site.btaРазвитието на ядрената енергетика е свързано с дългосрочното решение на проблема със съхранението на радиоактивните отпадъци, посочва анализ

В момента у нас и по света съхранението на ядрено активните отпадъци е на временен принцип с мониторинг, което е неоптимално от икономическа гледна точка и от гледна точка на риска за населението. Научни изследвания показват, че такова оптимално съхранение може да се предложи от специални запечатани галерии дълбоко в земната кора и в много страни има национални програми за създаването на такива хранилища. Това посочи Петьо Бонев, един от авторите на анализ на Съвета за икономически анализи (СИА), посветен на радиоактивните отпадъци и приемането им от обществото. Анализът беше представен днес в "Гранитната зала" на Министерския съвет. Другите автори на изследването са Ралица Симеонова и Калоян Ганев, като тримата са членове на СИА.

Бонев отбеляза, че в България такава програма официално все още не е приета, но се работи усилено по изработването й.

Като обясни, че при експлоатацията на ядрена енергия възникват ядрени отпадъци, които се делят на нискоактивни, средноактивни и високоактивни, възниква и т.нар отработено гориво, Бонев добави, че тези високоактивни отпадъци изискват специално съхранение. Това специално съхранение вече има научен консенсус как да бъде предложено - чрез дълбоко геоложко погребване, дълбоко геоложко хранилище - галерии дълбоко в земната кора, на 400-600 метра под повърхността, които се пълнят с високоактивни отпадъци, слагат се в специални контейнери, и след запълването им тези галерии се запечатват. Бонев обясни още, че има изисквания за това къде такива галерии могат да бъдат конструирани - например да няма силна сеизмична активност. 

В света все още няма такова хранилище, но в редица страни те се конструират. Финландия и Швеция са най-напред, там вече има локации, строежът е започнал отдавна, отбеляза Бонев и добави, че във Финландия до 2030 г. се очаква това хранилище да започне да бъде експлоатирано. 

У нас има междуведомствена група, която работи по актуализация на стратегията за управление на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци в България. Извършват се редица анализи, консултации, паралелно с редица общини в страната и с различни институции, като по наше знание вече са представени обобщени препоръки на министъра на енергетиката за одобрение и последващо внасяне в Народното събрание за такъв тип стратегия, включващо локация, каза Бонев. По наши сведения началото на експлоатацията на това хранилище се предвижда да започне към 2050 г., каза той.

В доклада се отбелязва, че плановете за такова геоложко хранилище могат да доведат до сериозни настроения сред населението, недоволство, отчуждаване на избирателите, опозиция, дори съпротива. Опитът в чужбина и у нас показва, че такава съпротива може да доведе до провал на проект, отбеляза Бонев. Затова авторите на анализа се фокусират да се разбере как може съгласието, подкрепата и доверието на местното население да бъде спечелено. Сред целите на доклада са как би реагирало в България местното население при евентуални планове за строеж на постоянно хранилище в техния регион, какви политико-икономически механизми за демократично легитимиране на избора на локация съществуват, могат ли икономически стимули като данъчни облекчения, инвестиции в инфраструктурата да увеличат общественото приемане на такъв тип проект.

(следва)