site.btaНеобходимо е по-добро съответствие между образованието и изискванията на пазара на труда у нас, според анализ

Необходимостта от по-добро съответствие между образованието и изискванията на пазара на труда разглежда анализа "Търговската интеграция и изборът на образование в България“ на Съвета за икономически анализи (СИА), който беше представен днес. Негови автори са членовете на СИА Теодора Цанкова и Йото В. Йотов. Анализът изследва дали и до каква степен изборът на средно образование се влияе от промени в местния пазар на труда, породени от изменения в износа на стоки.

Трябва да осигурим по-голяма гъвкавост и адаптивност на образователната система към нуждите на бизнеса и за развитието на индустрията, посочи служебният вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова по време на представянето. Тя отбеляза, че за да стане професионалното обучение по-привлекателно, трябват промени както в неговото съдържание, така и в начина, по който учениците и родителите го възприемат. Петкова отбеляза и регионалния контекст, като добави, че по-доброто планиране на професионалните направления в училищата на регионално ниво може значително да подобри съответствието между предлаганите квалификации и нуждите на работодателите. Важно е този процес да се основава на задълбочен анализ на местния пазар на труда, за да се постигне устойчиво развитие и по-голяма конкурентоспособност на българската икономика, каза още тя.

В анализа се отчита, че търговската интеграция на България се увеличава значително след присъединяването ни към ЕС, като в същото време много работодатели в сектори, свързани с износа на стоки, изтъкват липсата на образована работна ръка като основен проблем. Авторите му посочват, че недостигът на квалифицирани кадри е едно от основните предизвикателства пред работодателите в България. Те цитират данни от последното проучване на Световната банка за бизнес средата и ефективността на предприятията, според което недостатъчно образованата работна сила е най-голямата пречка за 22 процента от фирмите у нас. Проблемът е по-сериозен в промишлеността, където този дял е 33 процента. За да се реши този проблем, бъдещите политики в областта на образованието трябва да подсигурят възможности за обучение в професиите и отраслите, в които този недостиг е най-силно изразен, посочват авторите на изследването.

Според данни на Националния статистически институт за 2022 г., цитирани в анализа, повечето заети в страната, или 56 процента имат средно или по-ниско образование. Делът на тези с професионално образование е значителен в отделни отрасли - например в минното дело е 58 процента от всички заети, в енергоснабдяването -55 процента, а в преработващата промишленост - 45 процента. Големият дял на тези с професионално образование в тези сектори означава, че промени в структурата и в атрактивността на професионалните направления биха могли да имат силно положително влияние върху тези сектори, каза Теодора Цанкова.

В анализа се отчита, че същевременно броят на ученици в средното образование у нас значително е намалял от началото на 21-и век, като този спад е особено изразен в професионални направления, които могат да бъдат свързани с експортни отрасли.

Анализът отчита, че нарастващият износ не предизвиква промяна в избора на вид обучение от общообразователно към професионално, като това е в съответствие с факта, че българският образователен пазар е силно сегментиран между двата вида обучение. Една възможна интерпретация е, че би било трудно да се стимулират учениците да се запишат в професионално обучение без значителни промени. Такива промени могат да бъдат в структурата или в съдържанието на професионалното обучение, но трябва да бъдат и в това как то се възприема от обществото, коментира Цанкова.

Анализът разглежда още как експортната дейност влияе върху избора на направление в рамките на професионалното обучение, като авторите установяват, че увеличението на износа в отраслите, свързани с конкретно професионално направление, води до увеличение на броя ученици в това направление. Това обуславя по-добро съответствие между образованието и нуждите на местните работодатели и същевременно показва, че политики, целящи да привлекат повече ученици към определени професионални направления, могат да бъдат много ефективни, отбелязват авторите на анализа. 

Ваня Тивидошева, директор на Дирекция "Професионално образование и обучение" в МОН, каза, че фрагментацията и свръхспециализацията, която към момента съществува в системата на професионалните квалификации, е преодоляна с новия списък на професиите, който беше утвърден. Той е структуриран с широко профилни професии с възможност за надграждане на степените в рамките на една професия - със 193 професии на фона на над 245 професии и с над 500 специалности в действащия списък, обясни тя. Убедени сме, че това ще е възможността да се развиват нови умения в младите професионалисти, които да се прилагат в работната среда и да предполагат адаптивност, посочи още Тивидошева.