site.btaРазвитието на ядрената енергетика е свързано с дългосрочното решение на проблема със съхранението на радиоактивните отпадъци, посочва анализ

В момента у нас и по света съхранението на ядрено активните отпадъци е на временен принцип с мониторинг, което е неоптимално от икономическа гледна точка и от гледна точка на риска за населението. Научни изследвания показват, че такова оптимално съхранение може да се предложи от специални запечатани галерии дълбоко в земната кора и в много страни има национални програми за създаването на такива хранилища. Това посочи Петьо Бонев, един от авторите на анализ на Съвета за икономически анализи (СИА), посветен на радиоактивните отпадъци и приемането им от обществото. Анализът беше представен днес в "Гранитната зала" на Министерския съвет. Другите автори на изследването са Ралица Симеонова и Калоян Ганев, като тримата са членове на СИА.

Бонев отбеляза, че в България такава програма официално все още не е приета, но се работи усилено по изработването й.

Като обясни, че при експлоатацията на ядрена енергия възникват ядрени отпадъци, които се делят на нискоактивни, средноактивни и високоактивни, възниква и т.нар отработено гориво, Бонев добави, че тези високоактивни отпадъци изискват специално съхранение. Това специално съхранение вече има научен консенсус как да бъде предложено - чрез дълбоко геоложко погребване, дълбоко геоложко хранилище - галерии дълбоко в земната кора, на 400-600 метра под повърхността, които се пълнят с високоактивни отпадъци, слагат се в специални контейнери, и след запълването им тези галерии се запечатват. Бонев обясни още, че има изисквания за това къде такива галерии могат да бъдат конструирани - например да няма силна сеизмична активност. 

В света все още няма такова хранилище, но в редица страни те се конструират. Финландия и Швеция са най-напред, там вече има локации, строежът е започнал отдавна, отбеляза Бонев и добави, че във Финландия до 2030 г. се очаква това хранилище да започне да бъде експлоатирано. 

У нас има междуведомствена група, която работи по актуализация на стратегията за управление на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци в България. Извършват се редица анализи, консултации, паралелно с редица общини в страната и с различни институции, като по наше знание вече са представени обобщени препоръки на министъра на енергетиката за одобрение и последващо внасяне в Народното събрание за такъв тип стратегия, включващо локация, каза Бонев. По наши сведения началото на експлоатацията на това хранилище се предвижда да започне към 2050 г., каза той.

В доклада се отбелязва, че плановете за такова геоложко хранилище могат да доведат до сериозни настроения сред населението, недоволство, отчуждаване на избирателите, опозиция, дори съпротива. Опитът в чужбина и у нас показва, че такава съпротива може да доведе до провал на проект, отбеляза Бонев. Затова авторите на анализа се фокусират да се разбере как може да бъдат спечелени съгласието, подкрепата и доверието на местното население. Сред целите на доклада са да направи анализ как би реагирало в България местното население при евентуални планове за строеж на постоянно хранилище в техния регион, какви политико-икономически механизми за демократично легитимиране на избора на локация съществуват, могат ли икономически стимули като данъчни облекчения, инвестиции в инфраструктурата да увеличат общественото приемане на такъв тип проект.

Определянето на локация за хранилище за геоложко погребване ще повдигне въпроса за приемането от местната общност, се отбелязва в анализа. В него са разгледани резултатите от модел, базиран на принципите на публичния избор, който дава основа за демократично решение на проблема. Използваният подход съчетава референдум на местно ниво и различни варианти на икономически стимули като данъчни облекчения, инвестиции в инфраструктурата, мерки за подобряване на условията в местния трудов пазар. Резултатите са валидирани посредством внимателно конструиран научен експеримент. В него са участвали над 800 души, направен е през 2022 г. Според резултатите, представени от Петьо Бонев, мнозинството от участниците в експеримента - над 67 процента, се обявяват в подкрепа на нови ядрени реактори. Информацията, че евентуално при строеж на нови ядрени реактори ще бъде необходимо и строеж на хранилище за радиоактивни отпадъци в близост до местожителството на анкетираните, обаче намалява значително одобрението на населението спрямо ядрената енергия, като този спад е особено изразен при жените - 30 процента. Данните показват още, че предлагането на икономически стимули увеличава готовността на анкетираните да приемат хранилище за радиоактивни отпадъци в близост до местожителството като най-голям фактор е и цената на електроенергията. Повишаване на цената на електроенергията води до почти удвояване на процента на участниците, които са "за" хранилище за радиоактивни отпадъци в близост до местожителството. В същото време увеличаването на цената на електроенергията увеличава и одобрението на участниците в експеримента относно експлоатацията на ядрената енергия и стоенето на нови ядрени реактори - над 90 процента.

Заместник-министърът на енергетиката Николай Николов, който присъства на представянето на анализа,  каза, че се работи по актуализиране на стратегията за управление на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци в България и в следващите няколко месеца предстои нейното обсъждане и официално приемане, след което нотификацията й пред ЕК. Това предстои да се случи в рамките на следващите  4-5 месеца, посочи Николов.

Заместник-министърът отбеляза, че в последните десетилетия се говори много за цялостното третиране на високорадиоактивни отпадъци, но трайно решение все още няма в световен мащаб. Има решение, което е доста надеждно и за много сериозен период от време - хранилище за дълбоко геоложко погребване, също отбеляза той. Николов каза, че в Министерството на енергетиката са си определили за цел в съвсем близко бъдеще да изследват опита на Финландия и Франция, както и на САЩ, които са най-напреднали по темата за погребването на такива отпадъци, като това е залегнало и в стратегията. В дългосрочен план трябва да имаме място, където да съхраняваме тези високорадиоактивни отпадъци, така е и по директива, и това място според всички научни разработки в момента е дълбоко геоложко погребване, отбеляза той.

"Най-важно за нас е не колко пари ще "хвърлим" за погребване на радиоактивните отпадъци, а дали можем да ги съхраняваме и управляваме безопасно. Нашата задача е да защитим цялото общество от потенциалните опасности на радиоактивните отпадъци", каза председателят на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) Цанко Бачийски. Той отбеляза, че към момента темата за съхранението и управлението на радиоактивните отпадъци не стои толкова остро пред обществото, но с плановете за изграждане на нови ядрени мощности и продължаване срока на експлоатация на работещите блокове, тя ще става все по-актуална. Важно е да работим за приемане от обществото на програмите за управление на радиоактивните отпадъци, а това приемане минава през доверието във всички институции, които се занимават с този проблем, каза Бачийски. Той каза, че изграждането на доверието минава през информираността на населението. Хората трябва да знаят какви са опасностите и как се решава технически този проблем със съхранението, посочи той. Това ще бъде дълъг процес, той изисква честност, прозрачност, откровеност, каза председателят на АЯР.

Безопасността е на първо място. Всички институции на територията на България са ангажирани с осигуряването на пълната безопасност при развитието на ядрената енергетика, включително и съхранението на отпадъците, подчерта заместник-министър Николай Николов.