Икономическата активност в еврозоната беше слаба миналата година, а растежът на реалния брутен вътрешен продукт (БВП) стагнира през последното тримесечие. От края на 2023 г. лошото представяне в производствения сектор обхваща и сектора на услугите. Въпреки това, има все повече признаци за достигане на дъно, а някои прогнозни данни сочат предстоящо възстановяване по-късно през настоящата година. Това заяви президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард в изказване пред Европейския парламент, където се проведе дебат по годишния доклад на ЕЦБ за 2023 г.
Инфлацията намаля до 2,8 на сто през януари, припомня тя. Цените на енергията се понижиха с 6,1 на сто, а на храните, макар и все още покачващи се, спаднаха допълнително до 5,6 на сто.
Въпреки бавната икономика, пазарът на труда остава устойчив, заяви Лагард. Безработицата е на историческо дъно от 6,4 на сто през декември на фона на силното търсене на работна ръка, което обаче показва някои признаци на отслабване.
Възходящият натиск върху възнагражденията обаче остава силен. Очаква се ръстът на заплатите да стане все по-важен фактор за динамиката на инфлацията през следващите тримесечия, отразявайки търсенето на служителите на компенсации на инфлацията и затегнатите пазари на труда.
Рестриктивна позиция на ЕЦБ по отношение на паричната политика, последвалия спад на инфлацията и фиксираните дългосрочни инфлационни очаквания действат като предпазна мярка срещу спиралата "заплати - цени", подчерта още Лагард, добавяйки, че очаква инфлацията да продължи да се забавя.
След последното си заседание по паричната политика Управителният съвет на ЕЦБ реши да остави без промяна основните си лихвени проценти за трети пореден път.
Лагард отново обясни лихвената пауза, като каза, че поддържани за достатъчно дълъг период от време, ставките на ЕЦБ ще дадат съществен принос за гарантиране, че инфлацията ще се върне своевременно към средносрочната цел от 2 на сто. "Ще продължим да следим данните за определяне на подходящото ниво и продължителност на (паричното) ограничение, като вземем предвид перспективите за инфлация, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисията на паричната политика", обясни Лагард.
В изказването си пред ЕП президентът на ЕЦБ говори и за укрепване на устойчивостта на еврозоната.
Към съществуващите структурни предизвикателства пред Европа като застаряването на населението, изменението на климата и цифровизацията, се добавят високите цени на енергията и увеличената геополитическа нестабилност, които представляват заплаха за конкурентоспособността на валутното обединение.
"За да запази паричния суверенитет и икономическия просперитет в тези времена на предизвикателства, от съществено значение е Европа да изгради устойчивост на сътресения и да инвестира в автономията си", каза също Лагард.
Трябва да постигнем напредък по отношение на енергийната независимост. За да се намали уязвимостта на блока към глобални сътресения, подобренията в енергийната сигурност и ефективността ще бъдат жизненоважни. Способността на европейските фирми да се конкурират в световен мащаб ще е свързано с това да бъдат по-малко енергийно зависими, предупреди тя и препоръча: "Европа ще трябва да стимулира възобновяемата енергия чрез увеличаване на инвестициите в зелени технологии, като зеления водород и интелигентните енергийни мрежи.
Според данни на Европейската комисия ще са необходими допълнителни 620 милиарда евро годишно за финансиране на целите на Европа в областта на климата, докато допълнителни 125 милиарда евро ще са необходими за цифровия преход.
Лагард застъпи още темата за рисковия капитал в ЕС, който според нея е само малка част от размера - около една пета - от рисковия капитал в САЩ. "Конкурентоспособността и способността на Европа да инвестира зависят от по-нататъшния напредък към банковия съюз. Един пълен банков съюз би подпомогнал по-интегрирани банкови услуги в еврозоната и би укрепил глобалната конкурентоспособност на банковия сектор".
Тя призова и към по-дълбока интеграция на единния пазар за укрепване на цялостната конкурентоспособност и устойчивост на Европа.
Един по-интегриран единен пазар би спомогнал за разгръщането на потенциала за растеж на Европа, повишавайки нашия общ просперитет. Мерките за укрепване на единния пазар биха могли например да се съсредоточат върху намаляването на бюрокрацията и прекомерното регулиране както на ниво ЕС, така и на национално ниво. Това би предоставило стимули за инвестиране и иновации, тъй като 61 на сто от фирмите в ЕС смятат, че разпоредбите са пречка за инвестициите, каза още президентът на ЕЦБ.
Пред лицето на настоящите икономически и геополитически предизвикателства политиците трябва да бъдат достатъчно смели, за да предприемат по-нататъшните стъпки, необходими за напредък в европейската интеграция, завърши своето обръщение към евродепутатите Кристин Лагард.
/СС/
news.modal.text
