За Българската стопанска камара (БСК) в Законопроекта за насърчаване на научните изследвания и на иновациите (ЗННИИ), внесен от Министерския съвет, остава нерешен въпросът с разпокъсаността на държавната политика по отношение на научните изследвания и иновациите. Пример за това според Камарата е разделението на стратегическото планиране на множество различни стратегически документи в различни администрации. Считаме това за сериозна слабост и структурна грешка. Така има опасност всяка отделна стратегия да остане в рамките на съответната администрация, посочват от Камарата в свое становище по проектозакона, адресирано до председателя на парламентарната Комисия по образованието и науката Красимир Вълчев. Становището е публикуването на интернет страницата на Камарата.
Друга съществена според организацията слабост е липсата на връзка със стратегическите документи относно например, но не само, развитието на малките и средните предприятия и изкуствения интелект, които имат съществено значение за цялостния процес на създаване, внедряване и комерсиализиране на ново знание и нови технологии.
БСК счита за положителна стъпка регулирането на националната мрежа от експерти в различните тематични направления на Рамковата програма на Европейския съюз за научни изследвания и иновации. "България е може би единствената европейска държава, в която мрежата е доброволческа, а не професионална. Това се отразява изключително съществено на резултатите – България е в дъното на класациите сред останалите европейски държави по получени средства и осъществени проекти от Рамковата програма за научни изследвания и иновации", посочват от БСК. Според Камарата обаче продължава да има неяснота за начините на финансирането ѝ, изграждането на капацитета на мрежата, както и взаимодействието ѝ с цялата иновационна екосистема.
В момента мрежата се занимава с ad-hoc работа по проектни казуси, за които се търсят експертите-доброволци за подкрепа, а е наложително тя да следва стратегически подход към участието на страната в Програмата, какъвто съществува във всички успешни в това отношение европейски държави, смята работодателската организация.
БСК изтъкват, че финансирането, осигурено от държавата, трябва да отива не просто за всякакви научни изследвания, а целенасочено за наука, която може да осигури добри глобални позиции на страната. Финансирането на научноизследователска инфраструктура е разделено на две, отбелязват от БСК и допълват, че такова "разделно" финансиране на научноизследователска инфраструктура е необосновано, а финансирането на такава от Националния иновационен фонд няма логика, тъй като той по подразбиране е следващата стъпка към внедряването и комерсиализацията на научно знание, създадено от Фонд "Научни изследвания", а не да финансира създаването на изследователската инфраструктура. По тази причина от организацията предлагат финансирането на научноизследователска инфраструктура да остане в Глава Трета към Фонд "Научни изследвания", а в чл. 58(1) т.4 текстът да стане: "изграждане и поддържане на научно-технологични паркове".
БСК отчита като положително заложеното в проектозакона финансиране на проекти над прага в одобрените насоки за кандидатстване по процедури на рамковата програма за научни изследвания и иновации на Европейския съюз.
Насърчаването на иновациите и иновативните предприятия е ключ към справянето със стратегическите зависимости на страната и позиционирането ѝ в международните вериги на доставки, което предопределя изключителното значение на Закона за насърчаване на научните изследвания и на иновациите за дългосрочното икономическо развитие на страната, посочват от БСК в становището си.
/ВЙ/
news.modal.text
