site.btaПодготвили сме доклад за ОИСР, за да защитим позицията си против преобразуване на Държавните горски предприятия в търговски дружества или агенции

Годините, в които държавните горски предприятия работят в този вид, показаха тяхната устойчивост. Те изпълняват редица публични функции, свързани с опазването на горските територии, предпазването от вредни климатични въздействия, и това да станат търговски дружества, според всички експерти, няма да бъде добре за целия горски сектор. С тези думи заместник-министърът на земеделието и храните в оставка Георги Тошев се обърна към ресорната парламентарна комисия в отговор на въпрос за бъдещето на държавните горски предприятия.

Аграрният министър в оставка Кирил Вътев подчерта, че са наясно колко е чувствителна тази тема. По думите му България още през 2019 г. е поела ангажимент всички държавни предприятия да бъдат трансформирани или в агенции, или в еднолични акционерни дружества (ЕАД). Изключение правят две предприятия.

Вътев посочи, че на проведената онлайн среща с ОИСР през декември сме поели ангажимент да им изпратим доклад, в който защитаваме тезата си, че не подкрепят това преобразуване. Земеделският министър в оставка заяви, че този доклад е готов и е 89 страници. В момента се превежда на английски и утре или вдругиден ще бъде изпратен. В него се иска това преобразуване да се отложи до края на 2025 г. и тогава да се извърши, ако не се приемат аргументите.

"Но това действие касае окончателното ни приемане в Еврозоната. До края на март трябва да предложим трансформирането на Държавните горски предприятия в ЕАД или в държавни агенции", обясни аграрният министър в оставка, отбелязвайки, че "май нямаме много избор". Той допълни, че категорично няма идея за приватизация на горските предприятия.

По темата за украинската помощ Дора Ненова, директор дирекция "Държавни помощи и регулации", посочи, че приемът по схемите за държавни помощи "Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна" и "Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани, производители на зърнени и маслодайни култури, за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна" ще бъде отворен от 20 март до 9 април 2024 г.

От Министерство на земеделието и храните очакват около 50 000 земеделски стопани да подадат заявления. Ставките за чувствителните сектори са запазени като миналогодишните, а за зърнопроизводителите те са спрямо споразумението между правителството и представители на сектор "Земеделие", подписано на 12 февруари.

Ставките са достъпни на интернет страницата на Държавен фонд "Земеделие".

Окончателният бюджет ще бъде определен след края на приема на заявления. По думите на министър Вътев към момента има две неизвестни – броят на кандидатите и броят на достигналите определения таван от 280 000 евро. След изясняване на тези две бройки, ще стане ясен и окончателният бюджет.

По темата за измененията в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г. и кога се очаква те да бъдат финализирани от екипа на Министерството на земеделието и храните обясниха, че кампанията по директните плащания може да започне в пълния ѝ смисъл, когато Европейската комисия (ЕК) одобри промените в плана. Същевременно министерството работи активно с Държавен фонд "Земеделие", така че след отговора на ЕК да се стартира незабавно.

"В целия земеделски сектор на ЕС има много тежка бюрокрация. Затова има и толкова протести в цяла Европа", подчерта министър Вътев, изразявайки мнение, че след изпратеното днес писмо до Еврокомисията, подписано от 20 земеделски министри, ще бъдат предприети бързи действия за облекчаване на изискванията към фермерите.

Що се отнася до определението за "активен фермер" аграрният министър коментира, че при настоящата дефиниция се оказва, че крупни наши земеделски производители попадат извън нейния обхват. "Това за нас е огромен проблем и смело мога да кажа, че от първия работен ден на настоящата година работим по тази тема", подчерта Вътев.

По думите му правилата на регламента са ни наложени от ЕК в края на 2022 г., поради това че сме заложили изключително ниски показатели за "активен фермер" преди това. Според сегашния регламент, приходите на фермера трябва да са поне 30 процента от земеделска дейност от общите приходи на фирмата, да има поне 5 процента приходи от земеделски субсидии от предходна година или да има КИД (Класификация на икономическите дейности, бел. ред.) земеделска дейност.

"У нас обаче има доста крупни земеделски производители, които въобще не са регистрирани по КИД като такива. В един момент такива големи (стопанства, бел. ред), които са структуроопределящи за нашето производство, попадат извън обхвата на тази дефиниция", каза Вътев. Той уточни, че за 2024 г. сме си оставили текст, че тази дефиниция ще се урегулира чрез националното законодателство, така че за тази година няма проблем. Проблемът е за 2023 г. "Има надежда, че можем да го решим. Много са малко като брой хората, които останаха извън обхвата на дефиницията, но за нас не е приятно да има дори и един", посочи аграрният министър в оставка.

По темата за добива на недървесни горски продукти през новия сезон Вътев информира, че миналата седмица се е провела много продължителна и задълбочена среща между заместник-министър Мирослав Маринов и заинтересовани лица. 

По мнението на министъра в оставка тази дейност се нуждае от сериозна регулация, за да може да се извършва "на светло" и да защитим името си на най-голям производител на черен трюфел в Европа. "Мисля, че бъдещето на българското земеделие е в продукти от такъв тип, с много висока добавена стойност", каза Вътев.

След края на заседанието на Комисията по земеделието, храните и горите членове на комисията, представители на министерството и на НПО останаха за работна среща, на която да обсъдят Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи с цел постигане до консенсус, за да бъде входиран от народен представител за разглеждане с цел приемането му до началото на активната земеделска кампания.