site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 17 април в историята

17 април 2025 г., четвъртък, 16-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва Велики четвъртък. Тайната вечеря. Преп. Симеон Персидски, преп. Акакий, еп. Мелитински.

Велики четвъртък е най-важният ден от Страстната седмица. Той е свързан с Тайната вечеря, когато е установено тайнственото причастие. Преди вечерята Исус Христос умил краката на апостолите и казал: "Не дойдох да служа, а да послужа", с което им предал най-ценния урок - за смирението. След вечеря Христос взел хляб, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и казал: "Вземете, яжте, това е моето тяло!". После вдигнал чашата и казал: "Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете". След причастието Христос признал пред своите ученици, че ще бъде предаден. Вечерта на Велики четвъртък се отслужва последованието на 12-те евангелия.

Велики четвъртък крие много символика. На този ден според народните обичаи не се работи и се извършват много обреди, най-важният от които е боядисването на яйцата. На този ден се става рано, а навремето децата дебнели коя кокошка първа ще снесе. Това яйце се боядисвало първо в червено. С първото боядисано яйце, още докато не е изсъхнало, се натъркват бузите и челата на децата за здраве. Който не успее да боядиса яйцата в четвъртък, може да го направи и в събота. Първото червено яйце се оставя настрана от другите и се подменя с миналогодишното, което през цялото време е престояло в къщата, за да носи късмет, здраве, радост и щастие на нейните обитатели. На Велики четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят различни наименования - великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла.

В България се отбелязва:

Професионалният празник на дипломираните експерт-счетоводители. Годишнина от обнародването (1931) в "Държавен вестник" на Закона за Институт на заклетите експерт-счетоводители. Утвърден е с Устава, приет от Общото събрание на Института на дипломираните експерт-счетоводители в България, състояло се на 17 април 2002 г.

По света се отбелязва:

Световният ден за борба с хемофилията. Отбелязва се от 1989 г. по инициатива на Световната федерация по хемофилия, с цел да се повиши информираността на международната общност за наследствените нарушения на кръвосъсирването и необходимостта от достъп до здравни грижи навсякъде по света. Годишнина от рождението (1926) на основателя на Световната федерация по хемофилия Франк Шнабел (1926-1987). Мотото на деня за 2025 г. е : "Достъп за всички: жените и момичета също страдат от хемофилия".

Националният празник на Сирия. Ден на евакуацията (1946).

На този ден в България:

1879 - В Търново (дн. Велико Търново) е свикано I Велико народно събрание. То заседава непосредствено след приключването на работата на Учредителното събрание (10 февруари-16 април 1879). Негов председател е Антим I. Първото Велико народно събрание избира за първи монарх на Княжество България принц Александър Батенберг под името княз Александър I, който полага клетва на 26 юни 1879 г. Същия ден I Велико народно събрание е разпуснато. Съгласно Търновската конституция, приета на 16 април 1879 г., Великото народно събрание е висша специализирана институция, единствена, която притежава учредителна власт. След решаването на конкретни въпроси, за които е свикано, то се разпуска.

1931 - България установява дипломатически отношения с Дания на ниво легации. На 10 декември 1964 г. са издигнати в ранг на посолства.

1944 - По време на бомбардировките на англо-американските въздушни сили над София през Втората световна война (1939-1945) летецът поручик Неделчо Бончев за втори път през войната на българска територия сваля чрез таран американски бомбардировач "Боинг Б-17" ("летяща крепост"). България не участва в бойни действия по време на войната, но като съюзник на Германия е подложена на бомбардировки. Бомбардирани са много градове в страната. На 17 април 1944 г. 350 американски тежки бомбардировачи нападат София. Поручик Бончев атакува бомбардировач "Боинг Б-17" от максимална близост, но приближава прекалено и не успява да се размине с летящия самолет. Двата самолета се сблъскват и разрушават във въздуха. Бончев успява да се приземи с парашута си. Първият въздушен таран в България е на Димитър Списаревски на 20 декември 1943 г.

2003 - В Русе е учредена партия "Майки - на децата ни". Регистрацията е обнародвана в "Държавен вестник" от 22 август 2003 г. От 4 юни 2006 г. е променено името на  "Майки на децата ни".

2005 - Учредена е партия "Атака". На 2 април 2005 г. в София е създаден Инициативен комитет за учредяването на партията. На учредителния й конгрес за председател е избран Волен Сидеров. Регистрацията е обнародвана в "Държавен вестник" от 5 август 2005 г.

2006 - Народно събрание приема Закон за концесиите, съгласно който Министерският съвет ще поддържа Национален концесионен регистър, в който се вписват данни за всички концесии.

2008 - Народното събрание приема промени в Закона за горите, според които се създава Национален фонд "Българска гора", средствата за който ще се изразходват за инвестиции в горското и ловното стопанство, инфраструктура, залесяване, технически съоръжения, за придобиване на гори и земи за окрупняване на държавния горски фонд. Забраняват се покупко-продажбата и другите разпоредителни сделки, придобиването, транспортирането, съхраняването и преработването на дървени материали, непридружени с документи, доказващи законния им произход.

2008 - Официално започва да функционира Програмата за развитие на селските райони в България. Във всички 28 Областни разплащателни агенции започва приемът на проекти по първите две мерки - 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" и 121 "Модернизиране на земеделските стопанства".

2016 - В София министър-председателят Бойко Борисов и кметът на града Йорданка Фандъкова откриват парк "Възраждане" в ж.к. "Зона Б-5". Инвестицията е на стойност 6 млн. лв.

2018 - В София на кръстовището на бул. "Васил Левски" и ул. "Гурко" в района на Спортната палата при акция на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество са задържани кметицата на район "Младост" Десислава Иванчева и нейната заместничка Биляна Петрова по обвинение за получаване на подкуп в размер на 70 000 евро. В продължение на над четири часа Десислава Иванчева стои с белезници, докато служители на службите обработва колата ѝ, в чийто багажник са намерени парите.

На този ден по света:

1895 - Подписан е Симоносекският мирен договор, с който завършва Китайско-японската война (1894-1895). Съгласно договора Китай признава независимостта на Корея, отстъпва на Япония Тайван, островите Пенхуледао.  

1897 - Начало на Гръцко-турската война (17 април-17 май 1897). Въоръженият конфликт е предизвикан от опит на гърците от остров Крит да се отцепят от Османската империя. Крит е турско владение от 1669 г. През май 1896 г. на острова избухва националноосвободително въстание с призив за обединение с Гърция. На 17 април 1897 г. Турция обявява война на Гърция, която завършва на 17 май 1897 г. с поражение на Гърция. На 19 май 1897 г. е сключено примирие, а на 4 декември 1897 г. в Константинопол е подписан мирен договор.

1961 - Военна интервенция на кубински емигранти контрареволюционери, подкрепена от САЩ, при Плая Хирон (Залива на прасетата) - неуспешен опит да бъде свален режимът на Фидел Кастро. На 15 април 1961 г. осем американски бомбандировача "Дъглас А-26" атакуват трите летища с цел да бъде ликвидирана кубинската военновъздушна отбрана. САЩ са били уверени, че авиацията на противника е ликвидирана, но всъщност на летищата са били разположени специално създадени за заблуда макети. Около полунощ на 17 април започва десантът в Залива на прасетата. Кубинските военновъздушни сили нанасят ответен удар, като успяват да унищожат 4 кораба и 12 противникови самолета, сред които корабът "Хюстън", на борда на който се намира пехотният батальон и "Рио Ескондидо", превозващ голяма част от боеприпасите и тежкото въоръжение. На сутринта на 19 април кубинската войска минава в настъпление и окончателно унищожава съпротивата. По време на конфликта загиват 176 души и над 500 са ранени. Около 1200 революционери са пленени. В чест на победата в Куба е учреден орденът "Плая Хирон" - едно от трите на високи отличия в страната.

1964 - За първи път е представен и пуснат в продажба спортният автомобил Форд Мустанг на автомобилната компания "Форд" по време на Световното изложение в Ню Йорк, САЩ. Тогава още през първия ден компанията получава 22 000 поръчки, а за една година са продадени 418 000 коли от този модел.

1975 - Червените кхмери превземат столицата Пномпен в Камбоджа - начало на режима на червените кхмери, който продължава до 7 януари 1979 г. По времето на режима загиват от 3 до 4 млн. души.

1982 - В Отава, Канада е подписан Актът за Канада, т. нар. Конституционен акт от 1982 г., който е в основата на действащата конституция на страната.

2005 - На главния остров от Коморския архипелаг - Гранд Комор, изригва вулканът Картала. За последен път е изригвал през 1991 г. Стотици жители на острова напускат домовете си.

2008 - В Страсбург, Франция, е осветена новата сграда на Съвета на Европа. Министърът на външните работи и европейските въпроси на Франция Бернар Кушнер открива плочата с името на новата сграда "Агора" (така са се наричали централните площади на древногръцките градове, на които се намирали демократичните институции).

2013 - Парламентът на Нова Зеландия одобрява закон, разрешаващ браковете между хомосексуалисти. В подкрепа на мярката гласуват 77 депутати, а 44 са против. По този начин Нова Зеландия става 13-ата държава в света и първата в Азиатско-тихоокеанския регион, узаконила еднополовите бракове.

2014 - На 87-годишна възраст в Мексико умира колумбийският писател и носител на Нобелова награда за литература за 1982 г. Габриел Гарсия Маркес. От романа му "Сто години самота" (1967) са продадени над 50 млн. екземпляра на повече от 25 езика.

2020 - Фотографът на агенция "Франс прес" Ясуоши Чиба печели наградата за фотожурналистика "Уърлд прес фото" за 2020 г. за снимка на млад мъж, рецитиращ стихотворение насред протестиращи в Судан. Според журито, връчило наградата, снимката му символизира надеждата. Тя е направена на 19 юни 2019 г. в суданската столица Хартум по време на протестите, последвали свалянето на президента Омар Башир, в които демонстрантите настояват за предаването на властта от военните, свалили президента, на цивилно правителство.

2022 - В Република Южна Африка министър-председателят на провинция Квазулу-Натал Сихла Зикалала съобщава, че наводненията, продължили повече от седмица са причинили смъртта на 443 души, а други 63 са безследно изчезнали. Проливните дъждове оставят хиляди хора без дом, прекъснато е подаването на електричество и вода. Нанесени са щети за повече от 10 млрд. ранда (684,6 млн. долара).

Родени на този ден българи:

Таньо войвода (ист. име Анастас Стоянов Куртев), революционер, участник в националноосвободителното движение (1846-1876).
Един от основателите на Сливенския революционен комитет. Съратник на Васил Левски. Войвода на чета по време на Априлското въстание (1876).

акад. Методий Попов, биолог (1881-1954).
Работил е главно в областта на цитологията, антропологията, серологията и микробиологията. Ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1920-1921), декан на Медицинския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1941-1942), основател на Катедрата по обща биология при Медицинския факултет на университета (1924). Посланик на България в Германия (1924-1931). Организира и ръководи Института за стимулационни и биологични проучвания в София (1931-1942). Председател на Славянското дружество в България (1945-1954). Основател и пръв директор на Института по обща биология при Българската академия на науките /БАН/ (1948-1954). Председател на Научния медицински съвет към Министерството на народното здраве и социалните грижи (1950-1954). Депутат във 2-ото Народно събрание (14 януари-19 април 1954). Действителен член на БАН (1947). Член на Световния съвет на мира (1950-1954). Член на Германската академия на естествоизпитателите "Леаополдина" (1927), на Чехословашката земеделска академия (1931). Автор е на около 270 научни публикации. Автор е на първия български и втория в света учебник по обща биология (1919). Лауреат на Димитровска награда (1950). От 20 април 1954 г. Институтът по обща биология при БАН (дн. Институт по физиология на растенията) носи неговото име. От 1991 г. Трета природоматематическа гимназия във Варна носи неговото име.

проф. Константин Гълъбов, писател, литературен историк и преводач (1892-1980).
Преподавател  в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1921-1970), основател  на катедрата Немска филология на университета (1923), декан на Историко-филологически факултет (1933-1936). Редактор на в. "Изток" (1925-1927) и в. "Стрелец" (1927). Основател на Дружеството на българските есеисти (1928). Заедно с Жана Николова-Гълъбова е автор на "Немско-български фразеологичен речник" (1958) и на "Българско-немски фразеологичен речник" (1968). Автор е на изследвания в областта на немската класическа литература, на немската историческа граматика и фонетика, на монографии, студии и статии по въпроси на българската литература и култура. Автор е и на стихотворения, разкази, драма, роман, очерци.

Кирил Донев, актьор (1897-1970).
Играл е в театрите в Пловдив, Варна, Скопие, Плевен и др.

проф. Веселин Стоянов, български композитор, музикален педагог и общественик (1902-1969).
Частен педагог по пиано и теория на музиката и концертиращ пианист (1931-1937). Един от основателите на Дружеството на българските компонисти "Съвременна музика" (1933). Преподавател (от 1937) в Държавната музикална академия, декан на Теоретичния факултет на академията(1952). Директор на Софийската опера (1953-1954). Ректор на Държавната музикална академия (1956-1962). Автор на симфоничната сюита "Бай Ганьо" (1941), на оперите "Женско царство" (1934), "Саламбо" (1940), "Хитър Петър" (1952), на балета "Папеса Йоанна" (1969), на камерна, хорова и филмова музика. Лауреат на Димитровска награда (1951, 1971, посмъртно). Носител на орден "Народна република България" втора степен (1960), на орден Георги Димитров" (1969).

