site.btaДосега има четири големи проблема при изпълнението на Плана за възстановяване, каза Петко Ковачев, изп. директор на Института за зелена политика

Досега има четири големи проблема при изпълнението на Плана за възстановяване, каза Петко Ковачев, изп. директор на Института за зелена политика
Досега има четири големи проблема при изпълнението на Плана за възстановяване, каза Петко Ковачев, изп. директор на Института за зелена политика
Снимка: Благой Кирилов/БТА

Четири са водещите проблеми при изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) на България, каза Петко Ковачев, изпълнителен директор на Института за зелена политика, на пресконференция в Националния пресклуб на БТА в София.

Първият е съмнителното качество по изпълнението на заложените цели, нужни, за да отключат второто плащане от ЕК. Вторият проблем е неяснотата около допълнението на плана с главата по РиПауърИЮ (RePowerEU). Третият проблем са отпадналите досега важни за климата и околната среда в България проекти. Четвъртият проблем е свързан с изпълнението на програми, по които България вече получи финансиране преди година – става дума за Първи етап по програмата на обновяване на жилищния сграден фонд със 100 процента безвъзмездно финансиране, обобщи той. Петко Ковачев и Ясен Георгиев, изпълнителен директор на Института за икономическа политика (ИИП), представиха днес резултатите по дългогодишен проект който има за цел да проучи ефективността и целесъобразността на европейското финансиране както в България, така и за страните от ЦИЕ, попадащи в обхвата на изследването, с фокус върху климата и околната среда. 

Проектът се ръководи от ИИП, в сътрудничество с представителите на Института за зелена политика и се подкрепя от Федералното министерство за икономика и дейности по климата на Германия и от Европейската климатична инициатива (EUKI). 

"Първоначалното лошо планиране на НПВУ през 2020 и 2021 година доведе до необходимостта да се правят промени в движение в контекста на тежка политическа нестабилност в страната и така се стигна до късното изпълнение или до неизпълнение на междинни цели. За да стигнем до случилото се в периода от август до октомври тази година, когато, за да се гарантира второто плащане по плана, се задейства изпълнението по над 30 цели със съмнително качество", каза Петко Ковачев и допълни: "Сега всички тръпнат за решението на ЕК и какво ще бъде то – дали ще приеме като изпълнени целите и в резултат да освободи средствата по второто плащане".

Той припомни, че засега има положително становище от заседанието на ЕКОФИН от 8 декември, но е категоричен, че България повече не трябва да си позволява да действа по подобен начин, защото по думите му резултатът са лошо закърпени закони и лошо изпълнени действия. 

По отношение на липсата на новата пета част “РиПауърИЮ“ (RePowerEU) в плана, според Ковачев яснота ще има през януари или февруари 2024 година, когато се очаква националните власти да запознаят ЕК. "Но тук отново се сблъскваме с липсата на информация и невъвличането в процеса на заинтересовани страни извън правителството", обясни той. 

Отпадналите вече проекти, които по преценка на Ковачев са важни за политиката на България в областта на климата и околната среда и са белег за слабо управление на процесите по НПВУ, са проектът за управление, контрол и ефективно използване на водите и проектът за възстановяването на ключовите за климата еко системи, гори и влажни зони. И двата са в полето на МОСВ. Третият от значение, но отпаднал проект в НПВУ, е този за изграждането на нов интермодален терминал. 

Следващата слабост на НПВУ, според мнението на Петко Ковачев, е ситуацията около програмата за обновяване на сградния и жилищен фонд в страната, където кандидати по Първия етап (100 процента безвъзмездно финансиране на обновяването на сградите) са 3 600 сгради. От тях класирани ще бъдат не повече от 800, посочи той. Но проблемът е, че макар още да няма класиране по първи етап, е отворен вори етап по програмата (с 20 процента самоучастие по дейностите), към който няма засилен интерес за разлика от първата процедура.

“Това е така, защото още никой не знае кой е класиран в предходния етап. Подобен род неуредици трябва да се решават веднага“, препоръча той. 

Петко Ковачев сподели мнение и по Териториалните планове за справедлив преход на въглищните райони в България, които бяха окачествени от него като ключов, но и много рисков елемент на ползваните от страната европейски средства. 

“Ще кажа много лоши думи за ролята на синдикатите и частично на бизнеса, защото вместо да дискутират и да предлагат работещи решения през годините, те отсъстваха и когато стана време за приключване на работата, излязоха и блокираха държавата. Извиването на ръцете на правителството е контрапродуктивен подход, в резултат на което се постигна споразумение и Териториалните планове претърпяха промени, за които още се чака становището на ЕК", коментира той.

Ковачев каза, че разполага си информация към края на ноември от представители на ГД "Регионална и селищна политика", че плановете на България не се радват на положителна оценка.

"Голям проблем са и тиражираните медийни публикации за 11 милиарда лева инвестиции, които ще се насочат към Стара Загора и "Марица-изток", защото става дума за индикативен списък за интерес от страна на големи предприятия. Това е много голяма самозаблуда, защото няма никаква гаранция, че този интерес автоматично ще се превърне в инвестиции, освен това от ЕК искат премахването му", посочи още той.  

/ВЙ/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 12:19 на 06.07.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация