Прогнозата е за меко приземяване на икономиката на еврозоната, без това да означава, че е извън всякаква опасност от по-неблагоприятен сценарии. Откакто ръстът на потребителските цени достигна своята върхова точка през есента на 2022 г., инфлацията следва стабилен курс на понижение като следствие от намаляващия ценови скок при енергията, бързото вдигане на лихвените равнища и затягането на финансовите условия. Инфлацията в еврозоната би следвало да се доближи отново до целта от около 2 процента през 2025 г. Поне такова е виждането на ЕК, поместено в есенната ѝ прогноза, публикувана през ноември. От друга страна, заетостта остава стабилна, а финансовите пазари поеха обрата при лихвените проценти без големи смущения. Дотук добре!
Импулсът за растеж обаче остана потиснат с напредването на 2023 г., базовата (основна) инфлация остава завишена, запазват се и инфлационните разлики между страните членки на еврозоната. Ще е прибързано да обявим победа. Особено когато по-високите енергийни цени и растящи разходи за труд на единица продукция излагат външната конкурентоспособност на натиск. А на това си струва да му се обърне сериозно внимание. Това се казва в най-новия анализ на CERP (независима, паневропейска неправителствена организация, подкрепяща процеса на вземане на решение от европейските институции по икономически и финансови въпроси – бел. авт.), посветен на темата за инвестиционната и икономическа интеграция на Икономическия и паричен съюз (ИПС).
Материалът, озаглавен "Цели се надалеч, действай сега: Укрепване на инвестиционната и икономическа интеграция за съживяване на растежа в еврозоната", е дело на авторски колектив от Генерална дирекция "Икономически и финансови въпроси" към ЕК, в състав Рейнард Фелке, ръководещ отдела за политика, стратегия и комуникация; икономиста към ЕКОФИН Мирко Личета, заместник ръководител на отдела за координация на политиката в ЕКОФИН Никлас Филипоне и Маартен Фервей, генерален директор на ЕКОФИН.
Следва представяне на техния анализ със съкращения.
Стари и нови структурни сили тежат върху конкурентоспособността и подобряването на производителността. В добавка на демографските промени и високото ниво на наследени дългове, ниските инвестиции и нововъведения, наложителният зелен преход и парцелиран геополитически пейзаж представляват заплахи за производителността и потенциала за развитие. В съответствие с последните препоръки на ЕК за еврозоната, авторите на анализа защитават виждането за необходимостта в краткосрочен план от прецизна политическа координация, така че да се подкрепи започналия процес на дизинфлация и да се запазят условията за постепенно възстановяване на икономиката на еврозоната.
Едновременно с това раздвижването на инвестициите и нововъведенията е жизненоважно условие за стимулиране на дългосрочния растеж, укрепването на производителността и конкурентоспособността в условията на протичащо зелено преобразяване. Критични са и значителните реформи при предлагането, заедно със задълбочаването на интеграцията в еврозоната. Това важи в особена степен за задълбочаване на процесите в Единния пазар и търсенето на пробиви по отношение на Съюза на капиталовите пазари. Това са две сфери, които пазят в себе заключен огромен потенциал за развитие на икономиката на еврозоната.
Осигуряването на условията за връщане на инфлацията към целите на Европейската централна банка (ЕЦБ) остава належащ приоритет. От критична важност са усилията за гарантиране на съответствието на паричната с фискалната политики, имайки предвид новия набор от фискални правила, които бяха одобрени на 20 декември 2023 г. от икономическите и финансовите министри на страните членки на ЕС, където дълговите нива следва да се поддържат на разумни нива или да следват низходяща траектория. Фискалната политика на свой ред трябва да допринася за процеса на дезинфлация. Така погледнато, изпълнението на цялостно рестриктивна фискална позиция в бюджетните планове за 2024 г. е повече от необходимо условие. Изтеглянето на мерките за енергийна подкрепа ще подкрепи усилията за фискална консолидация. А за да се избегнат трайни различия в еврозоната, тези усилия следва да бъдат много по-амбициозни в страните, които са изправени пред рисковете от "вкореняване" на инфлационния натиск.
Инфлационните различия между членките на еврозоната намаляха, но остават значими, с което растат тревогите за ценовата конкурентоспособност на еврозоната – както спрямо вътрешни, така и външни търговски партньори на страните в нея. Разликите в енергийната интензивност на икономиките обяснява до голяма степен характерното за всяка отделна страна въздействие на енергийния ценови шок през 2022 година върху инфлацията. И макар енергийните цени да се успокояват, разминаванията при базовата инфлация и разходите за труд на единица продукция остават тревожни. Разходът за труд на единица продукция нарасна чувствително през 2023 г., особено в региона на Балтика и в Словакия, заради голямото повишаване на номиналното трудово възнаграждение и стагниращия или падащ ръст на производителността. На другия край на спектъра, където покачването на разхода за труд на единица продукция беше овладян, са Гърция, Италия и Испания. Точно това им помогна да възстановят баланса от съществуващата преди това слабост в ценовата конкурентоспособност.
Именно сравнителното развитие при разходите за труд на единица продукция ще придобива все по-голямо значение, за да се гарантира, че съществуващите днес относителни различия няма да се превърнат в постоянни. Оттук насетне ще е важно да се следи въздействието на по-големите трудови възнаграждения, като средство за възстановяване на покупателната сила (особено за най-уязвимите слоеве), върху динамиката на конкурентоспособността.
Трайното преодоляване на структурните пречки пред конкурентоспособността и растежа се нуждае от широк набор от политики, насочени към предлагането. Да започнем с енергията, пишат авторите на анализа. Енергийните цени намаляват устойчиво от отчетения им връх, но прогнозата е да се задържат структурно по-високи отпреди руската инвазия на територията на Украйна. Докато не се направи голям напредък при възобновяемата енергия, тя ще остане забележимо по-скъпа в еврозоната спрямо САЩ и много други търговски партньора на ИПС. Относителната обезценка на еврото през 2021 и 2022 г. беше само временно облекчение. Така погледнато не е изненада, че енергийно интензивните отрасли, като химическия, отчитат влошаване на търговското си представяне, а компаниите от еврозоната оценяват конкурентоспособността си като исторически ниска.
Отвъд последния скок на енергийните цени, еврозоната страда от продължителна слабост в ръста на производителността си и от липсата на нововъведения. Общата факторна производителност в еврозоната от години "диша праха" на САЩ. Още по-тревожен е фактът, че производителността пострада в сектори, които движат агрегирания растеж, като най-вече ИКТ отрасъла (производство на компютри и електроника, IT услугите). Въпреки че населението в еврозоната в активна трудова възраст се свива и така подчертава още повече важността от прогреса при заместващите човека технологии, нововъведенията – оценявани през размера на изследователските усилия и чрез патентите, остават плахи.
Дълбокото икономическо преобразяване, като резултат от зеления и цифров преход, еврозоната се нуждае от много повече инвестиции. Те биха дали силен тласък на производителността на заетите, да стимулират нововъведенията и да укрепват цялостната производителност в икономиката. Спрямо еврозоната, в САЩ се наблюдава много по-бързо нарастване на капиталовата интензивност на един зает през последните 25 години, а това допринесе за усилване на потенциалния растеж на американската икономика.
Инвестиционните разходи за оборудване и инфраструктура в еврозоната се задържат от 2019 г., подкрепени от стабилните баланси на предприятията. Но това далеч не означава, че са преодолени всички проблеми пред инвестициите, включващи недостига на обучен персонал и покачването на енергийните разходи. Административните пречки, най-вече по линия на разрешителните режими, също подкопават инвестициите в зеления преход. По-високите лихви също влияят отрицателно на инвестициите и това е особено валидно за проекти с дългосрочен хоризонт каквито са научните и развойните проекти. Всичко това е призив за проактивни политики за допълнителна подкрепа на инвестициите в еврозоната били те частни или обществени.
Обществените инвестиции получиха се радваха на мощен стимул от ЕС чрез механизма за възстановяване и устойчивост и фондовете на политиката за сближаване. Механизмът за възстановяване и устойчивост, който е в сърцето на инструмента "Следващо поколение ЕС" (Next Generation EU) осигури на страните членки 723 милиарда евро под формата на безвъзмездна подкрепа и заемен ресурс до 2026 година в подкрепа на инвестиционната активност и реформите. Той помогна за обиране на луфта между фискалната консолидация и необходимостта от обществени инвестиции в еврозоната. Две години след началото на прилагането му, механизмът подкрепи възстановяването на публичните инвестиции, включващ внедряването на зелени технологии, на съвременни цифрови инфраструктури и развитието на зелени и цифрови умения. Близо 220 милиарда евро бяха насочени към страните членки до този момент. Очакванията са, че механизмът ще раздвижи и частните инвестиции.
Фондовете на политиката по сближаване са по-трайна форма на подкрепа на ЕС към страните членки с допълнително предвиден финансов ресурс от 392 милиарда евро за инвестиции в цифровия и зелен преход в периода 2021 - 2027 г. Заедно с вложенията във физически капитал, националните планове за възстановяване и устойчивост насърчават и натрупването на човешки капитал. Някои планове подкрепят надграждането или преориентирането на работната ръка.
Напредък по един истински Съюз на капиталовите пазари ще стимулира частните инвестиции и финансирането на нововъведения. Продължителното парцелиране на европейските капиталови пазари затруднява достъпа до финанси, иновации и конкуренция. Фрагментираните капиталови пазари предполагат по-малка конкуренция между финансовите институции, по-висока премия при ликвидността и вероятно оскъпяване на финансовия ресурс. Силна е взаимовръзката на по-големия достъп до пазарите и разхода за финансиране. Стабилните и ликвидни капиталови пазари могат да осигурят алтернатива на банковото финансиране, особено за новаторските предприятия и нововъзникващите фирми. Един "по-дълбок" Съюз на капиталовите пазари ще е онази подкрепа за частните инвестиции, която ще намали и необходимостта от правителствена подкрепа.
Цялостно погледнато, задълбочаването на процесите на Единния пазар ще отключи възможности за растеж и за укрепване на конкурентоспособността. Повече от 30 години след създаването му, ЕС продължава да се нуждае от цялостното предимство от мащаба – 450 милиона жители, повече от 330-милионното население на САЩ, и от потенциала му да разгърне частните инвестиции и нововъведения. Ускоряването на интеграцията в ЕС и намаляването на останалите ограничения в рамките на вътрешния пазар ще доведат до значителни ползи за благосъстоянието в еврозоната и в целия ЕС. С покачващия се риск от геополитическо разделение, задълбочаването на Единния пазар ще подсили и устойчивостта на еврозоната. Като имаме предвид голямата си търговска отвореност, еврозоната има повече да губи от обратния на световната интеграция процес през изминалите десетилетия. И в този контекст, голямото и разнообразно членство в ЕС, включващ както развити, така и развиващи се икономики, осигурява нужния обхват и мащаб за създаване на европейски вериги на доставка.
По-голямото съгласуване на индустриалните политики на страните членки, основаващи се на инструментите на ЕС, би помогнал на компаниите да се възползват в по-голяма степен от ползите на Единния пазар. Страните членки отговориха на пандемията и на Енергийната криза с подкрепи към частния сектор, включващи дори държавни помощи. Разпространението на национални схеми обаче крие риск от дестабилизиране на принципа на равнопоставеност в рамките на Единния пазар. При отсъствието на координация между индустриалните стратегии, по-големите страни членки или онези, които разполагат с по-голямо фискално пространство, могат да се окажат в състояние на далеч по-голям обхват на оказваната подкрепа на бизнеса, в ущърб на други членки и на целостта на Единния пазар.
Това, че ЕС още не се възползва в пълна степен от икономиите на мащаба на вътрешния си пазар е и пропусната възможност за Общността. Съгласуването на финансова подкрепа за бизнес инвестиции в целия ЕС, като лансираната от ЕК "Платформа за стратегически технологии за Европа" (Strategic Technologies for Europe Platform - STEP) може да позволи прилагането на единна индустриална политика в цялата еврозона.
/ИЦ/
news.modal.text