Бистра Аврамова, български политик (1921-2006).
Заместник-министър на народната просвета (юни 1963 - 18 април 1970). Първи заместник-председател на Комитета по печата (юли 1975-19 юни 1976) и на Комитета за българите в чужбина (октомври 1981- 23 януари 1990). Носител на орден "Народна република България" първа степен (16 април 1971), на орден "9 септември 1944" трета степен (март 1973), на орден "Георги Димитров" (април 1981). Удостоена със званието "Заслужил деятел на културата" (май 1978).

Лиляна Стефанова, поетеса и писателка (1929-2021).
Председател на Кабинета на младия писател (1957-1960), редактор във в. "Литературен фронт", заместник главен редактор на сп. "Септември" (1964-1965), основател и главен редактор на сп. "Обзор" (с емисии на английски, френски, испански и руски - 1968-1988). Заместник-председател на Управителния съвет  на Съюза на българските писатели (18 декември 1984-29 март 1989). Главен редактор на в. "Литературен фронт" (24 юни 1988-май 1989). Председател на Столичния съвет за култура (1977-1980). Заместник-министър на образованието (1980-1984). Председател на Българския ПЕН център (1980-януари 1990). Автор на повече от 50 книги с поезия, проза, есеистика, публицистика, драми, творби за деца, сред които "Светлината иде от хората" (1064), "Ида при вас" (1961), "Южен бряг" (1972), "Вулканите на Мексико димят" (1969), "Япония без кимоно и ветрило" (1973), "Болка на глас" (1987), "Влюбена като някога" (1985), "С моя луд късмет" (1999), "Магнитно поле" (1978). Нейни стихове са преведени на 31 езика. Лауреат на Димитровска награда (1971). Удостоена със званието "Народен деятел на културата и изкуството"(1978). Носителка на орден "Народна република България" първа степен (1979), на Националната награда за поезия "Яворов" (1983), Националната литературна награда "Дора Габе"  за значителни художествени постижения и цялостен принос в националната литература (24 септември 2008), на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен за големите й заслуги в областта на българската култура (4 август 2006), на специалната награда на Съюза на българските писатели за изключителен принос в българската литература и за автобиографичния си роман "Моят луд век" (октомври 2017).

проф. Нансен Бехар, български икономист (1940-2022).
От 1962 г. последователно е преподавател във Висшия икономически институт, от 1966 г. е научен сътрудник в Икономическия институт към Българската академия на науките (БАН), от 1977 до 1992 г. е професор в Института за съвременни и социални теории (ИССТ) към БАН.  Основател и директор на Института за социални анализи към Българската академия на науките (1992-1994). Директор на Научния център по национална сигурност при Министерство на отбраната (1994-1996).  От 1996 г. до 2007 г. е преподавател по международни икономически отношения в Стопанския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", където от 1999 г. е ръководител на катедра "Икономика". Депутат в 38-ото Народно събрание (1997-2001). Бил е заместник-председател на Президиума на Висшата атестационна комисия, член на Икономическия и социален съвет на България и на Европейския икономически и социален комитет. Автор е на научни монографии, статии и студии по проблемите на икономиката, икономическите теории и националната сигурност, публикувани на 9 езика. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен, на Златен знак на БАН.

Венцеслав Димитров, икономист и политик (1945).
Депутат във VII Велико народно събрание (1990-1991) и от 36-ото до 38-ото Народно събрание (1991-2001). Член на Пленарния съвет на Българска народна банка (1991-1997). Член на Управителния съвет на Българската търговско-промишлена палата (26 април 1990-2 ноември 2004). Съосновател на партия Обединен християндемократически център (21 април 1990) и заместник-председател на партията (18 октомври 1992-16 май 1993). Един от основателите и председател на Партия на демократичния център (20 октомври 1994). През 1997 г. е съпредседател на Политически съюз "Обединение за национално спасение" (ОНС) за участие в парламентарните избори за 38-ото Народно събрание. Съветник на президента Георги Първанов по икономическите въпроси (16 април 2007-22 април 2011).

София Иванова, оперна певица сопран (1949-2014).
Пяла е в продължение на над 35 години на сцените на всички български оперни театри, както и на престижни оперни сцени в Испания, Италия, Германия, Белгия, Швейцария, Гърция, Америка и др.

Васил Филипов, икономист, енергиен експерт и анализатор на енергийни проекти (1953).
Изпълнителен директор на "Булгаргаз" (1997-1998).

Иван Нейков, юрист и специалист по трудово право (1955-2023).
Инспектор в Инспекция по охрана на труда (1981-1990). Ръководител на правния отдел на Конфедерация на независимите синдикати в България (1990-1992) и неин заместник председател (1992-1997). Министър на труда и социалните грижи (12 февруари 1997-21 май 1997). Министър на труда и социалната политика (21 май 1997-24 юли 2001). Общински съветник в Столичния общински съвет (2003-2011), където е бил председател на Постоянната комисия по финанси и бюджет (2003-2011) и заместник-председател на Постоянната комисия по етика (2007-2011). От август 2001 г. е адвокат в Софийска адвокатска колегия. Бил е преподавател по трудово право и социално осигуряване в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и в Нов български университет.  Основател и председател на Балканския институт по труда и социалната политика (септември 2001-31 юли 2023).

Анна Цолова, журналистка и телевизионна водеща (1975).
Работи като репортер в "Канал 3" (1999). От 2000 г. до 2013 г. е в новинарския екип на телевизия "bTV", където е била политически репортер, а след това, осем години, е автор и водещ на сутрешния блок на медията "Тази сутрин". Водещ на сутрешния блок на Нова телевизия "Здравей, България" (м. септември 2013 - септември 2017). От 2020 г. преподава ораторско майсторство в Нов български университет. От 2018 г. е асистент-преподавател при проф. Диана Борисова в магистърската програма "Публична реч" в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов". Носителка е на Първа награда за телевизионна публицистика на фестивала "Международни медийни събития" в Албена за филма "Човекът без лице" (2002), на наградата "Жена на годината" на сп. "Грация" в категорията "Телевизионна публицистика" за заслугите й към обществения живот (2013), на Наградата за опазване и съхранение на българския език на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (2014).

Ненчо Балабанов, актьор (1980).
Играе в Младежкия театър "Николай Бинев". Озвучава детски и анимационни филми. Бил е водещ на различни телевизионни предавания, сред които "Милион и две усмивки" по Българската национална телевизия, "Господари на ефира" по Нова телевизия с Малин Кръстев (1 февруари - 1 април 2016; 30 януари - 28 април 2017) , както и на предаването "Пееш или лъжеш" с Мария Игнатова (30 януари - 28 април 2017), "Звездите в нас" с Мария Игнатова, "Сделка или не" по Нова телевизия. През 2015 г. е победител в третия сезон на предаването "Като две капки вода" по Нова телевизия. Участвал е във филмите "Капитан Иван Новак" (2006), "Връзки" (2015) и други и в телевизионните сериали "Столичани в повече" (2014), "Полицаите от края на града" (2018), "All Inclusive" (2020).

Кирил Петков, предприемач и политик (1980).
Един от основателите на Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност към Софийския университет "Св. Климент Охридски", където преподава икономическо развитие и микроикономика на конкурентоспособността. През 2018 г. създава Център за приложни изследвания и иновации в природните науки (CASI) към Биологическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".  Основател е на фирма "ПроВиотик" АД. Продуктът "ПроВиотик", базиран на българския щам на "Лактобацилус Булгарикус GLB44", изолиран от кокиче е удостоен със специална награда "Българска иновация" за 2015 година от Българския фармацевтичен съюз (21 юни 2015). Министър на икономиката (12 май - 15 септември 2021). Министър-председател на България (13 декември 2021 - 2 август 2022). Депутат от 48-ото до 50-ото Народно събрание (2022-2024). От 11 ноември 2024 г. е депутат в 51-ото Народно събрание. Съучредител заедно с Асен Василев на политическия проект "Продължаваме промяната" (19 септември 2021). Съпредседател на коалиция "Продължаваме промяната" (20 септември 2021). Депутат в 47-ото Народно събрание (3-13 декември 2021). От 15 април 2022 г. е съпредседател на партия "Продължаваме промяната".

На този ден са родени и:

Фридрих Кьониг, немски изобретател (1774-1833).
Създател на първата печатарска машина за плосък печат (1810).

Уилям Гилмър Симс, американски писател и поет (1806-1870).
Автор е на "Историята на Южна Каролина" (1840), "География на Южна Каролина" (1843) и др.

