site.btaНеобходимо е връщане на публичните разходи под 40 процента от БВП и премахване на дефицита, посочиха от Института за пазарна икономика

Бюджетните цели на България трябва да са в посока връщане на разходите под 40 процента от брутния вътрешен продукт на страната и премахването на дефицита в средносрочен план. Това стана известно от презентация на Лъчезар Богданов и Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ) по време на дискусия в рамките на ежегодното събитие "Алтернативен бюджет на ИПИ", което се провежда в столичния "Гранд Хотел Милениум София".

На дискусията присъстват редица икономисти, сред които членът на Фискалния съвет Любомир Дацов, бившият вицепремиер Николай Василев, старши икономист в Институт "Отворено общество" Георги Ангелов, Левон Хампарцумян и други.

Преди пандемията разходите в бюджета се движеха на ниво от средно 36-37 процента от БВП на страната, но след пандемията разходите устойчиво надхвърлят границата от 40 процента от БВП, обясни Петър Ганев по време на дискусията.

"Дефицитът след пандемията е заради разходната част в бюджета", посочи той.

Според презентацията на ИПИ, в периода 2004-2023 година България отчита 11 години на бюджетен дефицит и 9 години на бюджетен излишък, като най-високото ниво на регистрирания дефицит е периода след пандемията – средно над 3 процента за целия 5 годишен период.

По думите на Ганев, обявените 18 млрд. лева ръст на разходите преди изборите означават, че са необходими мерки при приемането на бюджета за следващата година, ако целта е нормална фискална рамка и консолидиран бюджет.

Той посочи, някои решения изискват ревизия, тъй като увеличават разходите по бюджета за следващата година, включително правилата за определяне на заплатите в Министерството на вътрешните работи (МВР), които надхвърлят 2,5 млрд. лева за настоящата 2024 година. Според новите правила се очаква ръст от 40-50 процента на възнагражденията в МВР, което представлява допълнителни 1,2 млрд. лева.

Ганев посочи че подобни казуси съществуват и при правилата за определяне на заплатите в Министерство на отбраната и разходите за висше образование, където се очакват ръст от съответно 500-600 млн. лева и близо 2 млрд. лева през 2025 година спрямо настоящите нива.

Главният икономист на ИПИ Лъчезар Богданов посочи, че се очаква и ръст на разходите на съдебната власт.

"Няма проблем да се даде повече, но трябва да се зададе въпрос когато се дава повече откъде се взима", каза Богданов.

По думите му, номиналният ръст на разходите за труд у нас изпреварва номиналния ръст на БВП средно за последните години, а заетите в обществения сектор се увеличават.

"Броят на заетите в обществения сектор за последните 5 години се е увеличил с 15 000 и 1000 души в администрацията. За същия период населението в трудоспособна възраст се свива с 300 000 души", отбеляза той, добавяйки, че това също е тема за структурни реформи.

Богданов посочи, че има възможност за съкращаване на разходите в различни сфери чрез реформи. Той даде за пример социалните програми у нас, които са широкодостъпни и разпределят средства на широк кръг от хора, но в малки индивидуални размери. По думите му, у нас има 660 000 души с ТЕЛК решения, които получават подкрепа от държавата в минимални размери.

"Колко от тях имат нужда и колко от тях са тези, които действително имат нужда и решават своя проблем със 70-80 лева на месец", каза Богданов.

Друг пример за повишаване на приходите са тол таксите за преминаване през България, които са по-ниски дори спрямо съседните страни, подчерта икономистът. По думите на Богданов, България също така изостава по отношение на инвестициите спрямо страните от Централна и Източна Европа.

Според презентацията, по отношение на данъчната политика е необходимо да се премахнат преференциите и да се поддържат единни данъчни ставки. Необходимо е връщането на разходите на ниво под 40 процента от БВП и премахването на дефицита в средносрочен план, добави Богданов.