Затегнатата парична политика доведе до спад на инфлацията, без да подрине основите на световната икономика, което донесе силно чувство на облекчение. Това каза управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева на пленарната сесия по време на годишните срещи на Фонда и Световната банка във Вашингтон.
Глобалната инфлацията намалява. Според прогнозите на МВФ, спрямо равнище от 5,7 процента през четвъртото тримесечие на миналата година, сега се очаква ценовият темп да намалее до 5,3 процента през настоящото, четвърто тримесечие на 2024 г., и допълнително до 3,5 процента през същото тримесечие на 2025 г., като се очаква по-значителен спад в развитите икономики, обясни Георгиева пред делегатите на пленарната сесия.
"Все още обаче не е време за празнуване, включително защото, дори ако инфлацията намалява, новото и по-високо ниво на цените ще се запази", предупреди ръководителката на МВФ.
Светът сега е изправен пред риск от нисък растеж и големи задължения. "Прогнозираме, че световният БВП да расте с анемичен среден темп от 3,2 процента на година през следващите пет години. Нашите прогнози биват ревизирани все по-надолу през годините", отбеляза Георгиева.
В същото време глобалният публичен дълг ще продължи да расте. Има вероятност той да надхвърли нашата базова прогноза с до 20 процентни пункта от световния БВП при тежък, но правдоподобен негативен развой, каза тя и очерта по-вероятна картина, при която публичните дългове ще достигнат 100 трилиона долара.
"По-високите лихвени плащания "изяждат" нарастваща част от фискалните приходи, особено в страните с ниски доходи и нововъзникващите икономики", посочи още Кристалина Георгиева.
На този фон приоритетните разходи включват средства, свързани с демографията и борбата с климатичните изменения, а в страните с нововъзникващи икономики - и с ниските доходи. До 2030 г. според предвижданията на МВФ натискът върху разходите, произтичащ от тези политики, ще добави към годишните разходи в развитите икономики еквивалента на около 7 процента от БВП, а за нововъзникващите пазари - 9 процента от БВП, както и 14 процента в развиващите се икономики с ниски доходи, каза още Георгиева.
По думите й "светът се фрагментира и търговията вече не е мощният двигател на растежа, който беше преди. Отстъплението от глобалната икономическа интеграция, водено както от опасения за националната сигурност, така и от гнева на онези, които бяха потърпевши от нея, се отразява в мерките, предприемани по отношение на индустриалната политика, търговските бариери и протекционизма".
Управляващият директор на МВФ отправи послание към делегатите на пленарната сесия, като ги призова към възстановяване на фискалните буфери; инвестиции в реформи, които насърчават растежа, както и да работят заедно, за да се справят с глобалните предизвикателства.
"С облекчаването на паричната политика, фискалната консолидация трябва да започне сега. Многогодишните фискални планове трябва да очертаят пътища за консолидация, съобразени със специфичните за всяка страна ситуации".
Според Георгиева правителствата са изправени пред значителни нужди от разходи, политически "червени линии" по отношение на данъчното облагане и необходимостта от възстановяване на буферите.
Мобилизирането на собствените приходи ще бъде от решаващо значение за много страни, посочи още тя и добави: "Инвестициите за насърчаване на растежа, особено свръзнаси с климата и технологиите, трябва да бъдат защитени. И консолидацията трябва да бъде проектирана така, че да не е за сметка на социалната защита и работните места".
Повече от 20 страни по света успяха да увеличат данъчните си приходи с над 5 процента от БВП през последните три десетилетия. Има много добри примери в тази посока, аргументира се Кристалина Георгиева.
Тя препоръча също заедно с фискалната консолидация, държавите да започнат амбициозни реформи, за да увеличат своя потенциал за растеж.
Управляващият директор открои и помощта, която МВФ е предоставил на своите страни членки.
"Увеличихме отпускането на заеми, за да подкрепим реформите и да помогнем на уязвимите страни да се справят с нуждите на платежния баланс и да изградят устойчивост при шокове", каза тя посочи: "През годините след началото на пандемията ние поставихме рекорди както по отношение на общия ни обем на кредитиране, така и на броя на подпомогнатите страни, като запасът от преференциални кредити, непогасени от нашия Доверителен фонд за намаляване на бедността и растеж, се утрои до 28 милиарда долара. За по-малко от три години от стартирането му 20 държави получиха дългосрочни заеми от нашия Доверителен фонд за устойчивост и стабилност (ДФУС), подкрепяйки политики за повишаване на устойчивостта към изменението на климата.
50-процентното увеличение на квотите, което договорихме миналата година в Маракеш (по време на миналогодишните срещи на МВФ и СБ в Мароко – бел. р.), укрепва нашия капацитет за отпускане на заеми, изтъкна Георгиева.
Също така тя приветства Княжество Лихтенщайн като 191-ата страна членка на МВФ.
Пленарната сесия по време на годишните срещи на Фонда и Световната банка във Вашингтон бе открита с приветствено видеообръщение на президента на САЩ Джо Байдън.
Американският държавен глава говори за необходимостта от ускоряване на трансформацията към чиста енергия, овластяване на работниците, развитие на инфраструктурата, справяне с широко разпространените непазарни практики. "Ние вече постигаме важен напредък заедно със Световната банка, отключвайки над 140 милиарда долара под формата на нови заеми", каза Байдън.
Чрез МВФ САЩ са предоставили над 20 милиарда долара допълнителни заеми, посочи още той.
"Нациите не трябва да избират между инвестиране в бъдещето си или изплащане на дълговете към своите кредитори", заяви Байдън.
/СЛС/
news.modal.text
