site.btaПроцесите днес се развиват на Изток – и ресурсно, и финансово, каза проф. Александър Томов в открита публична лекция

Очевидно се води много сложна игра, в която Украйна е просто жертва и тя се води между САЩ и Русия, подкрепяна от Китай. Залогът е нов световен ред или глобална доминация, но в никакъв случай войната в Украйна не е локална и изолирана в Източна Европа. Като резултат от войната се явява дестабилизирането на международната система с наличието в момента на 11 въоръжени конфликта. Тези думи отправи университетският преподавател проф. Александър Томов по време на открита лекция на тема "Глобалните геополитически промени и влиянието им върху европейските икономики".

Войната предизвика и мощна промяна на потоците от ресурси и финанси. В резултат на наблюдаваното геополитическо разместване сме свидетели и на необичайно големи движения на ресурси и на пари към три водещи направления – Китай, Индия и Иран, а в по-общ контекст основните процеси започнаха да се развиват на Изток, заяви проф. Томов. 

На фона на подобни големи промени и сътресения, Европа е изправена пред предизвикателни времена и политически промени.

Лекторът открито заяви, че в подобна обстановка България не може да си позволи да остава в позицията, в която се намира в момента - с пасивна позиция спрямо Европа, неприкрита цензура и налагане на еднотипни мнения, които, според него, представляват сервилничене пред велики сили. България, по думите му, няма никакъв шанс и перспектива извън ЕС, както и спрямо членството ѝ в еврозоната и приемането на еврото. 

"Не си спомням подобни епохални промени от разпада на СССР. С тази разлика, че светът днес се движи в едно свободно пространство с всички възможни последици от това", каза проф. Томов, определяйки състоянието, в което се намираме вече като нова Студена война, но много по-опасна и неуправляема от тази отпреди 35 години, когато двете противостоящи сили имаха паритет със стратегическия си ядрен арсенал.

"Този век е преломен. Необичаен век на съчетание на нови явления и процеси – концентрация на нови технологии, на нова технологична вълна, която обаче се характеризира с един отличителен белег – никога досега не сме имали нови технологии, които да се разпространяват с такава бързина", посочи лекторът. " В такива условия настъпват много големи политически и геополитически промени. Защото страните се опитват да овладеят тези технологии, използват ги за свои интереси, а аз твърдя, че или ще имаме нова геополитическа структура и нов тип световен ред или ще има нова Студена война, в която се намираме днес".

Проф. Томов определя конфликта в Украйна като историческа грешка, в който има сблъсък на две от основните сили в света, с недооценяването на потенциала на Китай и на Русия и не на последно място "абсолютната грешка, че Китай няма да подкрепи Русия". Следствие от всичко това е създалата се ситуация на риск от безконтролно разпространение на ядрено оръжие и премахване на постигнатите договорености от годините на Студената война. 

"Опитът да се създаде нова "Желязна завеса" по източната граница на Европа доведе до няколко явления", според анализа на проф. Томов. 

На първо място той посочи пренасочването на огромни ресурси от Русия (от Арктика и Сибир) към Китай, Индия и Иран, благодарения на което Русия е успяла да оцелее в условията на санкциите. 

Друга промяна с войната в Украйна е изнасянето на производства от Европа към САЩ, които допреди това са били на територията на Стария континент. 

Третото явление, според прочита на Александър Томов, е навлизането на Китай към производства, които десетилетия наред бяха приоритет за ЕС, като например автомобилостроенето. 

"Това е важно да се каже, защото в подобна среда, настъпват промени във веригите на доставки и на инвестиционните политики. За всяка страна е много важно как ще се ориентира в тази обстановка", обобщи той.  

В тази непредвидима среда, има промени и в центровете на растеж. Според изнесените данни от лектора, днес страната с най-високи номинални темпове на развитие е Индия и това ще продължи като тенденция и през 2024 година, прогнозира той. После е Китай, който насочва голям инвестиционен ресурс към върховите технологии – 420 милиарда щатски долара през миналата година в това направление, спрямо малко над 300 милиарда от САЩ, около 60 милиарда от Германия и 12-15 милиарда във Франция, отново според информацията на проф. Томов. 

