site.btaКак се прави високотехнологично производство на риба и аквакултури в България разказа предприемачът Стоян Иванов

Макар Стоян Иванов да смята рибовъдството за най-тежкото животновъдство, той вече 18 години търси правилния подход в него. Така към днешна дата предприятието му "Аквафиш Пазарджик" има две ферми със затворен цикъл на производство в района на Пазарджик.

По думите на Иванов без европейски средства високотехнологични производства в областта на селското стопанство трудно могат да се реализират. "Ние сме много изостанали в определени браншове. На места в България продължава да се гледа риба, така както се е правило през 1960 г. - с много голям разход на вода и с нужда от много голяма територия", каза Иванов.

Неговото предприятие стартира през 2006 г. с отглеждане на есетрови риби в садково стопанство, от което продава черен хайвер на външни пазари, най-вече в Европа. Иванов все пак отбеляза, че количествата, които произвеждат към днешна дата, са символични. След ковид кризата и войната в Украйна пазарът им много се е свил, но той изтъкна като положително, че България постепенно се е превърнала в един от търсените и желани производители на черен хайвер.

"В последните години есетрови риби се отглеждат не само в садкови стопанства, както в България. В Западна Европа направиха много рециркулационни системи с помощта на еврофондовете", обясни Иванов.

Когато през 2009 г. той отива в Норвегия на едно от големите европейски изложения за производство на аквакултури, вижда как там се произвежда промишлено сьомга. "Осъзнах, че с нашите възможности за производство на есетра нищо няма да стане и затова започнах интензивно образование на тема рециркулационни системи", спомня си Иванов.

Така се появява втората ферма с изградени рециркулационни системи за риба, където отглеждат африкански сом. По думите на Иванов това е един от най-трудните начини за отглеждане на риба, защото представлява огромни аквариуми, в които трябва да се контролира всичко - температура, ниво на кислород. Създава се изкуствена среда, докато в садковото стопанство нещата са коренно различни. Там се разчита на големия воден обем на басейна, без да са необходими окислородяване или грижа за отпадъците.

По думите на Иванов при рециркулационната система има непрекъснати разходи на енергия, което повишава себестойността. Затова, когато цените на енергията в Европа скочиха нагоре, производството на всякакви риби е станало много скъпо.

В "Аквафиш Пазарджик" се стремят към енергийна ефективност, използват много възобновяеми източници. Както посочи управителят, имат най-различни варианти за отопление, но търсят най-ефективния.

"При нас производството е с почти безотпадна технология. То по никакъв начин не натоварва природата - ние изкуствено създаваме рибките, изкуствено ги угояваме и всъщност това, което произвеждаме, се гарантира от покупката на висококачествени фуражи, предимно от чужбина", разказа Иванов, като допълни, че целта им е затворен производствен цикъл – от излюпването на рибката до крайния продукт, който отива на пазара.

На територията на фермата за сомове има люпилня, сгради за угояване, за преработка, за съхранение на рибата и за производство на фураж. Иванов подчерта, че ако Програмата за морско дело и рибарство не съществуваше, това стопанство нямаше да го има. "Със собствени средства, с дълги инвестиции трудно бих изградил това, което е налично в момента. Повечето неща са правени с помощта на еврофондове", коментира той.

"Аквафиш Пазарджик" е бенефициент по Програмата за морско дело и рибарство (ПМДР) 2014-2020, като има одобрени и реализирани 11 проекта за над 3 млн. лева. От тях 7 проектни предложения на стойност са финансирани чрез Стратегията за водено от общностите местно развитие (ВОМР) на Местната инициативна рибарска група (МИРГ) Пазарджик.

Иванов потвърди, че тяхното производство е свързано с много енергия, с много по-скъпи фуражи, с много технологични проблеми, които решават непрекъснато, но в същото време на малка площ се прави голямо производство.

Капацитетите, заложени в стопанството за сомове, са на годишна база около 120-140 тона, но се опитват с подобряване на работата, с определени инвестиции, това производство да се увеличи. "Всичко е въпрос на намиране на правилната технология", смята Иванов.