Двадесетишестте най-бедни страни в света, в които живеят 40 на сто от най-засегнатите от бедност жители на планетата, са задлъжнели най-много от 2006 г. насам и са все по-уязвими на природни бедствия и сътресения, пише в нов доклад на Световната банка от снощи, цитиран от Ройтерс.
Докладът установява, че тези страни към днешна дата са средно по-бедни, отколкото са били в навечерието на пандемията от КОВИД-19, въпреки че останалият свят до голяма степен се е възстановил.
Публикуван седмица преди годишните срещи на Световната банка и Международния валутен фонд (МВФ) да започнат във Вашингтон, докладът потвърждава сериозната пречка в усилията за изкореняване на крайната бедност и подчертава усилията на Световната банка през тази година да събере 100 милиарда долара за попълване на своя фонд за финансиране на най-бедните в света страни - Асоциацията за международно развитие (IDA).
Тези най-слаби икономики, които имат годишен доход на глава от населението под 1145 долара, все повече разчитат на безвъзмездни средства от асоциацията и заеми с почти нулев лихвен процент, след като пазарното финансиране до голяма степен е преустановено, заяви Световната банка. Техният среден дълг към БВП от 72 на сто е на 18-годишен връх и половината от тези държави са или в дългови затруднения, или са изложени на висок риск от това.
Повечето от страните в проучването се намират в Африка на юг от Сахара, от Етиопия до Чад и Конго, но списъкът включва също Афганистан и Йемен.
Две трети от 26-те най-бедни държави са или във въоръжени конфликти, или имат затруднения с поддържането на реда поради институционална и социална нестабилност, които възпрепятстват чуждестранните инвестиции и почти всички експортни стоки, пише в доклада.
"Във време, когато голяма част от света просто се отдръпна от най-бедните страни, Асоциацията за международно развитие беше техният спасителен пояс", каза в изявление главният икономист на Световната банка Индермит Гил.
Асоциацията за международно развитие се попълва на всеки три години с вноски от държавите, притежаващи дялове в Световната банка. Тя събра рекордните 93 милиарда долара през 2021 г. и президентът на Световната банка Аджай Банга има за цел да увеличи тези средства над 100 милиарда долара.
Природните бедствия също нанесоха щети на тези страни през последното десетилетие. Между 2011 г. и 2023 г. природните бедствия са били свързани със средни годишни загуби от 2 на сто от БВП, пет пъти повече от средното за страните с по-нисък среден доход, което показва необходимостта от много по-големи инвестиции, пише в доклада Световната банка.
Докладът също така препоръчва тези икономики, които имат голям дял сива икономика, да направят повече, за да ги реформират. Това включва подобряване на събираемостта на данъците чрез опростяване на регистрацията на данъкоплатците и данъчната администрация и подобряване на ефективността на публичните разходи.
/СЛС/
news.modal.text
