Офшорната вятърна енергия, зеленият водород, дигитализацията на енергийния сектор предлагат големи възможности за декарбонизация на промишлеността, от които трябва да се възползваме, обединиха се участниците в събитие, посветено на промишлената декарбонизация в Централна и Източна Европа, което се проведе днес на българския павилион на климатичната конференция КОП28 в Дубай.
Събитието бе открито от министъра на иновациите и растежа Милена Стойчева. Министерството на иновациите и растежа е домакин на проявите през първите дни от българското участие.
България цели да бъде сред 20-те страни в света, които имат работеща водородна долина, припомни министър Стойчева. Вече инвестирахме в разработване на концепцията и основната инфраструктура за създаване на водородна долина в района на Стара Загора, включително с подкрепата на Европейската комисия, каза министърът. Силно уверени сме, че водородът има потенциала да подпомогне декарбонизацията на икономиката, допълни тя.
Декарбонизацията на промишлеността има решаващо значение, тъй като именно промишлеността е вторият най-въглеродно интензивен сектор на икономиката, посочи модераторът на събитието Мартин Владимиров, директор на Програма "Енергетика и климат" на Центъра за изследване на демокрацията. Предизвикателствата излизат извън декарбонизацията на енергийната система, това са отчасти и управленски предизвикателства, отбеляза той.
Доктор Мария Трифонова, експерт от Центъра за изследване на демокрацията, представи възможностите за развитие на офшорна вятърна енергия в Черно море и потенциала, който този тип енергия може да донесе.
Вятърната енергия е висококачествена енергия и България може да направи "технологичен скок", възползвайки се от най-новите технологии в сектора, където капацитетът за производство от вятърните турбини се увеличава значително. Перспективна е и възможността за синергия с водородните технологии, като вятърната енергия бъде използвана за производството на зелен водород, допълни д-р Трифонова. Възможности ще се отворят и за икономиката на крайбрежните градове от гледна точка на висококвалифицирани работни места и инфраструктура, развитие на корабостроенето, наличие на електроенергия за транспорт и корабоплаване, посочи експертът. Във Варна вече функционира обучителен център за работа в този сектор, но завършилите го кадри отиват в чужбина, допълни тя.
За да се декарбонизира, светът има нужда от повече зелена енергия и водородът може да допринесе много за това, каза Димитър Енчев, съосновател и главен изпълнителен директор за Европа на "Си ДабълЮ Пи Глоубъл" (CWP Global). Като потенциални приложения при декарбонизацията на промишлеността, той посочи производството на "зелена стомана", производството на амоняк за тор, авиацията, корабоплаването. В Европа трябва да сме иноватори, но все още нямаме достатъчно зелена енергия, все още горим въглища, за да подхранваме икономиката си, допълни той.
За дигитализацията на енергийния сектор говори Андрей Коватаруи, съпредседател на Работна група за енергията на Икономическата комисия на ООН.
Става дума на първо място за енергийна ефективност на потреблението, но и на доставките. Чрез използване на дигитализация за предотвратяване на грешки в системата може да се увеличи продуктивността й, изтъкна той. Дигитализацията може да помогне също така да разберем кой има нужда от субсидиране, за колко дълго и в какъв обем, отбеляза той.
Мила Ненова, директор на Българската агенция за инвестиции (БАИ), представи ролята на ведомството да съдейства на компаниите за връзка с общините, осигуряване на необходимата инфраструктура. Компаниите настояват енергийните доставки, които получават, да са на зелена енергия, допълни тя. По думите й БАИ предоставя финансови и нефинансови стимули, като понякога нефинансовите (осигуряване на земя, уреждане на въпроси около собствеността, комуникация с общините) са по-важни от финансовите.
/ВЙ/
news.modal.text
