Глобалното търсене на злато през първото тримесечие на 2024 достигна 1238 тона. Това е най-силното първо тримесечие по отношение на търсенето от 2016 година насам, съобщиха от компанията за търговия със злато "Тавекс" (Tavex).
Цената на златото претърпява впечатляващ ръст през последните месеци. Близо 350 долара е ръстът само в рамките на 5 месеца. През февруари цената беше 2020 долара за тройунция и достигна 2300 долара за тройунция в средата на юни, посочват от компанията в съобщение, получено в БТА.
"Причините за това значително увеличение през последните месеци можем да търсим в глобалната динамика на търсенето на инвестиционно злато, както на институционално ниво от централни банки (с цел трупане на резерви), така и на потребителско ниво от частни лица (с цел спестяване)", казва Макс Баклаян, изпълнителен директор на "Тавекс", цитиран в съобщението.
Данните Световния съвет по златото (World Gold Council) за първото тримесечие на тази година показват, че глобалното търсене на злато, включително извънборсови покупки (OTC), е на ниво 1238 тона. Това бележи 3 процента ръст на годишна база и е най-силното първо тримесечие за глобалното търсене на жълтия метал от 2016 година насам. Данните показват, че водещият фактор са потребителските покупки на инвестиционно злато под формата на кюлчета и монети, които се увеличават с 3 на сто на годишна база през първото тримесечие на 2024 г. Същевременно покупките на централните банки растат с 1 процент.
Турция, Китай и Индия са основни купувачи на злато в началото на 2024 година
Централната банка на Китай е сред ключовите купувачи, увеличавайки своите резерви с 27,06 тона през януари - март до общо 2262,4 тона. Това е след забележителното ниво на покупки през предходната година. През 2023 година златните резерви на Китай се увеличават с 11,2 на сто, докато през предходната година растежът бе 3,2 процента. Миналата година бележи най-големия ръст в златните резерви на Китай от поне 1977 година насам (най-ранната година, за която има данни). Данните за първото тримесечие на 2024 година показват, че възходящият тренд в златните резерви на Китай продължава, допълват от "Тавекс".
Турция е на първо място по покупки през първото тримесечие на 2024 година, с увеличение на резервите с 30,12 тона до общо 570,3 тона. Това е трето поредно увеличение в златните резерви на Турция на тримесечна база. През 2023 година, след значителен спад през второто тримесечие с близо 130 тона, Турция започва да купува и възстановява златните си резерви до почти същото ниво като в началото на миналата година.
Индия е на трето място по увеличение на златните резерви през първото тримесечие – с 18,5 тона до общо 822,1 тона. Това е най-значителното увеличение в златните резерви на Индия в рамките на едно тримесечие от третото тримесечие на 2021 година.
Китай (без Хонгконг) е на първо място с 308,8 тона, в сравнение с 245,9 тона през предходното тримесечие. Индия е на второ място със 136,6 тона частни покупки през първото тримесечие, което бележи лек спад спрямо предходното тримесечие, когато търсенето достигна 266,2 тона.
Турция е на трето място с 55,7 тона покупки на злато, докато през последното тримесечие на миналата година придоби 40,5 тона.
Защо Китай, Индия и Турция купуват толкова много злато?
Индия, Китай и Турция са основните купувачи на злато сред централните банки през последните няколко години. В сравнение с първото тримесечие на 2021, през същия период тази година златните резерви на Китай са се увеличили със 16,1 на сто, на Индия – с 18,2 процента, а на Турция – с 42,6 на сто. Основните причини за ръста в златните резерви на тези държави са промените в геополитическата обстановка и санкциите срещу Русия. Турция, Китай и Индия продължават да поддържат близки икономически отношения с Русия, и златото може да се използва като алтернативно разплащателно средство в контекста на строгите финансови санкции.
Какво се случва с Полша – най-големият купувач през 2023 година?
Полша се се нарежда на второ място по покупки на злато през 2023 година, след Китай и пред Индия. Към края на миналата година нейните златни резерви са със 130 тона повече отколкото към края на 2022 година, което представлява ръст от 56,9 на сто. Златните резерви на Полша към края на 2023 година са 359 тона и делът им от всички резерви на централната банка се равнява на 12 процента. През януари - март 2024 темпът на покупки от страна на Полската централна банка се забавя до едва 1,19 тона, което я нарежда на 10-то място.
Къде се нареждат България и Румъния?
Златните резерви на централните банки на България и Румъния са съответно 40,9 тона и 103,6 тона. От всички държави в бившия комунистически блок в Източна Европа, Румъния има вторите най-големи златни резерви след Полша, а България се нарежда на четвърто място след Унгария. На глобално ниво, Румъния е на 37-мо място, а България – на 51-во, посочват експертите на "Тавекс".
По отношение на потребителското търсене на злато в България и Румъния няма налични конкретни данни от Световния съвет по златото. Двете страни попадат в категорията "други Европейски държави", която изключва големите европейски пазари като Франция, Германия, Италия, Обединеното кралство, Швейцария и Австрия. В тази категория, в която попадат България и Румъния, съвкупното потребителско търсене на инвестиционно злато е едва 24,2 тона през 2023 година, което е значителен спад от 41,9 тона през 2022 година. Според данни на "Тавекс" за 2023г. българският клиент купува средно инвестиционно злато за 2314 евро, а през 2022 г. за 2788 евро. В Румъния размерът на средната сделка е по-нисък, като за 2023г. е 1882 евро, а за 2023 г. е 2372 евро.
/ИЦ/
news.modal.text
