През третото тримесечие на 2023 година емисиите от парникови газове, отделяни при развитието на икономиките на страните от Европейския съюз, възлизат на 787 милиона тона еквивалент на въглероден диоксид. Това представлява намаление с 7,1 на сто спрямо същия период на 2022 година (847 милиона тона еквивалент на въглероден диоксид), сочат най-новите данни на европейската статистическа агенция Евростат.
Регистрирането понижение до голяма степен е свързано с динамиката на брутния вътрешен продукт (БВП) на страните от Европейския съюз, който през периода юли-септември се понижава минимално (-0,2 на сто) спрямо третото тримесечие на 2022 г.
България е втора сред страните от ЕС, в които, по оценка на Евростат, е отчетено най-голямо понижение на емисиите от парникови газове през третата четвърт на 2023 г. спрямо същия период на миналата година (-18,57 на сто). Това е съчетано с повишаване на ръста на брутния ни вътрешен продукт през третото тримесечие. Той е нараснал с 1,8 на сто спрямо третата четвърт на 2022 г., сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ).
Страната от ЕС с най-голямо понижение на емисиите от парникови газове през третото тримесечие на 2023 г. на годишна основа (спрямо същия период на 2022 г.) е Естония (-30,7 на сто). Това обаче е станало при значително понижение на естонския БВП.
Най-съществено увеличение на емисиите от парникови газове сред страните от Евросъюза през този период е отчетено в Малта (+7.7 на сто), Кипър (+3.7 на сто) и Латвия (+3.4 на сто).
Най-голямо намаление на емисиите от парникови газове е отчетено при дейността в сектора "производство и доставка на електрическа енергия и на природен газ" (-23,7 на сто) и при домакинствата (-6,5 на сто).
/СЛС/
news.modal.text
