Европейската централна банка (ЕЦБ) се очаква днес отново да свие водещите си лихви, като мнозинството анализатори залагат на понижение на депозитната лихва на институцията с 0,25 процентни пункта до 3,50 процента на фона на забавящата се инфлация и отслабващите перспективи за икономическия растеж на еврозоната.
През юни регулаторът свали ставките си, отново с 0,25 процентни пункта, за първи път от пет години след период на безпрецедентно високи лихви, провокиран от рекордната инфлация, последвала ковид пандемията и инвазията на Русия в Украйна.
През последвалите месеци ЕЦБ обаче застана в изчаквателна позиция, преценявайки внимателно сигналите за неравномерност в инфлационните тенденции, а президентът й Кристин Лагард призова за предпазливост.
Лятото обаче все пак засили очакванията, че ЕЦБ ще понижи отново ставките си, за да облекчи кредитирането за бизнеса и домакинствата, под влиянието на два основи фактора – инфлацията във валутния съюз продължи да се забавя и да се доближава до целевото ниво от 2 процента, а перспективите за икономическия растеж отслабват.
За август Евростат отчита инфлация от 2,2 процента на годишна основа в еврозоната, като за Германия и Франция – двете най-големи европейски икономики, показателят спадна дори до 1,9 на сто.
За България през юли инфлацията, измерена чрез Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), бе 2,8 на сто на годишна база, след като по-рано тази година страната ни не успя да покрие инфлационния критерий за присъединяване към еврозоната, според конвергентните доклади на ЕЦБ и ЕК.
Другият важен фактор, който обуславя увереността на пазарите, че ЕЦБ ще намали лихвите си, е забавянето на икономическия растеж. За второто тримесечие на годината Евростат понижи оценката си за растежа на брутния вътрешен продукт на валутния съюз до 0,2 на сто на тримесечна база. Очаква се забавянето да продължи през оставащата част от годината, като за водещата икономика, Германия, се прогнозира стагнация за 2024 година.
Освен решението за нивото на водещите лихви от днешното заседание на ЕЦБ се очакват и сигнали за темпа на паричната политика до края на годината, както и нови макроикономически прогнози.
Понижаване на прогнозите за растежа и инфлацията ще увеличи вероятността за по-бързо намаляване на ставките, докато повишаване на очакванията вероятно ще провокира призиви за по-малко следващи понижения, коментира Карстен Бжески, анализатор на банк Ай Ен Джи (ING), цитиран от Франс прес.
След по-малко от седмица се очаква лихвите си да понижи и Управлението за федерален резерв на САЩ, където през август годишната инфлация се забави до 2,5 на сто – най-ниското равнище от февруари 2021 година.
/ИЦ/
news.modal.text
