site.btaНикога не съм се чувствал толкова притеснен за състоянието на нашето българско селско стопанство, каза бившият земеделски министър проф. Иван Станков

Никога не съм се чувствал толкова притеснен за състоянието на нашето българско селско стопанство, каза бившият земеделски министър проф. Иван Станков
Никога не съм се чувствал толкова притеснен за състоянието на нашето българско селско стопанство, каза бившият земеделски министър проф. Иван Станков
Снимка: Кореспондент на БТА в Стара Загора Павлина Дудева

Българското селско стопанство е системно неглижирано, много често безидейно и неефективно, каза председателят на Съвета на настоятелите на Тракийски университет проф. д-р Иван Станков по време на научно-практически форум на тема "Кооперациите в България днес и утре: предизвикателства и нови хоризонти", който се провежда днес в университета.

Проф. Станков подчерта, че никога не се е чувствал толкова притеснен за състоянието на нашето селско стопанство, както в настоящия момент. "Основание за моето притеснение ми дават няколко факта. Първият от тях е, че България, която има потенциал и научно е доказано, че може да изхрани 5-6 държави, в момента внася по-голямата част от продуктите от първа необходимост, което е трагично. Никога историята не помни  България да е внасяла такъв обем от продукти, както сега. Дори и след Втората национална катастрофа, когато положението е било трагично, за кратък период от време ние сме излезли от кризата. А сега нещата продължават години наред", обясни бившият земеделски министър.

По думите му българското селско стопанство е достигало до 39 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната и още 39 процента от индустрията, която се подхранва основно от селското стопанство. "Това прави 78 на сто от БВП, а сега сме на жалките 4 процента от селското стопанство като една част са от рибно и горско стопанство. Говорим за пазарна икономика и пазарно стопанство, но такава икономика няма, защото нямаме производство, нямаме и пазари, а възможности има достатъчно", заяви проф. Станков. Той приветства провеждането на форума, като заяви, че по време на него е важно да бъдат предложени нови инициативи и да бъдат възродени идеи, като изграждането на кооперативно движение в България. 

По време на дискусията бяха представени резултати от направено емпирично проучване от проф. д-р Тодорка Атанасова, преподавател в катедра "Мениджмънт" на Стопанския факултет при Тракийския университет и изследвателски екип на Тракийския университет.

Данните сочат, че в периода 2005-2022 година в България регистрираните кооперации са 9037, като най-много действащи кооперации е имало през 2005 година - 5274, а най-малко през 2021 година - 3833 броя. Това показва, че е налице тенденция към намаляване на броя на кооперациите. Най-голям по брой кооперации - 1609 (17,8 на сто) има в Южен централен район, в Югоизточен район кооперациите са 1578 (17,5 на сто), трети е Югозападният район - 1543 (17,1 процента), в Северозападен и Северен централен район броят на кооперациите е почти еднакъв, съответно - 1502 (16,6 на сто) и 1494 (16,5 на сто), а най-малък е броят на кооперациите в Североизточен район -1311 (14,5 процента).

Според изследването в кооперациите преобладава дългосрочната заетост - над 20 години, а възрастта на работещите е основно над 50 години.

/ВЙ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 08:40 на 04.04.2025 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация