site.btaВ днешната несигурна среда България трябва да има устойчива политическа конструкция, консолидирана макроикономическа рамка и работещи институции

Управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев, който стана "Доктор хонорис кауза на УНСС" на церемония във висшето училище днес, заяви, че званието показва, че банковият сектор е в кондиция и работещите в него се справят. Радев благодари на своите колеги от БНБ, а също и на заетите в целия банков сектор.

Той се обърна към присъстващите с думите, че мнозина днес се питат за политическата и макроикономическата среда и какво предстои.

"Първата дума, която ми идва на ум е несигурност както за световната, така и за вътрешната политическа и макроикономическа среда. За първи път от години насам сме свидетели на толкова различни кризисни ситуации в много кратък период от време.

Още нямаме еднозначен отговор за генезиса на тези кризи и това със сигурност ще остане обект за анализи в академичните среди, които ще отнемат време", посочи Радев, който насочи вниманието върху стъпките, които зависят от нас и които в подобна среда на несигурност трябва да бъдат направени.

Той ги обобщи в три групи. На първо място посочи създаването на устойчива и работеща политическа конструкция. На второ място е консолидирането на макроикономическата рамка и трето – развитие на институциите.

Относно устойчивата политическа конструкция, гуверньорът посочи наличието на редовно правителство, с ясни приоритети като минималното изискване пред страната, ако иска тя да се придвижи напред в несигурната среда.

"Сега имаме такова правителство", заяви управителят на БНБ. "То постави на дневен ред важни за страната въпроси, по които нямаше качествено развитие през последните години, включително и по присъединяването на страната към еврозоната", каза той. По думите му това беше оценено и от пазарите, и от рейтинговите агенции.

Но означава ли подобно развитие, че разполагаме с достатъчно устойчива политическа конструкция, която да гарантира развитието и благополучието на страната, попита Радев и краткият му отговор на този въпрос беше отрицателен. Тук, според него, всичко опира до степента на зрялост на българската политическа система и за нейния капацитет да произвежда работещи коалиционни правителства.

Втората група от нужни за извървяване стъпки са свързани с консолидацията на макроикономическата рамка – монетарните и фискалните условия в страната, а също така и въвеждането на необходимите структурни реформи.

Относно монетарните условия, там има три взаимосвързани причини, каза управителят на БНБ. На първо място – БНБ има решаваща роля за определянето и развитието на монетарните условия в страната. Второ – тази роля е функция на паричния режим и трето – паричният режим е на прага на исторически важна промяна, която качествено ще надгради начина, по който провеждаме парична политика в страната.

В условията на паричен съвет, наборът от инструменти за провеждане на парична политика е силно ограничен и са основно два - регулацията на задължителните минимални резерви на търговските банки и лихвеният процент върху свръх резервите на банките.

Като пример в тази посока е взетото решение за въвеждане на 12 процента върху задължителните минимални резерви, считано от 1 юли тази година, с което се цели затягане на монетарните условия в страната. За еврозоната този показател е 1 процент при равни други условия.

Ролята на БНБ с приемането на страната в еврозоната ще се промени съществено както по линия на паричната политика, така и по отношение на процеса на вземане на решения и нейното прилагане, каза той и припомни, че в еврозоната решенията се вземат централизирано от ЕЦБ и се прилагат децентрализирано от националните централни банки. Следователно БНБ ще участва чрез своя управител във вземането на решенията, използвайки по-умело инструментите на паричната политика, включително да определя основния лихвен процент и да извършва операции на открития пазар.

В същото време присъединяването към еврозоната ще осигури прекия и бърз пренос на паричната политика на ЕЦБ към българската икономика. Ще отпадне и необходимостта от поддържането на ликвидните буфери в българската банкова система, които са на практика замразен ресурс, който иначе би подкрепил растежа на българската икономика.

Как обаче този преход на надграждане на паричния съвет с членство в еврозоната ще се отрази на монетарните условия в България? Тук отговорът на въпроса от краткосрочна гледна точка е сложен, защото има различни сценарии, обясни той. От една страна сме свидетели на по-бързо от очакваното понижаване на инфлацията в еврозоната, а от друга имаме понижаване на икономическата активност. И ако тези тенденции в еврозоната се задълбочат, то неизбежно ще бъде поставен на дневен ред въпросът за лихвените проценти, които сега са на рестриктивна територия. Възможно е при подобно развитие да се помисли за преминаване на лихвените проценти към по-неутрални нива. Но и обратният път е все още възможен, предупреди Димитър Радев.

Монетарните условия в България при този преход от паричен режим към членство в еврозоната ще зависят и от развитието на страната, включително и по отношение на инфлацията, ръста на икономиката, фискалната позиция, кредитния риск. Но това, което ще определи в най-голяма степен посоката на паричната ни политика в краткосрочен план, е самият момент на присъединяване на България към еврозоната. Решението за това ще бъде ясно през пролетта на следващата година. Ако то е положително за влизане през 2025 година, то това решение ще е съпроводено с планирано и плавно намаляване на изискванията към търговските банки по линия на техните резерви. Но ако е отрицателно, това ще означава неблагоприятно развитие по отношение на равнището и траекторията на инфлацията и ще доведе по всяка вероятност до допълнително затягане на монетарните условия в България.

Фискалните условия са вторият елемент на макроикономическата консолидация и тя продължава да бъде солидна и е резултат от последователното прилаганата политика от 1997 до 2020 г., съгласно условно наречената доктрина на широко балансирания бюджет.

Тази доктрина допуска фискални дефицити в условията на слаба икономическа активност, но изисква постигането на първични излишъци в условията на икономически растеж.

На тази традиционна за България политика се противопоставя доктрината на трайна експанзия, за сметка на дефицити и дълг, дори в условията на икономически растеж.

“Опитите за прилагането ѝ не са уникални, включително и за България", посочи Радев. Но опитът показва, че резултатите от това са два – краткосрочни политически ефекти и дългосрочни икономически проблеми. "Добрата новина е, че тази доктрина се прилага слабо на практика“, каза още той.

Резервите и буферите в бюджета са много важни в среда на висока несигурност. А силна и отличителна черта е наличието на фискален резерв, който по думите му наподобява суверенен фонд. Разликата с подобен род фонд е, че постъпленията не идват от приходи от суровини и подземни богатства, а от провеждана благоразумна фискална политика.

"Ще бъде продължение на тази благоразумна политика, ако се помисли в рамките на тригодишната програма за увеличение на минималния, изискуемия баланс на фискалния резерв, който в момента е 4,5 милиарда лева в някакво съответствие с номиналното увеличение на брутния вътрешен продукт и номиналния размер на бюджетните разходи", каза Радев.

Освен това е добре да се помисли и за оперативните буфери в бюджета, където през последните години се засили тенденцията за използването на имплицитни, вместо експлицитни буфери в бюджета. Проблемът в този подход е, че имплицитните буфери се изцяло за сметка на не усвояваните публични инвестиции, а това се отразява неблагоприятно върху перспективите за икономически растеж.

Разумният фискален подход би бил в условия на несигурност да се включат експлицитни буфери в бюджета, което означава да се оцени потенциалният риск пред бюджетните приходи и да се предвидят механизми за намаляване на ангажиментите за разходите при материализиране на тези рискове.

Фискалната краткосрочна и средносрочна перспектива ще зависят от изхода от този доктринален спор. На фона на този спор има положителни знаци за фискална консолидация.

Макроикономическото развитие на страната не може да е успешно без предприемане на структурни реформи – в сферата на енергетиката, транспорта, инфраструктурата. Но основният фокус на структурните политики трябва да е насочен към демографското развитие и реформите в тази посока не трябва да се отлагат повече и те обхващат здравната, образователната система, пазара на труда и пенсионната система.

Слабо работещите институции, смята гуверньорът на БНБ, са хроничен проблем за страната. И много от нещата, върху които наблегна той няма да бъдат осъществени, когато тези проблеми не бъдат решени. По думите му предстоящите промени в Конституцията имат потенциал да създадат нужната за това институционална рамка.

Като положителен пример в институционалното развитие в страната, Димитър Радев посочи БНБ, която беше в дълбока институционална криза и подложена на силен политически и обществен натиск през 2014 и 2015 година, но днес е единствената централна банка в ЕС, която работи в режим на тясно сътрудничество с ЕЦБ и е единствената публична институция в страната, която е пълноправен член на важна институция в еврозоната.