site.btaПо-малко от 0,5 процента от площта на горските територии в страната е засегната от разпространението на фитопатогенни гъби, съобщи зам.-министър Маринов

По-малко от 0,5 процента от площта на горските територии в страната е засегната от разпространението на фитопатогенни гъби, съобщи зам.-министър Маринов
По-малко от 0,5 процента от площта на горските територии в страната е засегната от разпространението на фитопатогенни гъби, съобщи зам.-министър Маринов
Снимка: Министерство на земеделието и храните

По-малко от 0,5 процента от площта на горските територии в България е засегната от съхнене на иглолистни дървесни видове, по-конкретно при насажденията от бял и черен бор. Това съобщи служебният заместник-министър на земеделието и храните д-р инж. Мирослав Маринов по време на съвещание по стопанисване на горите в Държавно горско стопанство - Хисар, териториално поделение на Южноцентрално държавно предприятие, съобщиха от Министерство на земеделието и храните.

Причината е разпространението на фитопатогенни гъби. Милион и половина хектара са изкуствено създадените горски насаждения в страната през 20-ти век. При част от тях, създадени извън естествения им ареал на разпространение, се наблюдава този процес. На територията на България за последните шест месеца са засегнати около 212 000 дка, каза още той. 

По думите на Маринов основните причини за съхненето са свързани с настъпилите през последните години продължителни засушавания и по-високи температури, довели до чувствително намаляване на атмосферната влажност и водните запаси в почвата. "Това води до понижена физиологична устойчивост на горите и става предпоставка за развитие на гъбни патогени и нападания от насекомни вредители. Явлението не е проблем, защото е естествен процес и държавата ще предприеме мерки, като след внимателен анализ и преценка за всяко конкретно насаждение при нужда ще се проведе санитарна сеч", уточни заместник-министърът.  

Според него за вземането на правилните решения са необходими знания и практически опит. Това е причината за днешната работна среща на терен, на която присъстваха професори от Лесотехническия университет и Института за гората, за да предложат работещи научно-обосновани експертни мнения за решаване на проблемите. Маринов отбеляза, че е необходимо широк кръг от специалисти да обединят усилия за устойчивото стопанисване на гората. 

Заместник-министърът посочи, че различните пръскания за борба с тези вредители не са достатъчно ефективни и даже не са практически възможни понякога, при това и не дават необходимия резултат. Той посочи още, че има съвместно изготвена методика, по която насажденията са разделени на слабо, средно и силно засегнати и за всеки терен ще се взема конкретно решение, защото лесовъдството е регионална наука и се предприемат действия, отговарящи на спецификата на засегнатия район. 

Маринов бе категоричен, че масова сеч няма да има, ще има единствено санитарни мероприятия, които ще бъдат насочени към подобряване на здравословното състояние на насажденията. Според него няма да има опасност от ерозионни процеси при извършването на санитарната сеч в засегнатите горски територии. "Очакваме на някои места да има временна промяна в ландшафта, за възстановяването на който лесовъдите ще предприемат своевременни действия", отбеляза той. Заместник-министърът допълни, че предвид високите летни температури се увеличава потенциалната възможност от пожари, а тази растителност, която изсъхва, е от най-висок клас на пожароопасност и трябва да се предприемат превантивни, бързи, ефективни и адекватни мерки.

Заместник-министър Маринов посети обекти с различна степен на увреждане от фитопатогенните гъби в района на град Хисаря, където пораженията са най-големи. В миналото на тези места са извършени противоерозионни залесявания с цел овладяване на пороите. Степента на увреждане зависи от вида на конкретните патогени и специфичните условия на средата. След извършването на санитарната сеч при нужда държавата има готовност да залеси с местни широколистни дървесни видове.

Както БТА писа, фитопатогенните гъби причиняват съхнене на иглиците и младите клонки на дърветата. Според актуалните данни на Агенцията по горите, публикувани миналия месец, 26 процента от всички установени повреди в горите са причинени от това заболяване. В 1073 ха от насажденията увреждането е силно - над 60 процента, а в 4183 ха то е средно - от 26 до 60 процента. Най-влошено е здравословното състояние на бял и черен борови култури в районите на регионални дирекции по горите: Пазарджик, Стара Загора, Пловдив, Кърджали и Сливен.

Проведените санитарни сечи в увредени от болести бял и черен борови гори през 2023 г. са на площ от 7310 ха, което е 47 процента от всички санитарни и принудителни сечи за годината в страната.

/ВЙ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 15:03 на 22.07.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация