site.btaКласните стаи днес остават отражение на остарялата епоха на машините
Определянето на типологията на класната стая е ключов елемент от процеса на проектиране и дизайн на училищната среда и самото училище като сграда.
Това каза проф. арх. Ашраф Салама, съдиректор на комисия "Образование" към Международния съюз на архитектите, във видеообращение към присъстващите на конференцията "Образованието - придвижване от мрак към светлина. Училището - пространство за знание", организирана от Съюза на архитектите в България. Събитието се проведе в столичното 145 ОУ "Симеон Радев" в ж.к. "Младост 1А".
По думите му в миналото класната стая е проектирана с идеята да насърчава стандартизирания план на етажа, който поддържа реда и контролира поведението на учениците и на децата. При този модел мълчанието е насърчавано, за да могат учениците да бъдат възможно по-дълго време концентрирани. Днес обаче преминаваме към нов вид образователна система и въпросът за типа класна стая е много важен, изтъкна проф. Салама.
Този възглед според него е остарял, макар още да е водещ при проектирането на класни стаи и подобни на тях пространства за учене, чиято отличителна черта е липсата на връзка с открити пространства и които не насърчават взаимодействието между всички присъстващи в клас.
"Тази представа за училищна среда и класна стая е от епохата на машините и много наподобява на изображение на фабрика", отбеляза проф. Салама, който мотивира необходимостта от преосмисляне на училищната среда с резултатите от изследвания, които категорично показват, че децата имат различни умения за усвояване на знания в класната стая. А това, по думите му, противоречи на доминиращата концепция, която не прави разлика между децата, а напротив допуска, че всички ученици учат и усвояват учебния материал по един и същи начин.
"Тази остаряла гледна точка е създала специална среда, която всъщност не подкрепя ученето", каза Ашраф Салама, според когото има много примери, които показват идеята за образованието в епохата на машините и как възгледите от миналото са създали разбирането за този вид среда.
Днес, когато образователната система е в етап на преосмисляне и преход, важните въпроси, включително и за проектирането и дизайна на учебните сгради, са свързани с връзката на учебното пространство със степента на ангажираност на децата и техните специфични особености и нужди.
"Защото едни деца са добри във визуалното, други в устното учене. Някои деца са по-активни от други и биха искали да участват в по-специализирани обучения като конструиране и моделиране", уточни проф. Салама. Ето защо типологията на класната стая трябва да отразява всичко това. Това означава, че трябва да се потърсят форми, които да подменят сега доминиращата правоъгълна форма на класната стая.
Освен това той наблегна и на друг много важен аспект на средата, в която учениците прекарват по-голяма или голяма част от своето време и която, по думите му, е "много скучна поради преобладаващия бял цвят по стените, кафявите мебели, бледите подове. Все белези на лоши дизайнерски решения".
Ето защо трябва да се мисли за цвета и неговото значение при проектирането на учебната среда, защото има достатъчно изследвания, които доказват по категоричен начин, че цветовете стимулират човешката памет и когнитивните способности на децата.
Проф. Ашраф Салама твърди, че всички образователни реформи и усилия са безполезни, ако децата или учениците отиват на училище в сгради, които разрушават тяхната изобретателност, дух и пренебрегват техните постижения. Все още обаче преобладаващите проектантски практики не отразяват необходимостта от промяна и предефиниране на целите и нуждите на училищната сграда и пространство.
Професорът препоръча ангажираност на цялата училищна общност с мнения за дизайна на предпроектно равнище.
/ВЙ/
news.modal.header
news.modal.text