Втората годишна конференция на Съвета за икономически анализи (СИА) при Министерския съвет ще се проведе днес и утре в сградата на Ректората на СУ "Свети Климент Охрдиски".
"Ще се получи много интересна дискусия", смята д-р Атанас Пеканов, бивш вицепремиер по управление на европейските средства в служебното правителство на Гълъб Донев, един от инициаторите по създаването на Съвета и участник в тазгодишното издание на форума. Според него ще се откроят различни виждания за това дали всички препоръки на Международния валутен фонд (МВФ), Световната банка, а и на Европейската комисия от последните дни, могат да бъдат адресирани и дали направените предложения са приложими в България. В аванс Атанас Пеканов посочи, че за него е особено важно, че между икономистите на МВФ и на СИА има припокриване на установени предизвикателства пред България.
След предвиденото официално откриване на форума от служебния вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова, програмата включва представяне на годишните доклади и анализи за България на Съвета за икономически анализи, Международния валутен фонд и Световната банка, съпроводени от панелна дискусия на тема "Икономическото бъдеще на България: демография, инвестиции и членство в еврозоната", посочи Пеканов. А дали най-новите икономически препоръки на ЕК ще преформатират дискусията за България, макроикономистът припомни появата на няколко важни документа за страната през последните месеци, разпознали проблеми пред страната. Последният от тази поредица е именно на Брюксел.
В рамките на академичните сесии на конференцията ще бъдат представени научни доклади, посветени на разнообразни теми, като парична и фискална политика, международната търговия, икономически растеж, пазар на труда и образователни политики, финанси и кредит, инфлация, и др. Участниците са от водещи академични и изследователски институции в областта на икономическата наука и приложенията й, като Университета на Чикаго, Нюйоркския универсиет, Университета Тилбург, Университета Саймън Фрейзър, Университета Дрексел, Университета на Бирмингам, Университета на Саутхамптън, Норвежкото бизнес училище BI, Международния валутен фонд, Европейска централна банка, Федералния резерв, Световната банка, Бундесбанката, Норвежката централна банка.
А относно приноса на СИА за развитието на българската академична общност в областта на икономиката и финансите, Атанас Пеканов вижда появата на една общност, около която активно се дискутират икономическите предизвикателства, пред които е изправена България, какви икономически политики са нужни в един все по-несигурен и различен свят, с нови доминиращи икономически наративи.
Членове на Съвета за икономически анализи са Пламен Ненов, секретар и икономист в Норвежката централна банка, доцент в Норвежкото бизнес училище BI в Осло; Георги Камбуров, професор по икономика в Университета на Торонто; Георги Кочарков - старши икономист в Изследователския център на Германската централна банка; Гунтрам Волф - икономист, директор и главен изпълнителен директор на Германския съвет за външни отношения; Джефри Нилсен - доцент в Американския университет в България; Йото Йотов - професор по икономика в университета Дрексел; Калоян Ганев - доцент в Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" и директор на докторската програма по Приложна иконометрия и икономическо моделиране в СУ; Петьо Бонев - младши професор в Университет Санкт Гален и Ралица Симеонова-Ганева доцент в Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", директор на англоезичната магистърска програма по приложна иконометрия и икономическо моделиране в СУ.
Следва пълният текст на интервюто:
В дните от 24 до 25 юни Съветът за икономически анализи при Министерския съвет организира своята втора годишна конференция, която ще се проведе отново в Ректората на СУ "Свети Климент Охридски". Кои са акцентите на тазгодишния многоизмерен форум на СИА?
- Изключително щастлив съм, че за втора поредна година в София ще се проведе годишната конференция на Съвета за икономически анализи. Това е своеобразна научна конференция – среща на български, и не само, учени икономисти от България и света, на която те ще представят своите трудове. Имаме много силни имена в икономическата професия в България и по света, преподаващи в топ университети и институции. Когато създадох Съвета по време на служебния кабинет, целта беше именно да привличаме по-често и да чуваме по-ясно и мненията на такива специалисти за икономическото развитие на България и нужните политики. Радвам се, че и след края на моето участие в Съвета, той продължава работата си активно и организира такива събития.
Какви ще са основните акценти?
