Макар България да остава в групата на "скромните иноватори" в последното издание на Европейското иновационно табло от 2024 година и с общ иновационен индекс, който не бележи значителен положителен напредък от базовата 2017 година, в страната са засечени положителни процеси по линия на иновациите и предприемачеството, според наличната информация в най-новия доклад "Иновации.бг" на Фондация "Приложни изследвания и комуникации". Докладът беше обявен публично днес по време на провелия се по-рано двадесети юбилеен Национален иновационен форум.
България заема челното седмо място в ЕС по развитие на публични цифрови услуги и така изпреварва много от обичайните страни, с които тя се сравнява, като Германия, Франция, Австрия, Испания, Нидерландия, Гърция, Румъния и Унгария.
"Услугите в България са по-мобилно съвместими от средното в Европейския съюз, но има изоставане по отношение на помощта към потребителите, прозрачността и опазването на личните данни (седмо място, но от дъното на класацията) и по развитието на публични услуги за гражданите (единствено пред Хърватия, Полша и Румъния)", обобщават съставителите на доклада. Ковид пандемията и появата на широкодостъпния генеративен интелект (Изкуствен интелект – бел. авт.) са важни стимули за развитие на процесите в страната в областта на Информационните и комуникационни технологии.
Тук авторите на доклада обръщат внимание, че наличието на цифрова стратегия в МСП не е достатъчно за по-добро организационно представяне, ако не е интегрирана с подходящи практики за управление на таланти и повишаване на организационната гъвкавост на фирмите.
В областта на човешките ресурси и съгласно данните в доклада броят на персонала, зает с научна и развойна дейност (НИРД) през 2023 година в България, възлиза на малко над 35 000 души. Бизнесът осигурява най-голям брой работни места за изследователи (близо 46 процента от всички заети в страната), последван с почти изравнени дялове от висшите училища (29 процента от заетите) и научните организации (25 на сто).
Отчетено е сумарно намаление с близо 2000 души (или 5 на сто) при изследователите на едногодишна база. Отливът на заети с НИРД е най-голям в сектор "Предприятия" - с 2273 души, или повече от 12 процента.
В европейски контекст по показателя за брой на персонала, зает с НИРД спрямо работната сила, България (0,91 процента) изпреварва някои от новите страни членки (Кипър, Латвия, Малта, Словакия и Румъния), както и съседните Сърбия и Турция, но остава под средното европейско равнище (1,53 процента).
В дела на документа, който проучва инвестициите и финансирането за иновации в България и в сравнителен план, се посочва, че разходите през 2023 година за НИРД достигат 1,467 млрд. лева, което е ръст от близо 16 процента спрямо предходната година.
Измерени като дял от БВП, разходите за НИРД са 0,79 процента. И макар съотношението да расте с 0,04 пр. п. за година, то делът на тези разходи остава под върховите стойности от 0,95 процента през 2015 г. и 0,85 процента през 2020 г., съгласно данните в доклада.
"Разликата с прогнозните равнища, заложени в стратегическите документи за последните два програмни периода, също изглежда непреодолима", смятат съставителите на документа, показващ наличието на концентрация на иновационна дейност в относително малък брой стопански субекти. Подобно наблюдение кара авторския колектив да заключи, че съществуващите инструментиа и мерки, насочени към подкрепа на новосъздадени и съществуващи малки и средни предприятия (МСП) за технологично обновяване, продуктови иновации и интернационализация, нямат съществен ефект на макро равнище.
Като положително развитие в областта на финансирането на НИРД е изведен натрупаният опит от участието на България в Рамковите програми (РП) на ЕС.
"Натрупаният опит и създадените партньорства допринасят за постигнатия значителен ръст по отношение на броя на проектите с българско участие и привлеченото финансиране през следващите (след Третата рамкова програма - бел. авт.) рамкови програми - повече от два пъти за 5 РП, 54 процента - за 7 РП, и 40 процента - за Хоризонт 2020. Въпреки това сравнението с останалите страни членки на ЕС не е в полза на България, която е на едни от последните позиции от гледна точка на брой проекти и привлеченото финансиране (между 20 и 23 позиция).
