site.btaПроблемът за българското земеделие се свежда до продуктивността и ефективността на стопанствата, каза директорът на Института по аграрна икономика

Големият проблем за българското земеделие се свежда до продуктивността и до ефективността на стопанствата, което се дължи на множество фактори, свързани както с организацията на пазара, така често с технологиите и постигането на добри съотношения на инвестиции към резултатите, които се получават. Това каза директорът на Института по аграрна икономика (ИАИ) проф. д-р Божидар Иванов по време на Международната научна конференция на Института по аграрна икономика "Аграрната икономика в подкрепа на земеделието", която се провежда днес и утре в София.

Той допълни, че за тях като икономисти водещо е потреблението, което зависи от цените, които следват разходите в стопанствата. Не толкова производството и предлагането са важни в икономическата система, колкото потреблението, което е истинският двигател на икономическия растеж, посочи проф. Иванов.

Основният акцент на неговата презентация беше как се променя структурата на българското земеделие по отношение на стопанствата, на производството, къде се намира българското земеделие в сравенение с други европейски страни, къде е българското земеделие в икономиката на страната ни.

"Вече няколко години наблюдаваме това, което се нарича конвергенция, сближаване. Вижда се, че българската икономика в последните години наистина, макар и все още да не е толкова близко до средните европейски нива по отношение на икономическите си постижения и резултати, българското земеделие, е далеч по-добре. Но не виждаме тенденция на ръст", коментира проф. Иванов, допълвайки, че в земеделието през годините има много движение и колебание на продукцията. Затова и сближаването върви доста по-бавно и не толкова отчетливо.

По думите му селското стопанство продължава да е много силен сектор на Европа, така че дори да не показваме, че ставаме по-добри спрямо другите, това не означава, че сме по-слаби, защото до момента европейското земеделие се представя нелошо. То е едно от водещите в световен мащаб. Според проф. Иванов българското земеделие има своите предизвикателства най-вече по отношение на структурата, която има и която в последните години не води до по-висока добавена стойност. "Но в същото време, тези сектори, които са доминиращи, важни – зърнопроизводството, полските култури, продължават да се представят много добре и мисля, че при тях перспективите са обещаващи и позитивни", каза директорът на ИАИ. По негово мнение трябва да се обърне внимание какво се случва в тези сектори, важни за обществото, за потреблението, за изхранването, каквито са зеленчукопроизводството и млекопроизводството.

Проф. Иванов цитира данни, според които що се отнася до структурата и размера на стопанствата, това което прави впечатление в периода от 2005 до 2020 г. е, че броят на стопанствата пада, което води до увеличаване на средния размер на земята в самите стопанства. Това означава по-голям среден размер на стопанствата в България от тези в Европейския съюз (ЕС) – в ЕС са около 30 хектара, в България вече са над 35 хектара.

Проф. Иванов допълни, че само 25 процента от стопанствата през 2005 г. са тези, които ги има през 2020 г. Единствено в най-големия клас се наблюдава нарастване.

По отношение на разпределението на субсидиите средното плащане на площ през последните години на стопанство, което получава като директни плащания, е около 12 000 – 13 000 евро.

На въпрос ще оцелеят ли българските земеделци проф. Иванов отговори, че те винаги са оцелявали, но въпросът е по-скоро за колко от тях ще си струва да продължават, защото земеделието става все повече и повече бизнес и се подчинява все повече на бизнес законите, а не толкова на сантимента и традициите.