Възможностите за икономически растеж и бизнес перспективите обсъждат учени и експерти на 19-ата Международна научна конференция на Международното висше бизнес училище (МВБУ) в София.
Проблемите, които ще се обсъждат на конференцията, са от съществено значение за бъдещето на икономиката, бизнеса и благосъстоянието на обществото ни, каза проф. Георги Апостолов, ректор на МВБУ при откриването на форума "Икономически растеж, бизнес перспективи, пазарно позициониране в условията на криза".
По думите му най-важното послание е, че кризата може да бъде и възможност. Кризата, в която се намираме днес, е резултат от неочаквани, наслагващи се една след друга мащабни, глобални, регионални и национални кризи през последните няколко години - ковид, военни конфликти, честа смяна на правителства, технологични нововъведения, отбеляза Апостолов. Затова според него вместо да разглеждаме кризата само като неблагоприятно обстоятелство, е добре да я приемем и като стимул за творчество, инициативност и новаторство във всичко, с което се занимаваме. Времето в криза ни предоставя възможности за отключване и мобилизиране на собствените ни ресурси за развитие, за преосмисляне на нашите отношения, приоритети и подходи, за разработването на нови стратегии и търсенето на нови пътища за адаптиране и проспериране в сложни и променящи се условия, каза Апостолов.
Доц. Стела Балтова, заместник-ректор на МВБУ, каза, че целта на конференцията е учени от социалните, природните, инженерните, хуманитарните науки да представят своите най-нови резултати от изследвания и разработки и да обсъдят пазарното позициониране в условията на криза, възстановяването на икономиката и постигане на икономически растеж в контекста на перспективите пред бизнеса и публичния сектор. Водени сме от разбирането, че политиките не са достатъчни за прокарване на идеите на растеж и че е важна комуникацията и знанието, каза тя.
Станислав Попдончев, заместник-председател на Българската стопанска камара, отбеляза като основно предизвикателство пред българския бизнес липсата на достатъчно подготвени и висококвалифицирани кадри. Като посочи, че демографският проблем не е специфичен проблем на България и страната ни следва тенденциите в Европа и света, Попдончев каза, че спецификата и динамиката на процесите водят до там, че имаме най-много загуба на население и сме от държавите с най-голямо застаряване на работната сила. Той цитира данни, според които за последните 10 години средногодишно губим по 50 000 души на пазара на труда. Ако през 2000 г. 100 души, които излизат от пазара на труда са били замествани със 120, през 2021 г. всеки 100 се заместват от около 64. Ако към момента имаме трудоспособно население, което е 64 процента от общото население, прогнозите до 2050 г. казват, че това население ще бъде около 56 процента, тоест половината от хората ще трябва да се грижат за всички останали, описа неблагоприятните тенденции Попдончев. Той отбеляза мерки за справяне с тези проблеми - работи се за повишаване на икономическата активност на хората в предпенсионна и пенсионна възраст, другият път е улесняване и ускоряване на процедурите за достъп до пазара на труда на работници и висококвалифицирани кадри от трети страни. ова, което устойчиво би решило проблема, са инвестициите в образованието и в повишаване качеството на институционалната среда и на бизнес средата, каза Попдончев.
На форума Богомил Николов, заместник-председател на Икономическия и социален съвет на България, представи дейността на ИСС и отбеляза, че съветът, в който участват представители на работодателите, на синдикатите и на организации в различни сфери, е пример за това как диалогът и сътрудничеството могат да бъдат водещи. Той посочи приоритетите в дейността на ИСС - зеления пакт и устойчивото развитие на България, технологичната трансформация на икономиката с нейната дигитализация, и европейския стълб на социалните права. В тази връзка Николов представи и темите на становищата, анализите и резолюциите, разработени и приети от ИСС.
/ВЙ/
news.modal.text
