site.btaДиректорът на МВФ за Европа: България е на правилния път за присъединяване към еврозоната през 2025 г., но бюджетът не трябва да ускорява инфлацията

България е на правилния път за присъединяване към еврозоната през 2025 г., но бюджетът не трябва да ускорява инфлацията. Това заяви в интервю за БТА директорът на отдела за Европа в Международния валутен фонд (МВФ) Алфред Камер по време на пролетните срещи на Световната банка и МВФ във Вашингтон. Камер посочи още, че за да предлага по-добри услуги на своите граждани, правителството трябва да намери начин за тяхното обезпечаване, като едни от предложенията на Фонда в тази посока са въвеждане на по-прогресивна данъчна система и повишаване на корпоративния данък.

По думите на Камер Европа е изправена пред значими проблеми в средносрочен план и водещият сред тях е свързан с производителността на труда и застаряващото население. Не всички придобити умения и сертификати се признават от една страна в друга от ЕС, а преместването от една страна в друга е 8 пъти по-скъпо от това на работник, който се премества от един американски щат в друг. 

За да се справи ЕС с предизвикателствата, МВФ препоръча задълбочена интеграция на единния пазар чрез намаляване на вътрешните бариери, които ако се свалят с 10 на сто, то това ще доведе до увеличение на БВП със 7 процентни пункта, посочи още Камер. Сред предизвикателствата пред Европа той открои и липсата на завършен банков съюз и такъв на капиталовите пазари, което възпрепятства стартиращите компании в намирането на финансиране и ги кара да избират САЩ за своите следващи етапи на развитие.

Следва пълният текст на интервюто:

Господин Камер, пред какви предизвикателства е изправен растежът в Европа и Европейския съюз в частност и къде стои Общността на световната сцена?

- Виждаме, че Европа, също както и останалите страни по света, се изправи пред две големи кризи - с пандемията и с енергийната криза. Но нахлуването на Русия в Украйна и кризата с цената на живота след това засегнаха Европа повече от други региони. Това, което прогнозираме сега в краткосрочен план, е "меко приземяване", тоест в нашата оценка очакваме дезинфлацията (намаляване на инфлацията - бел. авт.) да продължава и паралелно с това да има растеж, а не рецесия. Пазарите на труда са силни и номиналният ръст на заплатите е такъв, че позволява възстановяване на покупателната способност на населението. Очакваме това да доведе до възстановяване на потреблението и растежа през 2024 г. Поради тази причина и, тъй като инфлацията спадна достатъчно в много страни, очакваме, че лихвените проценти могат да бъдат намалени тази година от Европейската централна банка (ЕЦБ). МВФ препоръчва понижението на лихвите да започне от юни.

По този начин еврозоната ще се подготви много добре за 2025 г., след това инвестициите ще се превърнат в двигател на растежа. Това е краткосрочно и е много добра новина.

Средносрочният план не изглежда толкова добре и мисля, че имахте предвид това. В този аспект се нуждаем от по-висок растеж, отколкото очакваме в момента (съгласно прогнозите на Фонда - между 0,8 и 1,6 процента от 2024 до 2026 г.).

Защото когато гледате растежа, в крайна сметка всичко е свързано с благосъстоянието на хората. Когато сравните данните с тези за САЩ, се вижда, че нивата на БВП на глава от населението, измерени в паритет на покупателната способност в Европа, са с една трета по-ниски, отколкото в САЩ. Това не беше така.

И така, когато разглеждате нашите препоръки, те наистина целят да поправят тази пропаст и да увеличат растежа на Европа.

Когато анализираме откъде идва тази пропаст, стигаме до извода, че това се дължи на занижена инвестиционна активност, както и на това, че хората в трудоспособна възраст имат по-голямо предпочитание към свободното си време.  

Но най-вече е отражение на ниската производителност на труда. Очакваме този процес да се изправи пред "насрещни ветрове", свързани със застаряващото население. Така че нашата средносрочна прогноза предвижда справяне с намаляващата производителност и затова се нуждаем от решения на политическо ниво.

Какви, според Вас, са решенията на тези предизвикателства?

- Решението е да се продължи на национално ниво със структурни реформи, които да са строго специфични за отделните страни. Те трябва да продължат, защото ще увеличат производителността на самата икономика на отделните държави. В Европа имате голям потенциал и това е възможността за задълбочаване на единния пазар, за да се увеличи производителността. Единният пазар имаше голям принос за растежа, когато беше създаден през 90-те години, но все още не е напълно интегриран. Това не е единен пазар, какъвто имате в САЩ, не е пазарът, на който оперирате, произвеждате и разпространявате според мащаба.

В ЕС има 27 различни режима на фалит, така че когато някой отпуска заеми, се търси каква е възможността за възстановяване на предоставения ресурс във всяка отделна страна.

Все още има проблеми с трансграничната инфраструктура, които създават търкания между всички 27 държави.

