site.btaВ повече от половината областни градове в България едни от най-големите и най-добри работодатели са автомобилни дружества, каза изп. директор на "Аутомотив Клъстер България"

В повече от половината областни градове в България едни от най-големите и най-добри работодатели са автомобилни дружества, каза изпълнителният директор на "Аутомотив Клъстер България" (Automotive Cluster Bulgaria) арх. Любомир Станиславов по време на шестото издание на Robotics Strategy Forum 2024, организирано от Професионалната асоциация по роботика и автоматизация (PARAi) в партньорство с Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия и Roboclub.bg към Техническия университет в София в зала "Джон Атанасов" на София Тех Парк.

Любомир Станиславов представи историята на клъстера във видео информация. Клъстерът е учреден през 2012 г. от група ентусиазирани хора, които искахме да съдействаме за създаваното на автомобилната индустрия в България, разказа Станиславов. Той допълни, че по това време много малко хора в страната са вярвали, че е възможно у нас да има такава индустрия. Тогава имаше по-малко от 30 компании, броят на заетите беше по-малко от 9000 човека, общият оборот на тези компании беше доста под половин милиард евро или по-малко от един процент от БВП на страната по онова време, отбеляза Станиславов.

По данни за миналата година вече броят на компаниите е повече от 380, а заетите са над 85 000, дори и с няколкото случаи, в които два от заводите затвориха, допълни той. Тези компании правят оборот от над 10 милиарда евро, който е около 10-11 на сто от БВП на България. Индустрията е основно фокусирана в София и Пловдив, но и се зараждат още няколко центъра като Бургас, Плевен, Ловеч, Враца, Ботевград, Шумен, Русе, където постепенно се създават малки клъстери от компании, каза изпълнителният директор на "Аутомотив Клъстер България".

България може да бъде водещ технологичен хъб, заяви Кристиян Михайлов - член на Управителния съвет на Професионалната асоциация по роботика и автоматизация. Той представи три бизнес истории, които не са от България - на "Сони" (Sony) и двамата инженери, които стартират дейност в един японски гараж, като изтъкна тяхната екипна работа. За да се стигне до успеха на "Сони" и те да комерсиализират чиповете в радиото, говорим за работа в екип и за хора, които не се отказват, посочи експертът. Втората история е на "Интел" (Intel), които успяват да направят чип, който се поставя в калкулаторите и този чип променя света, защото е един от най-малките, създаван през 1971 година. Третата история е на "Спейс Екс" (SpaceX) и Илон Мъск, които през декември 2015 година правят така, че една и същата ракета да може да се използва за няколко мисии, припомни Михайлов. За мен тези истории казват, че това са хора, които имат много голямо доверие в себе си и в нещата, които правят, допълни той и продължи, че доверието в себе си е една от чертите, които българите трябва да придобият.

Михайлов даде и примери с български технологични предприемачи и учени, които работят за превръщането на България в технологичен инженерен хъб. Аз на това му казвам технологичен патриотизъм. Защото, независимо че тези хора и всички вие можехте да бъдете някъде другаде, вие сте тук в България и развивате екосистема, която след 5, 10, 15 години ще даде резултати, които в момента може да не си представяте, обърна се експертът към участниците във форума.

Иван Александров, главен изпълнителен директор нa ebag.bg и Крум Попов, главен изпълнителен директор на "Логисофт", представиха съвместната дейност на компаниите. От създаването си компанията ни е разчитала на софтуерната автоматизация, но в един момент тя се изчерпва и стигнахме до извода, че ни трябва и хардуерна автоматизация и търсихме съответния партньор, разказа Александров за началото на съвместната работа с българската "Логисофт", която предлага такива решения. Крум Попов представи историята на компанията и разказа, че е завършил електронна техника в Техническия университет. Запознахме се с Иван и нашата страст беше да правим конвейерни системи, а неговата е най-голямата в исторически план от това, което ние сме правили и втората по време след тази в "Озон", каза Попов.

Мирчо Мирев от "Шели груп" (Shelly Group) и Станимир Митов от "Сентилион" (Centillion) също представиха дейността на компаниите и посочиха някои от предизвикателствата в работата на фирмите. Сред тях бяха откроени веригите на доставки, кадровият въпрос и нивото на подготвеност на кандидатите за работа. Отнема между 6 месеца и една година постигането на ефективност в работата, посочи Митов и изтъкна, че дружеството има стажантска програма за ученици и студенти, планира се и работата по няколко проекта съвместно с висши училища.