site.btaОчаква се ръст в търсенето на добивни суровини в ЕС до шест пъти през 2030 г., заяви Драгомир Драганов от Българската минно-геоложка камара

Очаква се ръст в търсенето на добивни суровини в Европейския съюз до шест пъти през 2030 година и до 15 пъти през 2050 година. Това заяви инж. Драгомир Драганов, председател на управителния съвет на Българската минно-геоложка камара по време на Тържественото събрание за Деня на миньора, което се отбелязва днес, 18 август, на празника на св. Иван Рилски. Днес бяха връчени и наградите на Българската минно-геоложка камара на заслужили и свързани с бранша, по повод професионалния им празник.

Минерално-суровинния отрасъл е основа за развитие на икономиката и жизненоважен отрасъл, посочи Драганов пред гостите на форума, сред които редица представители на държавни институции, като Красимир Ненов - заместник-министър на енергетиката, Стоян Тошев - изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по горите, Атанас Атанасов - председател на Националния статистически институт, Пламен Димитров - президент на КНСБ, председатели на общински съвети от страната, представители на Българската академия на науките, Минногеоложкия университет, Университета по архитектура, строителство и геодезия, Университета за национално и световно стопанство, представители на бизнеса.

Драгомир Драганов посочи, че повече от три четвърти от това, което използваме в ежедневието си, е произведено от добивните суровини. За да могат да отговорят на завишеното търсене на минералните суровини за нашите компании, това означава мащабни инвестиции, а това изисква стабилност на политическата и бизнес среда, подчерта Драганов. Поставените от ЕС цели изискват добре развита и работеща минна индустрия. В момента ЕС употребява 30% от световния добив на критични суровини, но добива едва 3% от тях, заяви председателят на Камарата. Най-големият проблем според него е, че по отношение на много от суровините от критично значение се разчита почти изцяло на внос и често доставчиците са силно концентрирани в малко на брой трети страни. Тази концентрация излага ЕС на значителни рискове, свързани със сигурността и стойността на доставките, заяви Драганов.

Той каза, че целта, която си постави ЕК чрез законодателния акт за суровини с критично значение, е до 2030 г. да достигнем минимум 10% собствен добив. Амбициите на ЕС за зелен преход поставят сериозен акцент върху значението на минната индустрия, отбелязва специалистът. По думите му не трябва да се допуска прекомерно рестриктивна регулаторна рамка за европейските минни компании, което да ги постави в неравностойно положение спрямо добивната индустрия в останалите части на света. За България това е шанс да затвърди позициите си и да направи важни крачки в развитието си, отбеляза Драгомир Драганов.

Добивната индустрия в България осигурява близо 5% от брутния вътрешен продукт в зависимост от международните цени на борсовите стоки, съобщи той пред гостите на форума. Браншът е стратегически важен, защото обезпечава със суровини ключови сектори като металургията, строителството, машиностроенето, химическата промишленост, енергетиката и други отрасли и е гарант за суровинната и енергийна независимост на страната, заяви Драганов. През 2023 г. България продължи да заеми водещи позиции в Европа по добив на полезни изкопаеми. Основните суровини, които се добиват в България са лигнитни въглища, оловно-цинкови, медни и полиметални руди, гипс, варовик, бентонит, каолин, кварцови пясъци, огнеупорни глини, мрамор. Около 80% от минните дейности се извършват по открит способ, съобщи Драганов.

През 2023 г. 800 млн. лв. е приносът на индустрията към държавния бюджет под формата на консеционни такси, ДДС, данък върху печалбата и данък върху доходите на физическите лица както принос към осигурителните фондове по данни на Института за пазарна икономика. Общият добив на полезни изкопаеми в България през 2023 г. по данни на Министерството на енергетиката е 119,8 млн.тона, което е намаление с 5% спрямо 2022 година. Общата нетна стойност на произведената продукция в промишлените предприятия от добивната промишленост през 2023 г. е близо 4,2 млрд. лв., като бележи спад от 4% спрямо 2022 г., съобщи Драгомир Драганов. По думите му намалението се дължи основно на сериозния спад в добива на лигнитни въглища с 41% като това е най-ниското ниво в последните десетилетия. Общата тенденция е стойността на произведената продукция в добивната промишленост да нараства постоянно и стабилно с около 13% годишно и общо 34% за периода 2020 – 2023 г., заяви още Драгомир Драганов.