- Събитието ще бъде официално открито в Аула Магна в Ректората на 24 юни в 09:00 часа. След откриването ще бъде направено кратко представяне на годишните доклади и анализи за България на Съвета за икономически анализи, Международния валутен фонд и Световната банка, и ще бъде проведена панелна дискусия на тема "Икономическото бъдеще на България: демография, инвестиции и членство в еврозоната". През първата сутрин от конференцията ще бъде проведена и постерна сесия, на която ще бъдат представени резултатите от научни изследвания на докторанти и студенти.
В рамките на академичните сесии на конференцията ще бъдат представени научни доклади, посветени на разнообразни теми, като парична и фискална политика, международната търговия, икономически растеж, пазар на труда и образователни политики, финанси и кредит, инфлация, и др. Участниците са от водещи академични и изследователски институции в областта на икономическата наука и приложенията й, като Университета на Чикаго, Нюйоркския университет, Университета Тилбург, Университета Саймън Фрейзър, Университета Дрексел, Университета на Бирмингам, Университета на Саутхамптън, Норвежкото бизнес училище BI, Международния валутен фонд, Европейска централна банка, Федералния резерв, Световната банка, Бундесбанката, Норвежката централна банка, Холандската централна банка, Института WIFO, Американския университет в България и Софийския университет.
Какво е въздействието на СИА върху българската академична общност в полето на икономиката и финансите?
- С провеждането на такива форуми, Съветът гради една общност, около която активно да се дискутират икономическите предизвикателства, пред които е изправена България, и какви икономически политики трябва са нужни в един все по-несигурен и различен свят, с нови доминиращи икономически наративи. Надявам се, че както миналата година, и тази година форумът ще събере представители на институциите, академичните среди, неправителствения сектор, медии, студенти по икономика и бъдещи такива. Членовете на Съвета работиха в последната година по множество теми, включително демография, регионално развитие на България, членството в еврозоната. Всички те са обобщени в техния доклад.
Радвам се, че имаше и приемственост, след като аз вече не бях председател на Съвета след края на служебния кабинет - премиерът Денков откри първата годишна конференция миналия юни, а тази година това ще направи служебният министър на финансите. През декември пък членове на Съвета се срещнаха в София с икономическия комисар Паоло Джентилони, за да го запознаят с техните виждания за развитието на българската икономика.
Именно така смятам, че учените имат най-голям принос - когато на база на задълбочените си изследвания разговарят с институциите и им дават предложения какво да се прави.
Препоръките на ЕК от тази седмица за икономическото развитие на България ще пренаредят ли експертната дискусия за стопанското бъдеще на страната, в която ще участват представители на МВФ и на Световната банка?
- В последните месеци излязоха действително няколко важни документа, които също идентифицират проблеми, пред които България е изправена – например доклада на МВФ от месец март, предизвикал доста коментари. Ще се получи много интересна дискусия според мен с различни виждания за това дали всички препоръки на МВФ, Световната банка, а и от последните дни на ЕК, могат да бъдат адресирани и дали направените предложения са приложими в България. За мен е важно, че и МВФ, и годишният доклад на икономистите от Съвета за икономически анализи откриват някои сходни проблеми - с небалансираното развитие на различните региони на България, с демографските проблеми, с недостига на работна ръка например в сектора "Здравеопазване". Как да се справим с тези проблеми, могат да кажат членовете на Съвета, не искам да говоря от тяхно име. По други теми има повече разнопосочни дискусии - например мнението на МВФ, че за да намалим неравенствата и да имаме по-активна бюджетна политика, трябва да повишим данъците, създаде по-разделена дискусия и много различни мнения. Ще е интересно дали на форума идната седмица ще се намерят заключения, споделени от голяма част от участниците.
Форумът ще допринесе ли за разбирането ни за инфлационните процеси и промяната в потребителските и бизнес нагласи?
- Ключовата презентация на конференцията ще бъде на проф. Виргилиу Мидриган от Нюйоркския университет, който ще представи своята работа върху динамиката на инфлацията при големи инфлационни шокове. Той е професор на много високо ниво, с топ публикации и смятам, че неговите последни трудове за инфлационните шокове ще обогатят много разбирането ни за огромния инфлационен шок от 2022-2023 г., как се случи той и как могат да бъдат преодолявани такива периоди най-бързо, с най-малка икономическа щета за гражданите в бъдеще.
/ВЙ/
news.modal.text
