Прекомерната комерсиализация на пчеларството в Европа, и в частност в България, води до промяна в състава на генофонда при местните популации, което повишава тяхната уязвимост от вредители и появата на нови патогени. Това пише проф. д.б.н. Евгения Нешова Иванова, биолог-изследовател и университетски преподавател в катедра "Биология на развитието" на Биологическия факултет при Пловдивски университет "Паисий Хилендарски", в своя статия, получена в БТА.
Проф. Иванова изтъква, че според изследвания сред причините за загуби на пчелни семейства са генетично замърсяване на адаптираните към местните условия на средата популации, влошаващо се качество на пчелните майки, опаразитяване с Varroa и Nosema, вируси, други заболявания, както и съществуващи неизяснени засега причини.
Проблемът се задълбочава и поради установени нарушения на българското законодателство от пчелари, които безотговорно внасят пчелни майки с чужд произход в адаптираните местни популации, негативно въздействайки върху генофонда на местната за България медоносна пчела и застрашаващи жизнеността ѝ, алармира проф. Иванова.
Тя добавя към това и земеделските производители, които обработват селскостопанските култури с все по-нови и разнообразни пестициди (някои от които нерегламентирани, забранени или подложени на специален режим на използване), много от които с директно токсично действие върху медоносните пчели, постепенно натрупващи се в околната среда и криещи потенциална опасност за живите организми.
В статията пише още, че за периода 2017 - 2022 г. в България е отчетено значително повишаване на смъртността на медоносните пчели - от 2,4 до над 19 процента, като в някои райони с преобладаваща медоносна растителност, подлагана активно на обработване с пестициди, са констатирани залпови отравяния на медоносните пчели, довели до унищожаване на цели пчелни стопанства. Установено е, че за проучвания период в страната ни рязко се е увеличила загубата на пчелни семейства заради смъртността на пчелите в тях (16,4 на сто). В същото време качествата на пчелната майка (2,85 на сто) и природните бедствия (0,12 на сто) по-слабо са повлияли общите загуби, констатирани през последните години.
През 2021 г., в подложени на химичен анализ проби от пчели и хранителни запаси в семейството от райони в България с установена залпова смъртност на медоносни пчели, е констатирано присъствие на остатъчни количества от 27 пестицида. Резултатите от изследванията доказват, че замърсяването с пестициди води до хромозомни мутации, увреждане на ДНК в клетките и влошаване репродуктивното здраве на пчелите.
Един от положителните примери, насочен към съхранението и опазването на местните пчели у нас, е проектът, осъществяващ се в защитената вододайна зона на изворна вода "Девин" (DEVIN). Международната организация "БийОдайвърсити" (BeeOdiversity) сезонно анализира проби от прашеца, събран от пчелите в радиус от 1,5 км около извора, като анализът включва над 500 вида пестициди и тежки метали, нива на биоразнообразие и качество на околната среда. Проучванията доказват, че регионът на водовземане е екологично чист, а популациите на българската медоносна пчела в региона са защитени.
/ВЙ/
news.modal.text
