Срещата на държавните глави на САЩ и на Китай Джо Байдън и Си Цзинпин беше разнообразена от разговор на Си с висши ръководители от Корпоративна Америка, включително и от доминиращите високотехнологични и информационни компании (т. нар. "Биг Тек" – бел. авт.). Китайският държавен ръководител е уверил бизнес ръководителите, че Китай е готов да бъде партньор и приятел на САЩ, а модернизацията на страната представлява "огромна възможност" за света.
Не е изненада, че Си се стреми да намали напрежението със САЩ. Актуалните данни за страната предполагат, че чуждите фирми в Китай не само отказват да реинвестират печалбата си, но са и нетни продавачи на собствени инвестиции на китайски компании, а средствата биват репатрирани. Това е прецедент, пише Николас Р. Ларди, старши изследовател в Института за международна икономика "Питърсън" (Peterson Institute of International Economics – PIIE).
Анализът на представителя на PIIE за процесите в китайската икономика, стъпвайки на данните, които предоставят две ключови китайски структури, сочи, че изходящите потоци от Китай надхвърлят 100 милиарда щатски долара през първите три тримесечия на 2023 година. По всяка вероятност сумата ще расте, съдейки от тенденциите досега, е водещото заключение на Николас Р. Харди. Произтичащите от това последици на първо време са свързани с девалвация на китайската валута в резултат на разпродажбата на инвестиции. Ако обаче процесът се запази, то той ще има и умерено влияние върху потенциала за растеж на Китай.
Няколко са причините според Николас Р. Ларди, които влияят на тенденцията. Рязко нарасналото напрежение в отношенията между САЩ и Китай е безспорно сред факторите. В подобна среда инвеститорите са много предпазливи. Но и политиката на Пекин спрямо чужди фирми оказва голямо въздействие върху процесите. Пример за това са забраните за разпространяване на информация от чужди консултантски компании и такива за дю дилиджънс (due diligence - процес на задълбочена оценка на икономическото, финансовото и правно състояние на актив, обект на сделка – бел. авт.). Подобни законодателни ограничения на практика възпрепятстват оперативното функциониране на компании, които са критично важни за преценката на външните инвеститори. Към това трябва да се прибави и все по-строгата регулаторна среда в Китай.
Комбинацията от всичко това в крайна сметка води не само до намаляване на преките инвестиции на чуждите компании, но дори до бягството им от съществуващи такива.
Само времето ще покаже дали думите на Си ще пресекат големия отлив на преки чуждестранни инвестиции от страната днес и ще обърнат посоката им обратно към Китай, страна, която извлича ползи от това вече повече от 40 години. Но едно е ясно отсега – уверенията на думи трябва да се подплатят и с действия, коментира старши икономистът от "Питърсън", чиито анализ стъпва на тълкуването на изнесените данни от китайското Министерство на търговията и на тези от китайската Държавна администрация за валутен обмен (ДАВО/SAFE).
"Налице са няколко съществени разлики помежду им, сред които най-съществената е, че от ДАВО мерят ПЧИ на нетна база, докато от министерството следят единствено брутния приток на ПЧИ. И двете държавни структури обаче включват инвестициите на зелено и сделките по сливане и придобиване с участие на външни компании. От ДАВО имат и допълнителни елементи, които допреди години бяха с огромен принос, а днес той е стопен. По-голямата част от разликата от 113 милиарда долара между цифрите на двете структури до септември 2023 г. трябва да се дължи на нетната продажба на преки инвестиции в активи от чужди инвеститори", обяснява Николас Р. Ларди от Института за международна икономика "Питърсън".
И тук причините за несъответствието са няколко и са основно правни.
На първо място данните на ДАВО включват стойността на първичните публични предлагания (ППП) на някои китайски компании на външните пазари. От Министерството на търговията не включват тези потоци.
Когато чуждестранни рискови и капиталови инвестиции водят до или над 10 процента собственост в китайски стартъп, от ДАВО третират това като ПЧИ, се посочва на второ място. Ако е под 10 на сто, от агенцията го смятат за портфейлен приток на капитали, съгласно конвенцията на МВФ. От министерството пренебрегват тези трансакции.
От ДАВО следят в реално време реинвестираната печалба от страна на чуждите компании в Китай като приток на ПЧИ, а репатрирането на положителния им финансов резултат като изтичане на ПЧИ. От МТКНР на свой ред изчислява тези потоци въз основа на данните от предходна година. Това води до недооценка при данните на търговското министерство, когато реинвестираната печалба расте и до надценяване на данните при обратния процес на изнасяне на печалби от Китай.
И на последно място, когато външните финансови институции правят преки инвестиции във финансовия сектор на Китай, от агенцията за валутен обмен отчитат трансакциите като ПЧИ към Китай, а от министерството - не.
