site.btaИма голямо търсене на български памук в чужбина, каза земеделски производител от Пазарджишко

Има голямо търсене на български памук в чужбина, каза земеделски производител от Пазарджишко
Има голямо търсене на български памук в чужбина, каза земеделски производител от Пазарджишко
Снимка: Кореспондент на БТА в Пловдив Ирина Шопова

Памукът е стратегическа култура, има голямо търсене за него на пазарите в чужбина, каза Петко Димитров, един от големите производители на селскостопански култури в област Пазарджик, регистриран като едноличен търговец в село Черногорово.

Той отглежда общо 10 000 декара с различни селскостопански култури - пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед и памук. Земеделският производител присъства на официалното откриване на жътвената кампания, което се проведе в пловдивското село Златитрап. По думите му да се отглежда памук не е лесно, защото изисква специални грижи. "Отглеждането на памука е по-особено, защото насажденията трябва да се третират със специални препарати, а те не могат да се намерят на нашия пазар, тъй като не се внасят в България. Всеки от производителите на памук търси начин да се снабди с тях сам", споделя земеделският стопанин. 

По думите му в България няма пазар за памука. "У нас няма нито една фирма или предприятие, които да изкупуват памук. В България няма никакъв интерес и търсене. За сметка на това има голямо търсене в чужбина, защото памукът е стратегическа култура", обяснява Димитров. Той се надява добивите на памук тази година да бъдат по-добри от миналогодишните. 

Производителят отглежда и пшеница, но сподели, че очаква не повече от 420 кг среден добив от декар. "В момента пазарът е много непостоянен. Колкото за очакванията от реколтата, имаше редукция на сушата. Пшеничните насаждения при нас получиха някакъв стрес и влагата, която дойде през май месец доста подобри положението, но ние на природата не можем да влияем. Чакаме около 420 килограма среден добив. Надяваме се да се отворят пазарите. Нашата задача сега е да приберем каквото има и да го съхраним, за да нямаме допълнителни загуби. Надяваме се малко по малко да се коригират и цените нагоре и да достигнат някаква приемлива стойност. Пшеницата е борсова стока, но в момента имам чувството, че не търгуваме на международните пазари или се търгува много малко. Вече просто фирмите не изнасят, а положението беше съвсем различно преди две години. Постоянно имаше предложения за купуване на пшеница, независимо какви са били цените. Сега не само, че цените са много ниски, но няма и питане, няма търсене. Заради това продукцията се реализира много трудно", обясни Петко Димитров.

По думите му много от зърнопроизводителите се тревожат, че няма да успеят да реализират произведените количества пшеница. Въпреки това той признава, че изминалата 2023 г. е била по-лоша за зърнопроизводителите. "Миналата година се случиха две неща, които се отразиха негативно на нашата работа - нисък добив заради сушата и ниски цени. Тогава на много от нас се наложи да продаваме пшеница под себестойност. Ние не искаме прекалено високи цени, защото това не е полезно за никого, но поне да бъдат малко над себестойност, защото самата себестойност не е ниска", казва производителят. 

Той твърди, че в бранша постоянно се внедряват нови сортове. Тази година много от зърнопроизводителите са заложили на български сортове, които са особено предпочитани за производство на хлебно брашно, защото са с много висок глутен и с много добри хлебопекарни качества. "Продукцията ни е качествена, но проблемът е, че пазарът е недостатъчен за нас.  Тази пшеница се произвежда по-трудно и с повече разходи, а никой не дава по-висока цена заради това. Добрата новина е, че цените на торовете се нормализираха. Доскоро бяха страшно високи, но сега не са чак толкова и ако цената падне още малко, нещата вече ще бъдат нормални", допълни Петко Димитров.

/ВЙ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 05:06 на 22.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация