Решението е на основата на оценка по чл. 5, ал. 3 и ал. 4 от Наредба номер 8 на БНБ за капиталовите буфери, комбинираното изискване за буфер, ограниченията върху разпределенията и препоръката за допълнителен собствен капитал.
При оценката за нивото на антицикличния буфер се отчитат както референтният индикатор по чл. 5, ал. 1, така и съответните насоки на Европейския съвет за системен риск (ЕССР) и други показатели, които БНБ е преценила за подходящи за отразяване на цикличния системен риск. По отношение на данните, свързани с референтния индикатор, към края на третото тримесечие на 2023 г. съотношението кредит/БВП, изчислено според публикуваната на интернет страницата на Българската народна банка методология, възлиза на 77,7 процента. Отклонението на показателя от дългосрочния тренд е отрицателно (-32 процентни пункта), което съответства на нулева стойност на референтния индикатор за антицикличния буфер.
Тъй като стандартният показател за отклонението на съотношението кредит/БВП от дългосрочния тренд не отразява адекватно тенденциите в цикличните рискове, при оценката за нивото на антицикличния буфер се вземат под внимание и допълнителни индикатори, фокусирани върху кредитния пазар, задлъжнялостта, пазара на недвижими имоти, както и общото състояние на икономическата среда, посочват от БНБ.
Кредитната активност в сектора на домакинствата се запазва висока, особено в сегмента на жилищните кредити, като засиленото им предлагане от страна на кредитните институции създава условия за допълнително кредитно търсене и акумулиране на кредитен риск. През следващите месеци се очаква глобалното затягане на монетарните условия да започне да се пренася по-бързо върху лихвените проценти в страната, с което да повлияе за понижение на темповете на кредитен растеж. Въздействие в тази посока се очаква да окаже и започнатият процес на увеличение на минималните задължителни резерви, който БНБ предприе от средата на 2023 г. Въпреки че това би смекчило ефектите, които продължителните периоди на висок кредитен растеж създават по отношение на задлъжнялостта и акумулирането на кредитен риск в баланса на банковата система, в краткосрочен план вероятността за материализация на кредитния риск остава значителна.
Предвид колебанията на цените на суровините, рисковете от забавяне във външното търсене и очакваното повишение на лихвените проценти по кредитите, способността за обслужване на задълженията може да отслабне, което да доведе до нарастване на необслужваните кредити и на разходите за обезценки. Във връзка с това кредитните институции следва да поддържат кредитни стандарти (LTV, LTI, DSTI и др.) и да прилагат своевременно и адекватно провизиране, базирани на консервативни допускания, които отчитат рисковете при неблагоприятно развитие в икономическата среда.
През 2021 г. УС на БНБ повиши нивото на антицикличния буфер, приложим към местни кредитни рискови експозиции, на един процент от 1 октомври 2022 г. и на 1,5 на сто от 1 януари 2023 г., като през септември 2022 г. нивото на антицикличния капиталов буфер бе увеличено допълнително на 2 на сто в сила от 1 октомври 2023 г. Предвид трайно запазилите се високи темпове на кредитен растеж и несигурността в икономическата среда, антицикличният капиталов буфер на ниво от 2 на сто през първото тримесечие на 2025 г. има за цел да засили устойчивостта на банковата система при натиск върху доходността и капиталовата позиция, предизвикан от потенциално нарастване на необслужваните кредити и обезценките, посочват от Централната банка.
/СС/
news.modal.text