Ето защо от ДАВО отчитат през 2021 – 2022 г. голям приток на ПЧИ, за разлика от търговското министерство на страната. Но цифрите на Държавната администрация за валутен обмен намаляват драматично през 2022 г., докато тези на министерството са с лек ръст. Това води до факта, че двете държавни структури публикуват приблизително еднакви данни за 2022 г.
Постъпленията от задгранични първични публични предлагания, в частност само в САЩ, достигат връх от 12,6 милиарда долара през 2021 г. В края на същата година обаче китайският регулатор на ценни книжа затегна правилата за задгранични листвания. На свой ред щатският регулатор - Комисията по ценните книжа и фондовите борси (SEC) заплашваше да свали китайски компании от щатските капиталови пазари, ако не предоставят достъп до определени счетоводни одиторски документи на листнатите китайски дружества.
В резултат на тези действия, задграничните листвания на китайски компании на пазарите в САЩ се сринаха до 468 милиона щатски долара през 2022 г. Оттогава насетне рискът за изхвърлянето на китайските компании от борсите в САЩ намалява, а от американския счетоводен регулатор, в лицето на Надзорният борд за отчетност на публични компании (PCAOB) уведомиха преди година, че са получили пълен достъп до изискваните одитни документи. На свой ред китайският регулатор за ценни книжа обяви през март нови регулации, имащи за цел да съживят задграничните листвания. Независимо от това, новите листвания в САЩ възлизат на едва 405 милиона щатски долара през първите три тримесечия на 2023 г. Процесите засягат и пазара в Хонконг, който също се брои за външен на континенталния пазар и който също отчита съществен процентен спад в стойността на ППП на китайски компании през 2022 г.
Сходна е тенденцията и при набирането на капитал от страна на рискови и дялови фондове, с фокус върху Китай. Набраните през 2020 г. средства бяха по-малко от 15 милиарда долара, през 2021 г. доближаваха 50 милиарда долара, за да паднат до 20 милиарда долара през 2022 г. и до едва 5 милиарда към първите девет месеца на 2023 г.
Напълно е възможно да има голямо съответствие на описаното по-горе и с процеса по реинвестиране на печалбата от страна на опериращите в Китай чужди фирми, макар магнитудът да остава неясен. Проучвания сочат, че тези компании стават все по-предпазливи през последните години, защото геополитическото напрежение с Китай расте, а Китай на свой ред сякаш се насочва към период на далеч по-бавен икономически растеж. А това вероятно води със себе си и до по-малко инвестиции, съответно до по-голяма репатрация на печалби от страна на външните инвеститори.
И накрая, във Фаза 1 на икономическото и търговско споразумение между САЩ и Китай от януари 2020 г., Пекин се съгласи да премахне съществуващите ограничения пред придобиването на акции от чужди компании, участващи в съвместни предприятия за предоставяне на банкови, застрахователни и други финансови услуги. Това на практика развърза ръцете на външните инвеститори да учредят изцяло нови дружества за финансови услуги или да изкупят дела на досегашния им китайски партньор. И в двата случая чуждите дружества трябваше да инвестират, а в първия случай това беше свързано и със задължението им да закупят китайски правителствени облигации, така че да покрият минималното изискване за капитал.
И тук има разлика при третирането на тези вложение от страна на китайската Държавна администрация за валутен обмен и Министерството на търговията. От ДАВО възприемат тези инвестиции като преки. За ПЧИ възприемат и използваните средства от външните фирми за придобитите от тях дялове на своите партньори в съвместните дружества. Такива са примерите с "Джей Пи Морган Чейс" (JPMorgan Chase), "Голдман Сакс" (Goldman Sachs), "Алианц Иншурънс Асет Мениджмънт" (Allianz Insurance Asset Management) и "Чъб" (Chubb).
Още преди премахването на ограниченията през 2020 г. имаше случаи, в които външни кредитни дружества придобиваха над 10 процента от капитала на китайски банки. Вероятно най-показателният пример е инвестицията на Ейч Ес Би Си (HSBC) от 2004 година за 19,9 процента от капитала на "Банк ъф Комюникейшънс" (Bank of Communications).
Тази непълна информация, обрисува само частично острия спад на ПЧИ, който отчетоха от ДАВО за 2022 година. Той дава и основание да се предположи, че чуждите фирми са започнали да се освобождават от своите инвестиции през тази година. Данните говорят и за това, че отчетените ПЧИ от ДАВО за миналата година са много близо до тези на китайското търговско министерство за инвестициите на зелено и при сделките за сливане и придобиване. Така може да се допусне, че допълнителният принос от посочените по-горе съществени правни различия при третирането от двете държавни структури на ПЧИ, е изчезнал. Статистиката на министерството на търговията към този септември надхвърля със 113 милиарда долара данните от Държавната агенция за валутен обмена, а това може да се тълкува като бягство от над 100 милиарда долара инвестиции.
/ИЦ/
news.modal.text
