site.btaБългарските риболовци ловят повече видове риба; диференцирано ДДС би изсветлило сивия сектор, каза пред БТА Йордан Господинов

Списъкът на видовете в Черно море, които имат стопанско значение за страната ни, се е разширил през последните 15 години. Край бреговете на България вече се срещат и такива, които обикновено се ловят в турски и грузински териториални води, каза в интервю за БТА изпълнителният директор на Асоциацията на преработвателите на рибни продукти "БГ Фиш" д-р Йордан Господинов. Изследванията на Черно море са показали, че в него има 32 или 33 вида риба, които могат да се ловят. Само десет от тях обаче на практика носят икономически ползи за България, обясни Господинов. 

"Сред тях са цаца, меджида, барбуна, лефер, калкан, черна морска мида, акула, бяла мида, сафрид. Рапанът също е в този списък. Вече имаме осем предприятия за преработката му. 30 на сто от флота традиционно се занимава с улов на рапани, когато разбира се не е заровен в пясъка. Доскоро Европейският съюз го считаше за инвазивен вид, тъй като е пришелец. Той напада мидите, наруши популацията на черната морска мида, благородната стрида изчезна, част от белите миди също са обект на хищническия им набег. Така или иначе на нас ни е определено едно количество, което трябва да ловим. Ние обаче ловим 3 или 4 пъти по-малко от разрешеното. Запасът край българските брегове, съгласно научните доклади, е доста голям", посочи д-р Господинов. 

По думите му, черноморската акула също е вид, който се лови, но сравнително рядко. При нас консумацията ѝ е повече атракция, затова и количествата на улова са по-малки. "А и тя не попада в нашата икономическа зона – акулата в Черно море живее доста на Изток, при делтата на река Дунав, край бреговете на Украйна, където все по-трудно се стига. Лови се и по специален начин. Миналата година сме уловили около 15 тона. А според наблюденията на ЕС, ако ловим между 160 и 200 тона на годишна база няма никакъв проблем", каза още Йордан Господинов и добави, че всички видове от стопанско значение в Черно море са обект на някакъв вид наблюдение. 

"Това, че определени видове са под наблюдение не е лошо, защото виждаме какво се случи с хамсията. Години наред тя не живееше край българските брегове. Срещата се основно край Турция и Грузия. През последните години обаче дойде при нас. Няма нищо загадъчното в наблюдението на видовете. Учените си поставят за цел онези видове, които стопански ловим в големи количества. Всеки вид трябва да се пази, за да може да има поминък за хората. И няма значение дали сте инвестирали във фабрика, кораби, а даже и в една единствена лодка, с която се зарежда ресторантче, рибата трябва да се пази. Бизнесът подкрепя това, защото има и хора, които работят в сивия сектор – предпочитат нещо да уловят, да го продадат. Но тези, които имат работници, оборудване, сграден фонд, търгуват в целия свят, не могат да си позволят просто ей така да свърши вида рапан или цаца и край – затварят предприятието", каза изпълнителният директор на "Бг Фиш". 

По-висока квота за улов на калкан

82,5 тона за една година. Толкова е квотата за улов на калкан, която България получи по време на 47-ата годишна среща на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море (ГКРСМ) в Рим. Същата квота бе определена и за Румъния.  Увеличението ѝ е трайна тенденция, която се случи благодарение на общите усилия на Европейския съюз, контролните органи, учените и не на последно място бизнеса, счита Йордан Господинов. Той подчерта, че през последните години контролът е засилен, което даде положително отражение върху популацията на калкан и особено на младите форми. 

"От коментарите на риболовците и риболовните организации считаме, че младите екземпляри още в пролетния период нарастват доста интензивно, което ни показва, че в морето има достатъчно храна и най-вероятно морето е доста по-чисто, отколкото беше преди. Това имаше тежест за взетото от Европа решение, защото тя не взема случайни решения за увеличение на квотите за улов на риба. Още повече, когато имаме предвид, че рибата намалява в световен мащаб като следствие на свръхулова и замърсяванията, затоплянето на световния океан, промяната на климата и други дейности, извършвани от човека, които влияят на рибите. Рядко се случва да се увеличи квота и то в нашите географски ширини, където знаете, че правилата трудно се налагат, законите обикновено трябва да се налагат, а не да се прилагат. Но това решение е добър знак за България, за министерството на Земеделието и храните, за контролните служби и най-вече за рибарския сектор и организациите, които имаме. Дали 82 тона са достатъчно или не – никога не е достатъчно, защото на рибарите, ако има бъде разрешено ще ловят повече, но трябва да има принципи и правила докъде можем да стигнем. 82 тона не са малко. През последните години не можем да ги уловим поради други причини като КОВДИ, военни положения, учения, забрани за улов", допълни д-р Господинов. 

Контрол и самоконтрол 

Наблюденията на Асоциацията на преработвателите на рибни продукти показват, че все по-често секторът осъществява конкретни действия за самоконтрол при улова на риба и отглеждането на аквакултури.  

"Такова нещо съм наблюдавал в Испания и Великобритания например. Тоест рибари участват в контрола – кой къде лови, в какъв район, с какво и се докладват, ако има нередности. Не сме много далеч от момента, в който самите рибари масово ще започнат да докладват на институциите кой не спазва правилата и кой примерно не докладва уловите си. Защото това, което се води като статистика в България не е истинска статистика. Каква ще бъде тя, когато няма информация за примерно 200 или 500 лодки, които са влезли днес в морето и са уловили по 50-100 килограма сафрид или паламуд и не го отчитат никъде? Има много рибари, които не искат да членуват в асоциация точно подари тази причина, за да могат да реализират там нещо мъничко. Но това не е тенденция за развитие, това не е европейско. Аз съм на мнение, че трябва да има контрол и най-вече прозрачност", заяви Йордан Господинов. Той отчете, че Бг Фиш работи активно с институциите, има постоянна връзка с научните институти и почти винаги участва в дискусиите за прилагането на нови мерки и правила. "Трябва да кажем, че България доста се разви. Има много добри браншови асоциации. А нашата функционира повече от 20 години", допълни той. 

Към днешна дата в междубраншовата Асоциация на преработвателите на рибни продукти "Бг Фиш" членуват 48 фирми. От тях 27 са преработватели. Рибовъдите са 16 при общо 720 ферми за аквакултури в страната. Флотът на асоциацията наброява 53 кораба, с които се осъществява 64 на сто от улова у нас. За сравнение общият брой на регистрираните риболовни съдове в България е 1714. Д-р Господинов посочи, че българските фирми в сектора не отстъпват на тези в останалите части на Европа. Родни производители изнасят продукция за Азия, Северна Америка и в много от европейските страни.  "Скариди например България внася от Камбоджа и продава в Западна Европа", каза Господинов. 

Декарбонизацията на риболовния сектор 

"Секторът ни е доста динамичен. Още с появата на тази тема на европейско ниво ние започнахме да я разглеждаме. Миналата година имахме представителство на една срещите по темата, която се проведе във Варна. Там обсъдихме именно декарбонизацията на бранша. Имаше предимно български участници, които не оперират в България. Те представиха доста интересни технологии за пестене на гориво в корабите, за промяна на конструкцията им,  модернизация. Дори за промяна на двигателите и видовете горива", разкри Йордан Господинов. Той е категоричен, че процеси по ориентирането към зелените решения в промишлеността текат и в България. 

"Ние не сме по-далеч от поставените цели за намаляване на вредните емисии от нашите партньори в Европа. Трябва обаче да се отбележи, че нашият флот и румънският взети заедно представляват една осма от флота на Турция. Черно море не е много богато на видове и няма много голям флот. Но все пак декарбонизацията не касае само вредните емисии, които се генерират от изгорелите газове от дизеловото гориво, използвано в корабите. Тя касае и намаляването на разхода. В момента у нас се работи по няколко проекта. В един от тях, който е на Института по океанология, участва и кораб на "Бг Фиш". Там се изследва промяна на инженерната конструкция на траловете, олекотяване на мрежите. Наскоро разбрах, че е постигнато десет на сто намаление на използваното гориво в следствие на приложени инженерни промени. Ние например даваме предложение да се подмени и обшивката на корабите. Нашите плавателни съдове са остарели. Те са тежки, тромави, с много метални конструкции. В някои арабски страни например дават предложение за боядисване на корпусите със специални бои, които да намалят триенето, обшиване с пластмасови елементи. Това са все неща, които могат да се приложат в България, защото размерът на нашите кораби не позволява примерно монтирането на водородни двигатели. Това са много тежки системи, а нашите кораби са твърде къси – по 24 – 25 метра. Те са такива заради късата и висока вълна в Черно море", разясни изпълнителният директор на "Бг Фиш". 

Целите 

В Националната програма за морско дело, рибарство и аквакултури има направление в посока опазване на околната среда, включително се отпускат и средства за реализирането на различни проекти в тази посока. България всъщност не може да разпише нормативен документи без включването на такава точка и това не важи само за сектор рибарство. Пред БТА Господинов припомни, че България и Румъния имат създаден Консултативен съвет за Черно море, който заседава в Констанца или Варна на ротационен принцип. 

"Една от последните срещи беше насочена към климатичните промени. Бяха изнесени много интересни данни от български учени. Основното в момента е повишаването на температурата на морето, азотните "бомби", които се излизат в него и водят до повишен цъфтеж на определен планктон, който отнема кислорода, което пък създава неблагоприятна среда за рибите. Ние подкрепяме политиката, която се води у нас за изграждането на повече пречиствателни станции, по-малки изпускане на отпадъчни води", каза експертът. 

Д-р Господинов, подчертавайки, че не е експерт в тази област, изрази мнение, че водородът от Черно море може би трябва да се използва за целите на икономиката на България. Той добави, че внедряването на хибридната технология на задвижване в корабите е все още твърде сложен процес, което прави изцяло електрически кораби за стопански риболов все още абстрактна идея. 

"Не мисля, че не се развиваме. Ние сме малък, но динамичен сектор. Имаме много модерни предприятия в България. Изградиха се по-малки пристанища, надяваме се да бъдат направени и още. България е експортно ориентирана, но и внасяме суровини. Имаме отлични преработватели. Всичко това са дейности с висока добавена стойност", каза той. 

Войната е в морето 

От "Бг Фиш" са на мнение, че 2025 година ще бъде ключова за изпълнението на проекти, финансирани по програмата на рибарство на ЕС. А основният акцент ще бъде поставен върху изграждането на ферми за аквакултури в много държави предвид все по-ярката тенденция за спад на рибните запаси в световен мащаб. 

"Войната е в морето, там са бомбите, там са забраните за плаване, там са военните учения. Всички останали стачкуват, искат нещо, защото били ощетени от войната в Украйна например. Ние изкарахме много тежък период след началото на тази война. Справихме се обаче благодарение на подкрепата на институциите. Сега са отворени приемите по програмата за морско дело и рибарство и това е много важно. Нека всички представители на сектора да се възползват от европейските фондове, защото тази програма (Морско дело и рибарство) ще има своя пик през 2025 година. Тя ще продължи до 2027 година. Но 2025 година ще бъде най-силна по отношение изпълнението на проекти по програмата. Тенденцията в ЕС, която вярвам и Бг ще прегърне е изграждане повече ферми за аквакултура. Предвид намаляването на рибата в световния океан ще се залага на развъждане. Процедурите, предвид многообразието на институциите, които контролират водите, са малко тромави у нас, но мисля че трябва да се възползваме от водните басейни, които имаме. Рибата не е само ценна храна, трябва да присъства повече на масата на българина", каза д-р Йордан Господинов. 

Според него е добре в България да има диференцирана ставка на ДДС за рибата. "Не говоря за луксозни храни, а по-скоро за рибата, която се консумира най често. Ние имаме достатъчно риба, но 10 на сто ДДС на рибата ще осигури по-лесен достъп на хората до нея. Не се очаква падане на цената при една такава мярка. Цената ще се увеличава, ако няма достатъчно, а в световен мащаб рибата намалява така или иначе. Ако се намали ДДС-то за риба обаче много голяма част от "сивия сектор" ще бъде изсветлен", счита Господинов. Според вътрешно изследване Бг Фиш до миналата година консумацията на риба в България се е равнявала на 10 килограма на глава от населението на годишна база.