За да има електронна търговия, трябва да има инфраструктура – в момента в България имаме около 83 процента интернет потребители, от които 53 процента (над 2 800 000 души) са онлайн купувачи. През 2018-2019 г. онлайн потребителите са били една трета от тази стойност. След това през 2020 г. ковид пандемията даде голям тласък на дигитализацията на компаниите, но и електронната търговия беше единственият канал за някои от стоките и услугите. Тогава има най-голям ръст на онлайн купувачи. Това каза Жанет Найденова, председател на Управителния съвет на Българска Е-комерс асоциация, по време на форум за отговорно производство и търговия, който се провежда днес в "Капитал Форт" в столицата. Организатор на събитието е списание "Мениджър".
Сравнявайки с пазарите в Западна Европа, особено Скандинавия и Великобритания, Найденова посочи, че там има 80-90 процента онлайн купувачи. "Можете да си представите какъв потенциал крие нашият пазар", отбеляза тя.
Найденова цитира данни, според които по отношение на местонахождението на продавачите 94,4 процента се купуват от български онлайн магазини, ситуирани в България, 32 процента – от продавачи от страни членки на ЕС, 18 процента - от страни извън ЕС, 1,5 процента - страната на произход на продавача не е известна.
Що се отнася до обема на електронната търговия в България през 2023 г., той е 1,950 млрд. евро, като за последните 5 години обемът на пазара се е удвоил. През 2023 г. 2,11 процента от БВП се дължи на реализираната онлайн търговия в страната. Топ онлайн категории продукти и услуги - не само в България, а в целия ЕС са дрехи, след това са настаняване, хотелски резервации, спортни стоки (без спортно облекло), козметика, доставки от ресторанти и т.н.
Според данните, 60 процента от онлайн плащанията у нас се извършват с наложен платеж, а 31,32 процента - с кредитни/дебитни карти. По мнението на Найденова ще се очертае тенденция към ръст на използването на карти с моменталните плащания, които ще отворят нови възможности за онлайн търговците.
Най-честно срещаният избор на доставка е "до врата" – 53,3 процента, до офис на куриер – 42,84 процента, поръчка онлайн и вземане от магазина – 2,86 процента, доставка до шкафче на куриер – 1 процент, като последният вариант тепърва ще се развива, според Найденова. Средната годишна онлайн кошница е 680 евро на един потребител. Върнатите поръчки, закупени онлайн, в България са 8,63 процента.
Що се отнася до предизвикателствата, Найденова отбеляза динамично променящото се законодателство. "Потребителите и онлайн търговците са в една екосистема и ако ние не работим върху доверието, няма как да увеличаваме обема на този тип индустрия", подчерта Найденова, припомняйки борбата със сивия пазар, нелоялните търговци.
Тя цитира данни, според които между 3 и 19 процента от всички поръчки са невзети/непотърсени пратки. Проучването обхваща около 4 600 000 пратки за миналата година. Това генерира много разходи, ненужно замърсяване на околната среда.
Относно възможностите пред онлайн търговците в България, Найденова посочи, че 56 процента от трансграничната търговия в света се случва през платформите, което значи, че това е най-бързият и лесен начин един производител да излезе на световните пазари. "Трансграничното пазаруване все повече ще нараства и това е огромен шанс за българските производители да излязат на европейския пазар, където има 500 млн. купувачи, но с култура на онлайн пазаруване", заяви Найденова.
Тя допълни, че B2B (business-to-business) електронната търговия в следващите 3 години ще надхвърли обема на пазара на B2C (business-to-consumer) в света – вече ще е над 6 трилиона долара за тази година.
/ВЙ/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.text