А колкото до Русия, прочитът му е следният: "Винаги се е знаело, че Русия произвежда по-малко, но благодарение на разкритията на залежи в Арктическата зона сега се развива нова технологична и износно ориентирана далекоизточна икономическа зона". 

Друго явление на фона на конфликта в Украйна, на което обърна внимание проф Томов, е спадът в дела на щатския долар в международните трансакции, което по думите му е целенасочена китайска политика, както и политика на БРИКС. 

"Не е сериозно да се смята, че това ще стане рязко и бързо като процес, но във всички случаи ще намалява дела на щатския долар, за сметка на нови валути като китайския юан. Така например 84 процента от търговските отношения на Русия и Китай вече се извършва в националните валути на двете страни", обясни Александър Томов.  

Как обаче всичко това ще се отрази на Европа и на ЕС? Краткият отговор на лектора беше "крайно отрицателно". Само 4 държави от ЕС, посочи той, имат отчетлив положителен растеж на индустриалното производство през 2023 година, като България е сред страните с най-голям спад в показателя с около 10 процента. На свой ред Германия е в рецесия, защото страната загуби основни индустриални приоритети, загуби и основни пазари като ключовия за страната китайски пазар. В резултат на случващото се в най-голямата европейска икономика, България отчита по-слабо търсене на свои стоки от страна на германските концерни, обясни проф. Томов. 

Стъпвайки на информация на Международния валутен фонд (МВФ), той допусна, че при равни други условия, в годините до 2028 година, за България се прогнозира да направи прираст на БВП на човек от населението от 5700 евро, "което ще бъде най-ниският прираст спрямо всички други европейски държави. Тоест, ако ние запазим сегашният тип на развитие, то ще продължим да изоставаме," заключи лекторът. 

Анализът му обхвана и преглед на значението на секторите "Енергетика" и "Горива", като водещи в българската икономика. Проф. Томов е на мнение, че страната трябва да предприеме мерки за омекотяване на евентуални сътресения около термалните централи и вероятното свиване при "Лукойл", което по думите му може да е от порядъка на 10-15 процента, така че да се понесе удара върху потенциала на развитие на страната.

"Ето защо страната трябва да предприеме по-смели решения спрямо включването в технологичната вълна, заедно с решения за привличане на по-сериозни чужди инвестиции и справяне с корупцията. Не подценявайте закона "Магнитски," препоръча проф. Томов. 

На фона на сериозната криза в Европа, Александър Томов, прогнозира, че ще има смяна на правителства в 14 държави, със сложни политическите процеси във водещи европейски страни като Германия, Франция, Италия, Испания и Нидерландия. 

"Очаквам много сериозна промяна на 9 юни в Европейския парламент, което ще засегне и България", прогнозира Александър Томов, който се спря и на процесите в САЩ, където според него не става дума за просто една промяна Тръмп - Байдън, а за промяна в настроенията на общественото мнение. "Хората не искат война, хората не искат нова Студена война и това ще има верижни последици за всички," смята той. 

На фона на всички тези предизвикателства и промени, никой не може да обясни каква ще е изходната стратегия от кризата в Украйна, каза лекторът.  

"Всяка стъпка, извън Европа може да се окаже не просто губеща, а дори гибелна. В момента нямаме План "Б" на Европа, той може да се появи едва тогава, когато ЕС не съществува или се разпадне в някаква степен", каза Томов в отговор на въпрос по време на дискусията след лекцията. "Нямаме ползи от радикални стъпки извън ЕС. Що се отнася до НАТО, там ще има много големи промени. За Русия разширяването на НАТО на изток е заплаха и компромисът, който може да се постигне е свързан с това. Нуждаем се от поне компромис между глобалните сили".

"Русия, след това, което се случи в Украйна, вече има претенциите да се превърне в ясна глобална сила – със собствена, самостоятелна политика, със собствени въоръжени сили и собствени финансови средства, които станаха възможни след пренасочване на ресурсите на Изток. Тя има амбициите да се върне постепенно в ранга на световна сила," отговори Александър Томов на въпрос на БТА, като добави, че Саудитска Арабия се превърна в мощен регионален център на фона на наблюдавания процес на прекрояване на международните отношения. Той смята, че заедно със световните промени, старите идеологии ще отидат в миналото, заменени с изцяло нов идеологически поглед за развитието на света.