Финансовите министри и централните банкери на страните от Г-20 се очаква да завършат срещата си в Рио де Жанейро по-късно днес с декларация, отчитаща нарастваща вероятност за "меко приземяване" на световната икономика, но и с предупреждение, че войните и ескалиращите конфликти могат да застрашат тази перспектива. Това се посочва в окончателния проект за заключително комюнике от срещата, предаде Ройтерс.
Бразилия използва председателството си на групата да насочи вниманието към икономическите неравенства.
Световната банка прогнозира миналия месец, че световната икономика ще избегне трета поредна година на забавяне в растежа след пост-пандемичния скок през 2021 година. За 2024 г. се очаква стабилизиране на растежа на ниво 2,6 на сто, колкото и през 2023 година. Институцията обаче предупреди, че икономиката като цяло ще остане под предпандемичните нива и до 2026 година.
"Окуражени сме от нарастващата вероятност за меко приземяване на световната икономика, въпреки че остават множество предизвикателства", се казва в проекта, който ще бъде официално приет по-късно днес.
"Рисковете за влошаване на перспективите включват войни и ескалиращи конфликти", се казва в окончателния проект.
Като избягват изричното споменаване на конфликтите в Украйна и Газа, дипломатите се опитват да заобиколят разногласията между Русия и големите западни държави, които провалиха постигането на консенсус на срещата на финансовите ръководители през февруари.
В опит да потуши разногласията, Бразилия изготви изявление на председателя по геополитическите въпроси, като подчерта, че те ще бъдат разгледани от лидерите на Г-20 на срещата им през ноември.
В документа се посочват рисковете пред икономическите перспективи, които остават като цяло балансирани. Сред възходящите рискове се посочват по-бързата от очакваното дезинфлация и технологичните иновации, като например безопасното развитие на изкуствения интелект (ИИ).
Но в същото време технологиите, свързани с ИИ, могат да се окажат и низходящ риск за растежа, се казва в документа, наред с икономическата фрагментация и трайната инфлация, която задържа лихвите по-високи за по-дълго време, екстремните метеорологични явления и прекомерния дълг.
Изменението на климата и значителната загуба на биологично разнообразие са основните теми, които будят загриженост в документа, който предупреждава, че ако по-бедните държави трябва да поемат по-голяма част от разходите за борба с изменението на климата, това само ще влоши глобалното икономическо неравенство.
В документа също така се засилват формулировките, призоваващи за реформа на Международния валутен фонд, както и призивът да се устои на протекционизма.
/СЛС/
news.modal.text
