Постпандемичният цикъл на затягане на паричната политика е без исторически паралел както по отношение на магнитуда, така и по линия на скоростта на покачване на лихвените равнища. И все пак открихме убедителни, ранни доказателства за това, че процесът на пренос (спрямо промяната на лихвите) е бил по-малък и по-бавен в сравнение с миналото, с известни нюанси в палитрата от лихви, извадките и методологиите. Това е водещото заключение на авторите на доклад на Европейския департамент на Международния валутен фонд (МВФ) за "Преноса на паричната политика в лихвените проценти: Стилизирани факти от 30 европейски страни", изготвен от колектив в състав Робърт С. М. Байер, Руо Чен, Флориан Миш, Клер Ли, Езги О. Озтюрк и Лев Ратновски. Работният документ е част от най-новия информационен бюлетин на МВФ с препоръчани публикации.
Изследването обхваща държавите от еврозоната и тези, чиито централни банки провеждат независима парична политика, без националните им валути да са привързани към еврото – Албания, Чехия, Унгария, Северна Македония, Норвегия, Полша, Румъния, Сърбия, Швеция, Швейцария и Великобритания.
"Изключение правят лихвите по заемите за нефинансовите предприятия, за които не намерихме твърди доказателства за по-бавен или по-слаб пренос, в съответствие с предишни доказателства", уточняват авторите на доклада. "Има и друго изключение и то е по линия на преноса при срочните депозити на нефинансовите предприятия, където процесът по предаване не се характеризира като значително по-слаб. Нашите функции на импулсния отговор предполагат, че първоначално слабия пренос към лихвените условия по заемите и срочните депозити в сектора на нефинансовите предприятия достига с времето своите исторически средни равнища".
Изследователите доказват и наличието на пряка връзка между по-голямата концентрация във финансовия сектор, обема на депозитите спрямо заемите, ликвидността и забавения пренос на паричната политика на централните банки към лихвените условия по влоговете.
"Накрая показваме, че преносът към лихвите по съществуващите ипотеки може да има напълно различни последици за преноса на паричната политика, в зависимост от обема на ипотечен дълг," заключват още от работния колектив от МВФ. "Имайки предвид, че въздействието на лихвените проценти е важен аспект в процеса на пренос на паричната политика, прозренията за силата и скоростта на случващото се спрямо лихвените условия на банките могат да подкрепят информативно решенията в полето на паричната политика."
А от значение в случая за отговорните за политиката лица е следното важно заключение: в контекста на следпандемичния цикъл по затягане, по-бавното въздействие предполага по-голямо забавяне в трансмисията на паричната политика, отколкото в миналото, за постигане на същите целеви ефекти.
/ИЦ/
news.modal.text