Джон Морган, американски банкер и индустриалец (1837-1913).
Основател на частната компания за банкиране "Джей Пи Морган", която е една от водещите финансови компании в САЩ (1871). Съосновател е на стоманодобивната компания "Юнайтид стейтс стийл корпорейшън" (1901).

Ърнест Стърлинг, британски физиолог (1866-1927).
Автор е на изследвания за кръвообращението, лимфообразуването, секрецията на вътрешните органи. Въвел понятието "хормон" (1905), след като съвместно с британския физиолог Уилям Бейлис откриват секретина (1902).

Никита Хрушчов, съветски политик (1894-1971).
Първи секретар на ЦК на Комунистическата партия на Съветския съюз (7 септември 1953-14 октомври 1964). Председател на Министерския съвет на СССР (27 март 1958-14 октомври 1964). Герой на Съветския съюз (1964). Герой на социалистическия труд (1954, 1957, 1961).

Торнтън Уайлдър, американски писател и драматург (1897-1975).
Носител на три награди "Пулицър" за романа "Мостът на Сан Луис Рей" (1927), за драматургиите "Нашият град" (1938) и "На косъм" (1943).

Ерве Базен (ист. име Жан Пиер Мари Ерве-Базен), френски писател (1911-1996).
Председател на Академията Гонкур (1973). Носител на наградата "Аполинер" (1948).

Сиримаво Бандаранайке, политик от Шри Ланка (1916-2000).
Министър-председател на Шри Ланка (21 юли 1960-27 март 1965; 29 май 1970-22 май 1972; 22 май 1972-23 юли 1977; 14 ноември 1994-10 август 2000).

Уилям Холдън (ист. име Уилям Франклин Бийдъл), американски актьор (1918-1981).

Освалдо Дортикос Торадо, кубински политик (1919-1983).
Президент на Куба (17 юли 1959-2 декември 1976).

Линдзи Андерсън, британски режисьор (1923-1994).

Синтия Озик, американска писателка (1928).
Носителка на британската литературна награда "Букър" (2005).

Георг Кьолер (Георг Жан Франц Кьолер), немски имунолог (1946-1995).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1984 г. заедно с аржентинския биохимик и имунолог Сесар Милстейн и британския имунолог от датски произход Нилс Йерне за теориите относно особеностите при създаването и контрола на имунната система и за откриването и разработването на принципите за производство на моноклонални антитела.

Хорст Хрубеш, немски футболист (1951).

Рикардо Патрезе, италиански автомобилен състезател (1964).
Участва във "Формула 1".

Юичи Нашимура, международен футболен съдия от Япония (1972).

Хуан Кастильо, уругвайски футболист (вратар) (1978).

Хану Манинен, финландски състезател по ски (1978).

Ромен Грожан, френски автомобилен състезател (1986).
Участва във "Формула 1".

Това е денят на смъртта на:

Бенджамин Франклин, американски политик, дипломат и учен (1706-1790).
Основател е на първата в страната обществена библиотека във Филаделфия (1731), университета в Пенсилвания (1740), Американското философско дружество (1743). Участвал е в борбите за независимост на САЩ, а като дипломат развива успешна дейност за нейното укрепване. Като физик е известен с изследванията си върху електричеството, изобретател на гръмоотвода.

Фьодор Фишер (ист. име Фридрих-Ернст Лудвиг фон Фишер), руски ботаник от немски произход (1782-1854).
Първи директор на Петербургската ботаническа градина (1824-1850).

Ильо Войвода, български хайдутин, деец на националноосвободителното движение (ок.1805-1898).
Участник в Първата българска легия (1861), Сръбско-турската война (1876), Руско-турската война (1877-1878), Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879), Сръбско-българската война (1885).

Жан Перен, френски физик (1870-1942).
Носител на Нобелова награда за физика за 1926 г. за работата му върху дискретния строеж на веществото и специално за откритото от него равновесие на утаяване.

Алексий Първи (светско име Сергей Владимирович Симански), патриарх Московски и на цяла Русия (2 февруари 1945-17 април 1970) (1877-1970).

Хенрик Дам, датски биохимик (1895-1976).
Носител на Нобеловата награда за физиология или медицина за 1943 г. заедно с американския биохимик Едуард Дойзи за откриването на витамин К.