Друг пример. За европейските работници преместването от една страна в друга е 8 пъти по-скъпо от това на работник, който се премества от един американски щат в друг. Имаме свобода на движение на работната ръка в ЕС, но това е скъпо. Колкото до възможността хората да могат да се възползват от придобитото образоване или сертификати - те не са непременно приети в други страни. Това ниво на умения, което владее отделният човек, не може да бъде пренесено и използвано в цялост в друга европейска държава и това отново е много, много неефективно.

Още един проблем, който може да се изтъкне, е, че банковият съюз и този на капиталовите пазари не са завършени. Когато една американска фирма иска да намери капитал, тя има възможността да го търси на един голям пазар. В Европа това го няма.

Когато погледнете към стартъпите, в Европа се забелязва един фантастичен успех, особено във Франция. Но проблемът е, че веднага щом тези компании се разраснат до определен размер, те се нуждаят от голям капитал, който обаче е рисков. Те не го получават от банките и така те се местят в САЩ. Така че в крайна сметка ЕС губи тези стартъпи. Затова нашият съвет е да решите проблема си с производителността в Европа. Начинът да се направи е чрез задълбочена интеграция на единния пазар, намаляване на вътрешните бариери. Това, което МВФ отчита, е, че ако се намалят с 10 на сто бариерите на вътрешния пазар, това ще увеличи БВП със 7 процентни пункта. Това е голяма възможност, която трябва да се използва. Колкото по-дълбок е този пазар, толкова по-силен е той към външни шокове.

След последната мисия на МВФ в България кои са ключовите реформи, които София трябва да осъществи, за да подобри изпълнението на бюджетa и да се помогне за модернизирането на икономиката?

- Наблюдава се голям потенциал по отношение на мерките за стимулиране на растежа, като той включва процеси, свързани с подобряване на управлението и устойчивостта на институциите.

Наблюдава се също, че разпределението на доходите е много неравномерно на този етап. Това, което би помогнало на социалното сближаване, е предоставянето на добри обществени и социални услуги и подобряване на уменията на трудещите се.

Така България може да постигне западноевропейски жизнен стандарт. И затова една от нашите препоръки беше, че за да платите за тези услуги, трябва да осигурите приходите, като България има голям потенциал да генерира тези средства и това не е непременно свързано с нивото на данъчните ставки. Това е и въпрос на разширяване на данъчната основа, с премахване на някои "вратички", като така системата ще стане по-ефективна. В крайна сметка, ако държавата иска да предоставя по-добри услуги на гражданите, то тогава трябва да генерира тези приходи.

Значи не говорите за замяна на фиксираната ставка с прогресивна? 

- Има много други мерки, които трябва да бъдат предприети, но предложение е и да се мисли за преминаване към по-прогресивна система, защото по-прогресивната система ще генерира повече приходи от онези (хора - бел. авт.), които имат възможност да подкрепят държавата. Това ще допринесе за намаляване на неравенството. Тук не говорим за увеличаване на данъчните ставки самоцелно, само за да ги увеличите. Тя (прогресивната данъчна система – бел. авт.) има определени предимства, когато разглеждаме потенциала да увеличим приходите, но тя носи и възможността да се намали социалното неравенство.

Според анализите на Фонда кое се препоръчва - промяна на данъчните ставки за физически лица или и за фирмите?

- Препоръчваме да се увеличи прогресивността на данъка върху доходите на физическите лица и да се повиши ставката на корпоративния данък.

И последен въпрос - ще успее ли България да се присъедини към еврозоната през 2025 г.?

- На първо място, за България е важно да направи тази стъпка, защото тя ще намали "търканията" по отношение на търговията, по отношение на финансите, по отношение на движението на капитали. 

Това създава много доверие, защото в този момент няма да има никакви въпроси дали обменният курс ще бъде девалвиран и т.н. България вече от много години има валутен борд, валутата на страната е фиксирана спрямо еврото, но София няма глас по европейската парична политика. Присъединяването към еврозоната ще даде на управителя на вашата централна банка място във Франкфурт в Управителния съвет на ЕЦБ.

Да, България е на правилния път, като много по отношение на законодателството вече е направено и прието.

Основният въпрос в момента е да се изпълнят критериите за инфлацията. Предвиждаме, че това може да се случи тази година и ако това се случи тази година, има възможност за влизане в еврозоната през следващата година. 

Тази възможност още я има. Но какво е необходимо? Необходимо е темпът на инфлация да отговаря на изискванията за влизане в еврозоната и София може да има голям принос по отношение на фискалната политика. Да не се допуска експанзионистичен бюджет, който би създал инфлационен натиск. Така че това е важно политическо действие, което трябва да бъде предприето от България за по-нататъшно намаляване на инфлацията. Ако инфлацията изпълни целите, поставени от Европейската комисия, то тогава това ще бъде основата за приемане на еврото през 2025 г.