Чехия е една от седемте страни от ЕС, които все още не са приели единната валута. Останалите са Дания, Швеция, Унгария, Полша, Румъния и България. Всички те, с изключение на Дания, са задължени да приемат еврото в момента, в който изпълнят критериите от Маастрихт относно определено съответствие на инфлацията, държавния дълг, бюджетния дефицит и дългосрочния лихвен процент. Сред тях е стабилният курс на националната валута спрямо еврото, което се "удостоверява" с членство в продължение на поне две години в т. нар. чакалня на еврозоната - Валутно-курсовия механизъм II (ERM 2).
Специален пратеник на БТА разговаря с Лубош Комарек, отговарящ за външните икономически отношения в отдела за парична политика на Чешката национална банка, за това къде се намира Прага по пътя към единната валута. Комарек е и професор по икономика в Карловия университет в Прага. Причината БТА да потърси мнението му е, че дебатът относно приемането на еврото в Чехия беше подновен, а сериозен тласък за това даде в началото на годината президентът на страната Петър Павел. В новогодишното си обръщение, което предизвика редица коментари от политици и експерти, Павел посочи, че е "време да започнем да предприемаме конкретни стъпки, които да доведат до изпълнението на този ангажимент. За страна с отворена и експортно ориентирана икономика, разположена в центъра на Европа, единната валута е логичното бъдеще".
През всичките тези години Чешката национална банка е имала неутрална позиция по отношение на приемането на единната валута, посочи пред БТА проф. Комарек. Страната е член на Европейския съюз от 2004 г., като през годините многократно е покривала почти всички критерии за присъединяване към еврозоната с изключение на участието си в ERM 2. А като цяло е за предпочитане централна банка, работеща в режим на таргетиране на инфлацията, да остане в ERM 2 за минимум две години, заяви той. Това е най-добрият вариант, който запазва чистотата на режима на паричната политика. Според Комарек кандидатстването за участие във Валутния механизъм е задача най-вече на правителството, което трябва да реши кога точно тази стъпка да бъде предприета.
Все още няма целева дата и надежден график за приемането на еврото в Чехия, каза още отговарящият за външните икономически връзки в отдела за парична политика на Чешката национална банка.
Комарек посочи, че определянето на дата за членство в еврозоната е съпроводено с изготвянето на план кога точно страната ще стане член на ERM 2 и на Банковия съюз, в рамките на който важните банки попадат под надзора на Европейската централна банка.
Определянето на целева дата и по-подробен график за влизане в еврозоната може да се разглежда като решаващо. Първата причина е, че наличието на график ще позволи на Чехия активно да популяризира позицията си в европейските форуми и формати. Другото е, че нагласите в Прага са, че страната трябва да се присъедини към банковия съюз възможно най-близо до (в идеалния случай в) момента на влизане в самата еврозона, изтъкна Комарек.
Чешкият банков сектор е в много добро състояние, а националният надзор е с много високо качество. С други думи, подготовката за присъединяването към Банковия съюз може да става в рамките на престоя в ERM 2, а не да се подготвя преди реалното влизане във Валутния механизъм, както се случи с България и Хърватия, отбеляза професорът по икономика от Карловия университет.
На въпрос какви са предимствата и недостатъците от използването на националната валута в рамките на единния пазар, Комарек отговори, че аргументи могат да бъдат дадени и в двете посоки. Използването на националната валута, по думите му, дава възможност на отделните страни да имат собствена парична политика, която позволява на централната банка да определя основния лихвен процент, както и да влияе върху валутния курс (в най-честия случай да го девалвира, за да даде приоритет на износа на страната - бел. авт.). Запазването на националната валута дава и усещане за съхраняване на националния суверенитет, допълни професорът по икономика.
Въпреки това в статия, написана в съавторство с други икономисти, която е част от оценката на Чешката национална банка за 2023 г. за готовността за приемане на еврото, озаглавена "Обменният курс като частичен индикатор за (не)приемане на еврото", Комарек посочва, че действията за обезценяване на националната валута чрез интервенции на валутния пазар не дават на чешката икономика конкурентно предимство в средносрочен план. С други думи, доказваме емпирично, че отслабването на кроната не води до конкурентно предимство на чешката икономика в по-дълъг период, заяви професорът.
Той посочи още, че сред предимствата при използването на единната валута са свързаните с това намалени разходи за обмен на валута, както и тези за хеджиране на курсови разлики, които според оценките възлизат на около 0,5-0,7 на сто от БВП, намаляване на бариерите, свързани с единния европейски пазар и по-специално с еврозоната, по-голяма прозрачност на цените. Инвеститорите също могат, при равни други условия, да предпочетат страна, използваща еврото.
В заключение проф. Комарек каза, че използването на национална валута в рамките на единния пазар позволява по-голяма икономическа гъвкавост и суверенитет, но носи и разходи, свързани с валутни рискове, потенциални бариери пред търговията и инвестициите и малка прозрачност на цените. Изборът между запазването на националната валута и приемането на еврото трябва да се направи, като се балансира между тези компромиси въз основа на специфичните икономически условия и стратегическите приоритети на страната.
Според него вече няма нужда от детайлно дефиниране на икономически ползи и разходи от присъединяването, тъй като "това би било ненужно академично упражнение". В края на краищата Чешката национална банка ежегодно оценява подробно привеждането на страната в съответствие с еврозоната. Чехия е много добре свързана с еврозоната, особено с промишлено развитите страни членки. Въпреки свързаните с това икономически последици решението за присъединяване към еврозоната си остава чисто политическо.
/СС, ЦМ/
news.modal.text
