site.btaМВФ остава "напълно ангажиран" със ситуацията в Бангладеш след политическите сътресения в страната

Международният валутен фонд (МВФ) заяви, че остава "напълно ангажиран с Бангладеш и неговия народ", след като протестите в страната доведоха до оставката на премиера, предаде Ройтерс.

Президентът на Бангладеш Мохамед Шахабудин разпусна парламента днес, разчиствайки пътя за нови избори, ден след като премиерът Шейх Хасина Вазед подаде оставка и напусна страната след студентските протести, предизвикали смъртта на стотици хора.

Дългосрочните заеми от международни организации, включително МВФ, Световната банка и Азиатската банка за развитие, възлизат на приблизително една четвърт от БВП на Бангладеш, според експертите на компанията "Телимер" (Tellimer), специализирана в анализи и данни за гранични и нововъзникващи пазари. Бъдещата подкрепа от страна на финансовите институции е ключова за икономиката на страната.

МВФ, който одобри програма за заем в размер на 4,7 милиарда долара за страната през януари 2023 година, заяви, че следи развитието и е "дълбоко натъжен от загубата на живот".

"Оставаме напълно ангажирани с Бангладеш и неговия народ и подкрепяме усилията за осигуряване на икономическа стабилност и постигане на приобщаващ растеж", каза в изявление говорител на МВФ.

Вчера Световната банка, която има общи ангажименти със страната на стойност 2,85 милиарда долара през годината до 30 юни, заяви, че все още оценява въздействието на събитията върху отпускането на заеми, но остава ангажирана с развитието на Бангладеш.

Азиатската страна няма облигации в чуждестранна валута, а краткосрочният ѝ външен дълг е само 5 на сто от БВП, което ограничава реакцията на пазара към политическите сътресения.

Състоянието на икономиката допринесе за протестите, тъй като близо 32 милиона млади хора в 170-милионната страна са без работа или без образование. Инфлацията се движи около 10 на сто годишно, а доларовите резерви са се свили до едва три месеца покритие на вноса.

Кредиторите ще следят отблизо следващите стъпки, предприети от правителството и военните.

"Един военен преврат, от правна гледна точка, би изложил на риск нов външен държавен дълг от чуждестранни финансови институции", каза Хаснаин Малик, директор в направление "Стратегия и проучване на капитала" в "Телимер".