В сферата на създаване на технологичен продукт, с 40 патентни заявки към Европейското патентно ведомство (ЕПВ) през 2023 г. (6 по-малко спрямо 2022 г.), България е на 32-ро място при страните членки на ЕПВ, и на 26-о място при страните членки на ЕС, изпреварвайки единствено Латвия. По отношение на броя на патентните заявки на 1 млн. души от населението България е на 24 позиция.
Заявителската активност на български изобретатели към Патентното ведомство на Република България (ПВРБ) нараства през 2023 г., като включва 197 заявки за патент за изобретение (увеличение с 26 на годишна основа, или 15 процента) и 349 заявки за регистрация на полезен модел (увеличение със 135 заявки, или 1,6 пъти). Въпреки това активността не надскача върховата 2020 година.
Издадените през 2023 година патенти от ПВРБ на български патентопритежатели са 114, което представлява ръст от малко над 30 процента на годишна основа. Увеличение в броя на получените патенти е налице при всички институционални сектори, като най-силно изразено е то при сектор "Физически лица" - 41 патента, или 58 на сто ръст спрямо 2022 г. Между 16 процента и 22 на сто е ръстът при останалите институционални сектори.
Авторите в доклада "Иновации.бг" проучват и приноса на България по отношение на научната продукция, който за 2023 г. се измерва в международен план с 2,67 процента от публикуваните научни документи в района на Източна Европа, 0,88 процента от публикациите в рамките на Европейския съюз и 0,2 на сто от публикациите в СКОПУС (SCOPUS) на световно равнище.
"Позиционирането на България и при трите индикатора се подобрява значително след 2015 г.", отчитат съставителите.
В областта на предприемачеството също са засечени благоприятни за България тенденции. За пръв път от началото на прехода, според информацията в доклада "Иновации.бг", новорегистрираните фирми се очаква да преминат границата от 40 000 през 2024 г.
"Това развитие съответства на забележителното първо място по младежко предприемачество в Европейския съюз, диагностицирано от "Флаш Юробарометър" (Flash Eurobarometer) 502 и дискутирано в "Иновации.бг 2023", пишат авторите на най-новия доклад.
Около 89 процента от новите фирми се контролират от български граждани (или други дружества, регистрирани в България). Сред чужденците най-активните нови предприемачи в България са украинците, следвани от фирми с водещи собственици от Турция (12 процента), Италия (10 процента), Гърция (9 процента), Германия, Румъния (8 процента) и др. Общо граждани на 59 страни от всички континенти са регистрирали фирми в България през 2024 г. Руските инвестиции продължават да намаляват и са само на физически лица.
В доклада се акцентира и на предизвикателствата, пред които са изправени предприемачески настроените чужденци в страната със статут на бежанци. Такава пречка е например свързана с откриването на набирателна сметка.
Иначе създаването на нови фирми у нас се е увеличило с 60 процента за последните 10 години.
Като цяло обаче България остава в групата на "скромните иноватори" в Европейското иновационно табло с иновационен индекс 50,6 и показатели, които почти не бележат положително развитие спрямо базовата 2017 г., заключават авторите на доклада.
Според тях България не успява да изпълни националните цели за преминаване към по-високата категория на "умерените иноватори" и остава далеч от желаното равнище от 1,5 процента на разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) като дял от брутния вътрешен продукт (БВП), при средна цел от 3 процента на ЕС.
Йорданка Чобанова, ръководител на Представителството на ЕК в България, изтъкна значението на доклада "Иновации.бг" в рамките на Националния иновационен форум, като документ, който подкрепя анализите на ЕК в областта на иновациите.
Редактори на доклада са Руслан Стефанов, координатор група "Иновации.бг" при Фондация "Приложни изследвания и комуникации", Бойко Тодоров, асоцииран старши сътрудник от Център за изследване на демокрацията и Огнян Шентов, председател на настоятелството на Фондация "Приложни изследвания и комуникации“.
Автори са проф. д-р Теодора Георгиева, директор на Програма "Иновации и подкрепа за бизнеса" при Фондация "Приложни изследвания и комуникации", доц. д-р Тодор Ялъмов от Стопански факултет на Софийски университет "Св. Кл. Охридски", доц. д-р Юлиана Василева от Нов български университет и Фейт Хо Енки, специалност "Обществена политика и международни отношения" на Принстънски университет.
/ВЙ/
news.modal.text
