site.btaБългарските фирми изостават съществено от европейските компании в зелените инвестиции, цифровизацията и иновациите, показва доклад на ЕИБ

Има голяма необходимост от мащабни структурни промени, защото българските фирми изостават съществено от европейските си конкуренти в инвестициите в зелена икономика, цифровизация и иновации. Това е един от водещите изводи за България в най-новото инвестиционно проучване на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) сред бизнеса в 28 държави. Данните бяха предоставени от старши икономиста на ЕИБ Атанас Колев. Той участва в среща-дискусия за инвестициите в иновации на българските предприятия. Събитието се организира съвместно от ЕИБ, Стопанския факултет при СУ "Св. Климент Охридски" и Съвета за иновации, дигитализация и нови технологии (СИДНТ) към Българската търговско-промишлена палата (БТПП). Форумът се провежда в Аула Магна на Софийския университет.

Другите акценти за България в инвестиционния доклад на ЕИБ за 2023 година засягат отрицателната роля на високите цени на енергоносителите и затрудненията в международната търговия върху българските предприятия. Тук обаче степента на въздействие се оказва по-слаба спрямо общоевропейския контекст. В доклада се акцентира и върху значението на оказаната мащабна държавна финансова подкрепа към частния сектор. Освен това благотворно влияние на бизнеса е оказала способността му да разнообрази своите търговски отношения и да инвестира в съвременни методи за управление на запасите. Подобни действия са намалили напрежението върху инвестиционните планове на българските компании и в резултат броят на инвестиращите предприятия е нараснал, но незначително и тръгвайки от ниски нива, посочи Колев. 

На фона на подобни сравнително добри оценки за страната за 2023 година, инвестиционната активност в българския корпоративен сектор остава подтисната. Инвестициите в българския частен сектор през миналата година се задържат под постигнатия връх от 2008 година, а делът на инвестиращите фирми (70 процента) е сред най-ниските в ЕС и региона на Централна и Източна Европа. На този фон резултатите за 2023 година показват, че три четвърти от българските фирми не са имали никаква иновационна дейност в предходната година. По-ниските инвестиции в производствен капитал – материален и нематериален, спрямо БВП на България, допринася за ограничения потенциал и разминаването на желания с реалния темп на растеж на българската икономика.

Донякъде успокояващ е фактът, че най-иновативните български компании стоят конкурентно спрямо предприятията от Централна и Източна Европа. Проблемът обаче произтича от предприятията, които нямат никаква иновационна дейност, каза Колев. На този фон инвестиционната активност на частния сектор, съгласно данните от анкетата на ЕИБ, показва, че България е страната с най-нисък дял на инвестиции в нематериални активи – в научно-изследователска и развойна дейност (НИРД), в софтуер, обучение и въвеждане на нови организационни процеси, посочи Атанас Колев. 

Старши икономистът припомни връзката на инвестициите в иновации с потенциала за растеж на една икономика и нейната конкурентоспособност. Атанас Колев определи тези вложения като ключови за страните, които са си поставили за цел ускоряване на икономическия темп и които искат да бъдат водещи в света. 

"Вярно е, че България е сред държавите с най-ниски доходи в ЕС, но е сред страните със сравнително високи доходи в световен мащаб. Така трябва да гледаме и да смятаме, че българската икономика трябва да бъде иновативна, за да се развива все по-бързо", препоръча Атанас Колев посоката на промяна на перспективата, през която да гледаме на националното стопанство. "От изследователска гледна точка е ясно, че по-богатите икономики са по-иновативни. Това е нашият стремеж България да бъде в горната, а не в долната част, където се намира в момента сред групата на скромните иноватори". 

От ЕК определят тази група като "възникващи иноватори". Мястото на България там се определя от най-ниските ѝ стойности при показателите като финансиране и държавна подкрепа за НИРД на предприятията; научните публикации от частния и академичен сектор са също на много ниско ниво; привлекателността на изследователските системи в България - също, заедно с научните публикации в "Топ 10" на цитатите във всяка една дисциплина.  

"Това води до заключението, че българската икономика не се счита за много иновативна от ЕК", разясни старши икономистът на ЕИБ. 

Българският бизнес не изпъква на общоевропейско равнище и при използваните от него сложни цифрови технологии, освен в Интернет на нещата (IoT). Страната изостава при внедряването и употребата на технологии в областта на големите данни и Изкуствения интелект; 3D принтирането; добавената и виртуалната реалност; дронове; автоматизация чрез роботизиране на процесите и технологиите, свързани с цифровите платформи. 

Причините за ниската инвестиционна активност на частния сектор в една икономика са многообразни, каза в заключение Атанас Колев и ги посочи. Капиталовложенията биват ограничавани от недостатъчното и адекватно финансиране; слабата подкрепа и липсата на капацитет на държавата; слаб мениджмънт и фирмена организация; ниските разходи за НИРД; липсата на взаимодействие със сектора на висшето образование; слабата защита на интелектуалната собственост; малкия и раздробен пазар и накрая от липсата на кадри с необходимите знания и умения. 

От ЕИБ правят инвестиционната анкета от 2016 година насам. През миналата година са проведени 13 000 интервюта, в които е събрана информация за осъществените и планирани инвестиции, наличието на финансиране и достъпа до него, а също така за пречките и състоянието на инвестиционния климат в 28 държави. Анкетата включва тематични въпроси в областите на цифровизацията, климатичните промени, иновациите и търговията. Атанас Колев изтъкна, че най-голямото достижение на анкетата се състои във възможността да се направи сравнение на показателите на всички участващи в проучването страни. Той гарантира достоверността на данните посредством засичането на посочените от фирмите отговори с техните финансови отчети.