Нов анализ, озаглавен "Как данъчните ставки влияят на облагаемия доход в България?", е изготвен от членове на Съвета за икономически анализи към Министерския съвет. Той ще бъде представен утре от 14:00 ч. в Гранитна зала на Министерския съвет, но вече е публикуван в сайта на структурата, съобщи пресслужбата на МС.
Анализът е разработен от членовете на съвета проф. Георги Камбуров и Георги Кочаков, работещи съответно в Университета на Торонто и в Бундесбанк, но е посочено, че позициите и мненията в него са техни лични и не ангажират работодателите им, самия Съвет за икономически анализи или българската държава.
В анализа се изследват взаимовръзките между данъчното облагане, облагаемия доход и броя на отработените часове от физическите лица.
Докладът разглежда понятието еластичност на облагаемия доход (ЕОД), което отразява доколко чувствителен е облагаемият доход спрямо данъчните ставки и анализира ефекта от премахването на прогресивното подоходно облагане и въвеждането на плоския данък от 2008 г.
"Реформата на подоходното облагане от 2008 г. има силно изразено въздействие върху ефективните пределни данъчни ставки (включващи осигурителните вноски) на физическите лица", отчитат Кочаков и Камбуров.
"Нашите резултати показват, че данъчната реформа е намалила пределната данъчна ставка за около две трети от всички работещи (предимно лица с високи доходи) средно с около 10 процентни пункта. В същото време данъчната реформа е увеличила пределната данъчна ставка за около една трета от всички работещи (предимно лица с ниски доходи) с около 10 процентни пункта", е записано още в анализа.
След отмяната на прогресивното подоходно облагане, облагаемият доход на работещите с най-високата ефективна пределна данъчна ставка преди и след данъчната реформа, при които спадът в пределните данъчни ставки е бил от 36 на сто на 23 на сто, се е увеличил с 6 на сто. От друга страна облагаемите доходи на работещите, при които има увеличение на пределната данъчна ставка с 13 процентни пункта, се очаква да намалеят също с 6 на сто, допълват експертите. Това е хипотеза, при коята няма ограничение върху отработените часове от трудещите се.
Ползите и загубите от данъчното облагане често се представят в контекста на намирането на баланс между икономическа ефективност и преодоляване на икономически неравенства, пред което се изправя всяко общество, отчитат членовете на Съвета за икономически анализи.
По-високите данъци водят до загуби на икономическа ефективност. Ползите обаче, изразяващи се в по-високо ниво на споделяне на икономически рискове, по-голямо предлагане на публични услуги и възможност за по-голямо държавно преразпределение, гарантират по-справедливо общество.
Според експерите една "плодотворна дискусия" по отношение на данъчното облагане може да отговори на поставените по-горе проблеми.
/ВЙ/
news.modal.text