Евгений Силянов, български дипломат и журналист (1907-1997).
Бил е трети легационен секретар в българската мисия в Париж, Франция, и в представителството на България към Обществото на народите в Женева, Швейцария (1935-1939). Участник в преговорите по Крайовската спогодба (1940). Първи секретар на легацията в Берн, Германия (1942-1944) и управляващ легацията (30 септември-26 декември 1944). Ръководител на българската легация в Париж, Франция (1945-1946). Участвал е в преговорите на България по подписването на Парижкия мирен договор (10 февруари 1947). Отказва да признае комунистическия режим и е лишен от българско гражданство. Един от основателите и заместник-ръководител на българската секция на радио "Свободна Европа" в Мюнхен, Германия. Дългогодишен журналист във френското списание "Пари Мач", член на международния ПЕН-клуб в Париж. Автор е на документални книги.

Роджър Спери, американски невролог (1913-1994).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1981 г. за открития, отнасящи се до функционалната специализация на мозъчните полукълба заедно с американския невробиолог Дейвид Хюбъл и американски неврофизиолог от шведски произход Торстен Висел, който я получават за откритията им, отнасящи се до преработването на информацията в зрителната система.

проф. Христо Христов, български режисьор, сценарист и педагог (1926-2007).
Режисьор в Драматичния театър "Николай О. Масалитинов" в Пловдив (1958-1966), в "Мосфилм" в Москва, Русия, кинорежисьор в Студия за игрални филми "Бояна". От 1969 г.  е преподавател в Национална академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов". Заместник-председател на Съюза на артистите в България (1966-1972). Председател на Съюза на българските филмови дейци (1972-1983).  Режисьор на филмите  "Иконостасът" (1969), "Наковалня или чук" (1972, печели "Златна роза" от Фестивала "Варненско лято") "Последно лято" (1974), "Бариерата" (1979), "Дърво без корен" (1974), "Една жена на 33" (1982), "Събеседник по желание" (1984), "Характеристика" (1986), "Тест '88" (1989), "Суламит" (1997) и и документални филми за изкуство, сред които "Не се предавай (Dum spiro spero)" (1995), посветен на художника Златю Бояджиев и оперния певец Борис Христов.  От 1969 г.  е преподавател в Национална академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов". Заместник-председател на Съюза на артистите в България (1966-1972). Председател на Съюза на българските филмови дейци (1972-1983), председател на Комисията за игрално кино към Националния филмов център (1995-1999), председател на Обществения съвет за кино (1999). Той е първият български кинематографист, избран за член на Европейската филмова академия (EFA). Носител на Държавната награда "Св. Пайсий Хилендарски" (2004), на орден "Стара планина" първа степен за изключително големите му заслуги към България в областта на културата (19 май 2005).

Габриел Гарсия Маркес, колумбийски писател (1927-2014).
Автор е на романите "Окапалата шума" (1955), "Сто години самота" (1967), "Есента на патриарха" (1975), "Хроника на една предизвестена смърт" (1981), "Любов по време на холера" (1986), "Генералът в неговия лабиринт" (1989) и др. Романът му "Сто години самота" е преведен на повече от 25 езика и от него са продадени над 50 млн. екземпляра в целия свят. Носител на Нобелова награда за литература за 1982 г. за романите и разказите му, в които фантастичното и реалистичното са съчетани в един богато изграден свят на въображението, отразяващ живота и конфликтите на континента.

Тургут Йозал, турски политик (1927-1993).
Министър-председател на Турция (15 септември 1980-20 септември 1980; 7 декември 1983-31 октомври 1989). Председател на Отечествената партия (1983-1989). Президент на Турция (31 октомври 1989-17 април 1993).

Стефан Циганчев, български оперен певец бас (1929-2006).
Солист на Варненската опера (1953- 19 ноември 2004). Репертоарът му включва повече от 60 басови партии от световната оперна класика. Носител на орден "Кирил и Методий", първа и втора степен. Удостоен със званията "Заслужил артист" (1969) и  "Народен артист" (1975).

Илия Панев, български футболист и треньор (1929-1997).
През футболната си кариера е играл в "Динамо" (Враца) и "Академик" (София). Загива в автомобилна катастрофа на 17 април 1997 г.

Георги Малакчиев (Галин Малакчиев), български скулптор (1931-1987).
Работи в областта на кавалетната и монументалната пластика. Автор е на декоративно-монументални пластики в хотели на Златни пясъци и Слънчев бряг, на "Арлекин", Пловдив (1964), на портретна фигура на Лиляна Димитрова, София (1966), на монументална пластика, летище Русе (1974-1975), на декоративна стена,  Централна  гара, София  (1976), на "Хирошима",  София  (1980), на пластичната колона "За Буквите", София (1981) и др. Участва в редица Общи художествени изложби. Носител на втора награда на Съюза на българските художници за творбата си "Арлекин. Баланс" (1964), на Голямата награда на Съюза на българските художници за кавалетна пластика "Марко Марков" (1982), на Голямата награда в раздел "Скулптура" от 7-то Международно биенале на хумора и сатирата в изкуствата - Габрово (1985). Удостоен със званието "Заслужил художник" (24 май 1986). Носител на наградата за монументална скулптура "Иван Лазаров" за 1986 г. (1987).

