site.btaСезонни работници от трети страни с право да работят в България използват страната ни като транзитна зона, коментираха в Комисията по туризъм

За периода 1 януари тази година до 7 август за единно разрешение за работа са подадени 8282 преписки, от тях право на пребиване са получили 4049 човека. За сезонна заетост са подадени 3901 преписки, а реално са дошли 1819 човека. Това каза началникът на сектор ДМ Дирекция "Миграция" Владислава Радонова по време на изслушване в парламентарната Комисия по туризъм относно системни и текущи проблеми свързани с издаване на работните визи на сезонните работници.

Тя добави, че за "синя карта" са подадени 694 преписки, като на 561 човека е дадено право на пребиване в България. За същия период са прекратени производствата по 409 преписки, 888 са с прекратени трудови договори от страна на работодателя. Издадени са 308 отказа за предоставяне на право на пребиваване. В момента в процедура са към 700 заповеди за отнемане на пребиването, тъй като работодателите са прекратили трудовите правоотношения.

"Реално имаме проблем с това нещо, че идват хора с право да работят тук, но не работят, а ни използват като транзитна зона", коментира председателят на комисията Цончо Ганев.

Директорът на Дирекция "Миграция" старши комисар Николай Николов коментира, че броят на издадените разрешения не съответства на капацитета на консулските служби да издадат визи тип "Д", с които тези чужденци да дойдат у нас. Това е така защото те са граждани на страни, в които или нямаме посолство или самото посолство представлява няколко държави и там работи само един консулски служител. След това се появява следващият риск - че част от тях нямат намерения изобщо да дойдат в България, каза Николов.

Той даде за пример, че някои от тях кацат в Германия и след това не продължават към България, а си остават там. Ако пък дойдат у нас, на другия ден си тръгват. Николов посочи, че около 30-40 процента от подадените молби или са прекратени, или отказани, тъй като чужденците не се явяват. Комисар Николов посочи, че има голям интерес към нелегалната емиграция и по този начин тя може да се случва законно. Другият проблем е, че ако няма желание чужденецът да напусне сам страната ни, България не може да го принуди да се върне в страната си на произход.

Заместник-директорът на Главна дирекция "Гранична полиция" и директор на дирекция "Граничен контрол" старши комисар Радослав Кулеков добави, че в последно време се регистрира, че чужденците, които имат визи за трудова заетост, започват да използват страната ни като транзитен пункт към държави от Централна и Западна Европа. Той посочи, че за последните два месеца има над 70 случая на установени граждани на трети страни - главно на такива от Бангладеш и Узбекистан, които се опитват незаконно да напуснат България и да се установят в други държави членки на Европейския съюз.

Владислава Радонова припомни, че законово регламентирано е изискването на свидетелство за съдимост от чужденци след повече от 3 месеца работа в България. Предимно граждани на Узбекистан представят свидетелство за съдимост, уточни тя. Законът за чужденците регламентира на органите за задграничен и миграционен контрол да отказват пребиваване на чужденци, които са осъдени в тяхната държава, напомни старши комисар Николай Николов. Радулова добави, че не са малко случаите, в които осъждани лица в държавата, от която идват, кандидатстват за работа у нас. "Влизайки на територията на страната, лицето има право на 90 дни. След 90-тия ден подава първо заявление, с което му се издава и пластика. Тъй като вече сме в Шенген, той може да пътува (в ЕС), както и се случва. Голяма част от чужденците пътуват с тази пластика", обясни Радонова.

По друг проблем, свързан с опашките, които се образуват на гранично-пропускателните ни пунктове зам.-директорът на ГД "Гранична полиция" Радослав Кулеков счита, че това се случва най-вече заради лошата инфраструктура по тези пунктове. Той добави, че подходите към гранични пунктове е са с доста ограничен капацитет, давайки за пример пътища, които са само с една лента за движение преди граничния пункт, и се разширяват само когато го достигнат. "Като цяло капацитетът и инфраструктурата не позволяват да премине такъв голям поток от транспортни средства и лица", коментира Кулеков. Според него това са факторите, които водят до нарастването на тези опашки. По думите му колкото и хора да се сложат на граничните пунктове, пропускателната способност си остава една и съща.

Началникът на кабинета на министъра на туризма и парламентарен секретар Веселина Панова допълни, че правният въпрос за разрешаване е, че в закона се говори за свидетелство за съдимост, но то се изисква при първоначалното заявяване за виза, а не при подновяването й. Освен това в Министерството на туризма са постъпили жалби и сведения за чужденци, най-вече от Индия, които сигнализират, че не могат да се сдобият с тези свидетелства за съдимост, защото самите посолства, на които те са дали копия, не могат да им ги изпратят заверени.