Иновациите са ключови за справяне с климатичната криза, и то всички видове иновации – технологични, икономически, политически. Това каза Ърнест Джей Мониз, президент и главен изпълнителен директор на Инициатива за енергийно бъдеще и бивш министър на енергетиката на САЩ (2013 - 2017 г.) при изказването си на събитието "Справяне с климатичния риск: Да направим обществата и финансите устойчиви на бъдещи кризи". Дискусията, организирана от Министерството на иновациите и растежа, се проведе в българския павилион на КОП28 в Дубай, Обединените арабски емирства.
Трябва да работим много в сферата на публичните финанси и политики, за да превърнем частния капитал в печеливши инвестиции. Ще са нужни обществени финанси за началото на прехода, каза Мониз.
Според него отговорът на въпроса, който често се задава напоследък - обществено или частно финансиране е решението за "зеления преход", е, че се нуждаем и от двете. Истинският въпрос е как те да се допълват. Той припомни, че според актуални прогнози светът ще се нуждае от 2,3 трилиона долара щатски долара годишно за енергийния преход. Това финансиране е възможно да дойде само от частния сектор. Днес, колкото и да е иронично, има повече капитал, отколкото перспективни проекти, каза Мониз. Трябва да работим много в сферата на публичните финанси и политики, за да превърнем частния капитал в печеливши инвестиции, препоръча той, давайки пример с действието на закона за намаляване на инфлацията в САЩ - по думите му един закон може да насърчи или да убие един пазар.
Когато говорим за климата, говорим за вредни емисии, а не за технологии. Той подчерта, че утре за първи път на КОП ще се заговори за ядрен синтез, за който ще е нужен водород. Муниз обърна внимание и на факта, че светът се нуждае от устойчиви вериги на доставки, както стана ясно след пандемията от КОВИД-19.
В дискусията участваха още Майкъл Строс, генерален съветник в Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), Лаура Пиовесан, генерален директор на дирекция "Проекти" в Европейската инвестиционна банка, Матилде Меснар, заместник-директор на дирекция "Околна среда" в ОИСР, Манос Манускис, генерален директор на гръцкия независим оператор на електропреносната мрежа (ТSО). Модератор на дискусията беше българският министър на иновациите и растежа Милена Стойчева. Югоизточна Европа е сред най-сериозно засегнатите региони в Европа от ръста в горещините и наводненията, но ние възприемаме тези предизвикателства като възможност, каза министър Стойчева.
Манос Манускис каза, че Гърция е преживяла тази година най-горещото си лято в историята на измерванията. На първо място трябва да спрем да отричаме какво ни се случва и да действаме веднага, каза той. Сред мерките, които се прилагат в Гърция за борба с промените в климата, той открои усилията за намаляване на изкопаемите горива и създаването на интерконектори.
Лаура Пиовесан от Европейската инвестиционна банка подчерта, че при инвестициите се препоръчва агрегирането им, а не те да са фрагментирани, както се случва и в България. Всички участници в дискусията се обединиха, че е нужно да се действа бързо и след вслушване в нуждите на обществата и бизнеса.
/ЕС/
news.modal.text
