Близо година след сътресението в банковия сектор на САЩ, което доведе до фалита на някои по-големи регионални банки, както и до вливането на "Креди Сюис" (Credit Suisse) в Ю Би Ес (UBS), "Европа излезе сравнително невредима от този пазарен смут". Това заяви председателят на Единния съвет за преструктуриране на ЕС (Single Resolution Board) Доминик Лабуре. Думите му бяха отправени по време на Годишна среща в Брюксел, където организацията, която цели гарантиране на организирано преструктуриране на банки в затруднение с минимално въздействие върху реалната икономика и публичните финанси, представя своята нова стратегия с хоризонт до 2028 г. (SRM Vision 2028).
"Дванадесет месеца по-късно трябва да останем бдителни, тъй като се появяват нови заплахи – от влошаване на качеството на активите до повишени геополитически рискове", каза още Лабуре по време на събитието.
Единният съвет за преструктуриране е сред структурите, които имат водещо значение за съществуването на Банковия съюз на ЕС, в който членуват всички страни от еврозоната, както и България. Заедно с националните регулатори във всяка държава те формират Единния механизъм по преструктуриране (ЕСП).
Заедно с Единния надзорен механизъм на ЕЦБ, както и с Европейската система за гарантиране на депозитите, ЕСП представлява един от трите стълба на Банковия съюз, като неговото формиране започна през 2014 г., след банковите сътресения по време на финансовата криза от 2009 г.
Основната идея на преструктурирането на банки е да предотврати тяхното затваряне и да ги остави оперативни – било то чрез реорганизация, продажба на други финансови институции и др., като това да не предизвиква мобилизиране на публичен ресурс, т.е. парите на данъкоплатците.
В България националният орган по преструктуриране на кредитните институции е БНБ.
Лабуре отбеляза, че мотото на днешното събитие е "Пътят напред", което по думите му "означава, че все още пътуваме към повече финансова стабилност, с редица "рискове", нарастващи и/или развиващи се около нас".
Ключов елемент от ЕСП е Единният фонд за преструктуриране, който беше създаден през 2016 г. и който акумулира 78 млрд. евро, според Лабуре. Тези средства биха могли да послужат за оказване на ликвидна или капиталова подкрепа на банките под формата на краткосрочно финансиране. Те са последната спасителна мрежа от мерките, които механизмите за преструктуриране предлагат.
Председателят на ЕСП заяви, още че в края на 2023 г. сумата възлиза на 1 на сто от размера на гарантираните депозити в страните от Банковия съюз (за всяко лице това представляват 100 евро или равностойността им в национална валута). С достигането на тази кота се очаква ЕСП да не изисква нови вноски във фонда, в който постъпваха по около 10 млрд. долара годишно, и така да освободи ресурс на търговските банки.
Визия 2028
Основно в три области е насочена стратегията на Единния съвет за преструктуриране до 2028 г., каза още Доминик Лабуре.
Първата е свързана с основната дейност на агенцията и се фокусира върху необходимостта от по-нататъшно подобряване на готовността за евентуална криза.
Тук се включва разработването на интегрирани инструменти за реагиране на вече известни и потенциално възникващи кризисни обстоятелства.
Фокусът ни ще се промени към планиране на евентуално преструктуриране, за да тестваме способностите на банките да се справят с криза. Ще извършваме и проверки на място, каза още Лабуре.
SRM ще работи, за да бъде глобален пример в областта на преструктурирането, да подобри управлението на знанието и да продължи да изгражда връзки с европейски агенции и институции, както и международни отношения.
Втората област на стратегията е свързана с управлението и организационните въпроси. Тук искаме да укрепим нашите структури, така че да станем по-рационализирани, по-ефективни и по-прозрачни, особено спрямо индустрията. Тук влиза и по-доброто сътрудничество между ЕСП и националните органи.
Третият фокус на SRM Vision 2028 е свързан с човешките ресурси и разширяването на капацитета и многообразието в агенцията с възможности за кариерно развитие и продължаващо обучение.
Взаимодействието с България
България към момента е единствената страна, която не е член на еврозоната, но е член на Банковия съюз, а чрез него и на Единния механизъм за преструктуриране. Така големите банки у нас, чийто банки майки са базирани в ЕС, са директно под надзора на ЕЦБ.
По време на среща с журналисти Доминик Лабуре заяви, че Единият съвет по преструктуриране работи на ежедневна база с българските власти в лицето на БНБ. Централната банка на България взима участие във всички дискусии касаещи кредитни институции, които са представени в България, каза още Лабуре.
Преструктуриране вместо ликвидация
По малко ликвидация повече преструктуриране, каза още Лабуре по време на срещата със журналисти. Целта на тези мерки е депозантите на дадена застрашена банка да не губят средства до парите си и да получат само гарантираният им размер след време (различно за различните държави в Банковия съюз - бел. ред), като по този начин да бъде запазено доверието в банковата система.
/ИЦ/
news.modal.text
