата на работна ръка (68 на сто) - главно тесни специалисти и ръководен персонал, бюрокрацията и регулаторната тежест (60 на сто), често променящата се нормативна уредба (47 на сто) и корупцията (47 на сто) са най-големите пречки пред бизнеса, според участниците в анкетата. В сериозен проблем се превръща и политическата нестабилност (42 на сто). 

Минчева коментира и новата формула за изчисление на минималната работна заплата (МРЗ), като посочи, че за тази година това е довело до отказ от планиране и инвестиции от страна на фирмите. За 31 на сто от участниците в анкетата принудителното увеличение на възнагражденията е непосилно и това може да доведе до съкращения на персонал (13 на сто), отказ от планирани инвестиции (16 на сто) или дори преместване на бизнеса извън страната (2 на сто). Плановете за увеличение на минималната работна заплата в най-голяма степен се отразяват върху инфлационните процеси - 33 на сто от анкетираните заявяват, че ще калкулират този допълнителен разход към цените на стоките и услугите, сочи проучването. 

Станислав Попдончев - зам.-председател, главен финансов директор и член на Управителния съвет на БСК, посочи, че се повишава делът на анкетираните, които одобряват присъединяването на България към еврозоната (61 на сто през 2024 г. спрямо 47 на сто през 2021 г.) и сериозно намаляват отговорите "не мога да преценя" (от 27 на сто през 2021 г. на 15 на сто през 2024 г.), което показва повишаване на степента на информираност по темата.