site.btaЕвростат: Реалното потребление на домакинствата на глава от населението нараства в ЕС и остава без промяна в еврозоната

Реалното потребление на домакинства на глава от населението остава без промяна в еврозоната през третото тримесечие на 2023 г. след леко повишение с 0,1 на сто през предходното тримесечие. В Европейския съюз потреблението на домакинства е нараснало с повече през третото (+0,3 на сто), отколкото през второто тримесечие (+0,2 на сто), според най-новите данни на европейската статистическа агенция Евростат, публикувани днес на страницата ѝ.

За същия период реалният доход на домакинствата в ЕС на глава от населението е нараснал с 0,1 на сто, след ръст също с толкова през предходното тримесечие. В еврозоната реалният доход на домакинствата е намалял с 0,3 на сто. 

Компоненти на брутния разполагаем доход на домакинствата

През третото тримесечие брутният разполагаем доход на домакинствата (представен в номинално изражение и сезонно коригиран) се е увеличил с 1 на сто в ЕС и с 0,9 на сто в еврозоната. Ръстът се дължи предимно на значителния принос на възнагражденията на служителите както в ЕС, така и в еврозоната. 

Спестяванията на домакинствата намаляват 

Нормата на спестяване на домакинствата е намаляла в ЕС и еврозоната със съответно 0,4 и 0,3 процентни пункта (п.п.) през юли – септември 2023 г. на тримесечна база. 

Сред членките на ЕС, за които има налични данни, нивото на спестяване на домакинствата се е увеличило в 8 страни, в 7 е намаляло, а в една е останало без промяна. Унгария регистрира най-голямо увеличение (+5,3 п.п.), следвана от Австрия (+1,8 п.п.). В същото време най-голям спад се наблюдава в Испания (-2,8 п.п.) и Ирландия (-1,8 п.п.).

Инвестициите на домакинствата отслабват

През третото тримесечие равнището на инвестициите на домакинствата е било надолу с 0,1 п.п. в ЕС, и в еврозоната. Сред членките на ЕС нивото на инвестициите на домакинствата остава стабилно в Германия и Испания, но намалява в 14 страни. 

Най-голям спад отбелязват Полша (-1,1 п.п.) Швеция и Финландия (-0,5 п.п. за всяка), главно поради значителен спад в брутното образуване на основен капитал на домакинствата (съответно -14,7, -6,9 и -3,2 на сто).

Проучването обхваща 16 страни от ЕС, като данни за България не фигурират.