Слав Караславов (Слав Георгиев Караславов), български писател и журналист (1932-2000).
Завършва Висшето военно училище в София (1951) и Военната академия (1953) и служи като офицер във военновъздушните сили. Завършва кинодраматургия във Висшия институт за кинематография в Москва, Русия (1964). Редактор в сп. "Наша родина" (1954-1955), в. "Работническо дело" (1956-1958), сп. "Пламък" (1964), в. "Народен спорт" (1956), главен редактор на Студията за научнопопулярни филми към Българска кинематография (1964-1971), редактор в сп. "Съвременник" (от 1974). Автор е на книги за възрастни и деца и на сценарии на филми. Сред книгите му са: "Шестима за един" (разкази, 1957), "Троянски кон" (повест, 1958), "В събота следобед" (1960), "С татко на риба. Весела новела" (1965), "Пътешествие с "Десислава". Весела повест за деца" (1971), "Повест без име" (1972), "Повест за Филимон и Маша" (1973), "Антарктида бяла и синя" (1974), "Весели приключения у нас и в далечни страни" (1974), "ЕИ мъжки да защитават земята си" (1985), "Заек-баек" (приказки, 1986) и др.

Ърл Кинг (ист. име Ърл Силас Джонсън), американски джазмузикант и композитор (1934-2003).
Един от видните представители на стила ритъмендблус.

Емилия Кирова, българска балерина (1934-1994).
През 1950 г. постъпва на работа в Софийската опера, от 1962 г. е солистка, а от 1977 г. - примабалерина. Преподавателка в Държавното хореографско училище (1956-1976). Главна балетмайсторка  в Държавния музикален театър (1985-1991). Носителка на сребърен медал от 6-ия световен фестивал на младежта и студентите във Виена (1956). Удостоена със званието "Заслужила артистка" (1971).

Павел Писарев, български журналист и културолог (1934-2022).
Дълги гoдини работи за в. "Рaбoтничecкo дeлo". Бил е и кopecпoндeнт нa вecтникa в Пapиж, Франция. Директор на Българската национална телевизия (31 октомври 1970-31 декември 1970, 1 март 1990-1 февруари 1991). Заместник-председател на Комитета за култура (16 декември 1977-26 декември 1979) и негов първи заместник-председател (26 декември 1979-21 май 1983). Генерален директор на Държавно обединение "Българска кинематография" (1971-1977). Бил е генерален директор на Държавно обединение "Музика, театри и циркове". Председател на Комитета за телевизия и радио (февруари-22 декември 1990) Автор е на книгите "Европа на тръстовете", "Електронната култура", "Подир изгубеното време" и др. Носител на наградата на Националния съвет на Българската социалистическа партия за политическа журналистика и публицистика "Георги Кирков - Майстора" (28 юли 2012).

Хосе Фелисиано (ист. име Хосе Монсерат Фелисиано Гарсиа), пуерторикански певец, китарист и композитор (1945-2014).
Член на музикалния ансамбъл  "Фания ол старс" и основател на своя продуцентска компания през 80-те години на 20-и век. Виден активист срещу употребата на наркотици. Известен с много световни хитове, включително новогодишния сингъл от 1970 "Feliz Navidad". Загива в автомобилна катастрофа.

Ричард Лепарментие, американски актьор (1946-2013).
Известен е с ролята си на адмирал Конан Антонио Моти във филма "Междузвездни войни". Снимал се е в повече от 50 игрални и телевизионни филма.

Николай Добрев, български политик (1947-1999).
От 1991 г. е член на Висшия съвет (ВС) на Българската социалистическа партия (БСП). Член на  Изпълнителното бюро на  ВС на БСП (11 юни 1994-17 април 1999). Заместник-председател на ВС на БСП (9 май 1998-17 април 1999). Депутат в 36-ото Народно събрание (1991-1994) и в 37-ото Народно събрание  (1995-10 май 1996). Министър на вътрешните работи (10 май 1996-12 февруари 1997). Депутат в 38-ото Народно събрание (19 април 1997-17 април 1999).
/АЯ, МГ/